По утвърдена вече от години демократична традиция подготовката за предстоящите избори започна с промяна на изборния кодекс. Партиите депозираха в правната комисия различни предложения и започнаха взаимно да се обвиняват, че изборите ще бъдат „опорочени“, „купени“, „невалидни“ и прочие заплахи, ако не се приеме точно техният вариант. Само той можел стопроцентово да гарантира народния вот. Вместо на сериозно обсъждане, както винаги се наслушахме на нападки, обиди, караници и бойкотиране на пленарните заседания. В цялата тази шумна дандания около искането за промени в изборния закон, обаче, силно впечатление прави пълното мълчание по една друга тема – никой не иска промени в Централната избирателна комисия.
Този държавен орган се прочу с огромни гафове и пълна некомпетентност. ЦИК е парламентарен вариант на нелигитимни правни структури като и. д. главен прокурор или отдавна изтеклия мандат на Висшия съдебен съвет. Тя е недокомплектована, не е представителна като състав и изобщо не отразява политическата ситуация в страната, защото е избрана през далечния месец май на 2021 г. и в нея няма представители на 4 парламентарни партии: „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“.
Всъщност това е една комисия на статуквото в Народното събрание и членовете є са спокойни, че каквото и да правят, никой няма да ги пипне. Това пролича особено през септември 2024-а, когато възникна голям проблем преди тогавашните предстоящи избори. При надпреварата кой да се регистрира пръв за тях в ръкопашна битка влязоха две фракции от прясноразцепеното Движение за права и свободи – старата на Ахмед Доган и новата на Делян Пеевски. Враждуващите групи с крясъци, заплахи и блъскане спореха пред сградата на избирателната комисия кой има право по закон и кой няма право за по-предна регистрация. Нямаше обаче кой да им обясни дали едните, или другите са прави и какво е законовото положение, защото в този момент шефката на ЦИК Камелия Нейкова и нейната заместничка Росица Матева се намираха в … Баку. Вместо да си вършат работата в България, бяха отишли в Азербайджан по покана на тяхната избирателна комисия, за да бъдат наблюдатели на тамошните парламентарни избори. За тази екскурзия в чужбина бяха зарязали задълженията си у нас точно когато тук е в разгара си един от най-важните моменти в предизборната кампания – регистрацията на заявилите за участие партии. Заради тази безочлива демонстрация на скандална незаинтересованост те трябваше да си подадат оставките, но не го направиха. А и никой не им ги поиска. Да не говорим за безпрецедентния гаф на изборите за 51-вия парламент. След техния край ЦИК заяви, че партия „Величие“ събира 3,999 процента от гласовете и категорично отсече, че не влиза в Народното събрание. А на тяхно място вкара незаконно избрани депутати в парламента. Това се оказа най-големият професионален провал на избирателната комисия, който не се е случвал никога след 10 ноември 1989-а. Конституционният съд по своя линия провери изборните резултати и откри 59 бюлетини за „Величие“, които са били записани за други партии. И „Величие“ влезе в Народното събрание. След този гаф задължително трябваше да подадат оставка всичките 15 члена в ЦИК. Отново нито я подадоха, нито им я поискаха. Вместо това те, които получават месечна заплата между 14 и 16 хиляди лева, си раздадоха рекордни бонуси в навечерието на Коледа. Какви са може да се съди по шефката Камелия Нейкова – за декември 2025-а тя е взела 49 000 лева, като 16 000 от тях са от месечната є заплата. Останалите са от дядо Коледа.
Сега сме в напрегната политическа ситуация и изнервена предизборна кампания, но няма да е изненада, ако шефката на ЦИК и четиримата є заместници заминат на някое по-спокойно място като Индия или Австралия. А като се върнат, спокойно да си получат гарантираните огромни заплати, които изкарват с къртовски труд, ходейки на работа само два пъти седмично – във вторник и четвъртък за по цял (!) един час. И защо да не го правят, след като политиците спорят за всякакви промени, но само не и за тази отдавна компрометирана комисия, която трябва да ни гарантира след края на вота некомпрометирани изборни резултати. Остана ли обаче кой да вярва в нейната компетентност, безпристрастност и политическа неутралност освен партиите, които са си назначили в нея свои хора?
Сергей Трайков
