Странно нещо е явлението, схващано напоследък като патриотизъм. Да татуираш на гърба си национален герой, да закачиш на балкона си знаме, което след няколко месеца се превръща в парцал, да крещиш на единадесетте бразилци на терена „Българи-юнаци“, когато бият, и да им грухтиш маймунски, когато падат, под предлог, че са черни…
Скучно. И банално.
Но се появи изкуственият интелект! Когато изкуственият интелект се сблъска челно с естествения, се получават искри – като от фойерверк!
На едно такова изригване се натъкнахме из неизбродното родно интернет пространство – инициативата „Епоха онлайн“. Генерирани с помощта на изкуствен интелект клипчета опитват да ни разкажат българската история така, както очевидно я разбира естественият интелект на създателите им.
Ето, например, как е разказан подвигът на Ботев и неговата чета: „Ботев тръгва на мисия, която звучи като невъзможна – да освободи България. Но преди Балкана го чака първото голямо изпитание: Дунав. Решението? Един epic plot twist – да „заеме“ кораб, който днес би струвал цели 2 000 000 евро. Със смелост и ум четата преминава реката и хитва Балкана, където загиват геройски – и остават завинаги в историята.“
Кратко и ясно. С изключение на използваните странни изрази и остойностяването на кораба с име, очевидно неизвестно за създателя на епичното платно.
Следва и клипът: Ботев, облечен в нещо като китела на Джак Спароу и бяла риза с народна шевица гордо се изправя и заявява на невинния зрител: „OK, story time – така че си купих билет за този австрийски параход с двеста от моите момчета. Капитанът си мислеше, че сме просто някакви поети. Big mistake! (…) Акостирахме в Козлодуй. Не беше като круиз! Капитанът е шокиран, бунтовниците са готови.
Да си върнем Балканите! Freedom mode now!“
И без да ни даде време да се освестим от изненадващата идея да завладее целия полуостров, протяга ръка напред с нещо, което евентуално би трябвало да представлява смартфон от деветнайсети век, и си прави селфи с въоръжените до зъби двеста поети.
Не е пропуснато и обесването на Васил Левски, разбира се – на фона на безжизнено увисналите крака на Апостола мило детско гласче рецитира, а за слабочуващите има и субтитри: Гарва на грачи грозно зловещо… Старци се молят богО горещо… (правописът е запазен).
В коментар към неграмотното клипче разчувствана учителка от Карлово обещава да го пусне на учениците си.
Бихме й препоръчали и представянето на Алеко Константинов – нещастният автор на „Бай Ганьо“ със закъснение се сеща за голямата си грешка – „Избрах си прякора Щастливеца заради разнообразния живот, който водих (според изкуствения интелект и неговите асистенти бил спорил със Сиречека за България – б.а.), но трябваше да се казвам Късметлията, за да може куршумът да ме пропусне.“
Потресаващ е следващият кадър – Щастливеца стои до стъкленицата, в която се съхранява простреляното му сърце, и коментира: „Поне сърцето ми е в Свищов и още тупти“.
И то наистина мърда!
Няма нищо лошо в това, да се съживи историята с помощта на изкуствените технологии – стига слабото є познаване и недотам овладеният български език да не превръща симпатичната идея в пародия.
И – да нямаше опити да се използва патриотичният ентусиазъм на зрителя за алъш-вериш. След като очевидно е изгледал няколко пъти клипчето с Крум Страшни, очевидно смятайки, че черепът в ръката му е реквизит, зрител делово се интересува: „Къде е чашата сега?“
Става дума за превърнатия в чаша череп на гордия Никифор, разбира се. Отговорът е изненадващ: „В нашия онлайн магазин. Събираме 100 човека и ги пускаме по Еконт или Спиди. Искате ли една?“
Това ли било? Заради келепиреца? Както би рекъл хитналият Балкана Ботев: „Само, знайте, за парата…“?
Ако е така – язък за интелекта. Не изкуствения.
