Считан за последната надежда на френския президент Еманюел Макрон, министър-председателят Франсоа Байру е изправен пред ключово гласуване в парламента.
Най-големият ден от десетилетната политическа кариера на Франсоа Байру настъпи. Съдбата на неговото правителство е в ръцете на членовете на френския парламент. В сряда те гласуват по първия от няколкото предложения за вот на недоверие, които се очаква да бъдат внесени срещу центристкия премиер, само два месеца, откакто беше свален предшественика му.
Ако вотът на недоверие мине, Байру ще спечели позорното отличие да бъде премиерът с най-кратък живот в съвременната френска история.
Това би оставило Франция без бюджет в момент, в който инвеститорите се съмняват дали страната ще може да изплати дълговете си, и би изострило страховете, че втората по големина икономика в Европа е станала неуправляема, подобно на икономиката на Германия, която е заседнала в неутрална позиция, а континентът е изправен пред потенциална търговска война със Съединените щати.
Байру има причина да бъде предпазлив оптимист, тъй като няколко партии сигнализираха, че може да не гласуват за сваляне на неговото правителство.
Той е смятан за последната надежда на президента Еманюел Макрон да намери решение на политическата криза във Франция. 73-годишният мъж е в центъра на френската политика в продължение на цяло поколение, уважаван играч в тежка категория с дългогодишна история на работа с политици от разпокъсания политически пейзаж на Франция.
Гласуването в сряда е най-важният тест за политическата му проницателност и залозите са много високи.
„Ако Байру се провали, пазарите ще тълкуват падането му като доказателство, че никой друг няма да успее. Той е центрист, така че ако той не може да постигне компромис, кой друг ще може?“, заяви изследователят на общественото мнение на OpinionWay Бруно Жанбарт.
Ветровете на промяната
Гласуването в сряда в Националното събрание, долната камара на парламента, идва, след като Байру използва конституционна маневра, за да приложи части от своите планове за разходи за 2025 г. без гласуване. Мярката обаче – член 49, параграф 3 от конституцията на Франция – позволява на законодателите да отговорят, като внесат предложения за вот на недоверие.
Правителството на малцинството на Байру е подкрепено от хлабава коалиция от центристи и консервативни политици. За да оцелее при всички тези вотове на недоверие, е необходимо част от опозицията да се въздържи от гласуване.
Но бъдещето на Байру може да се повлияе от променящите се политически ветрове във Франция, а не от действията които е извършил досега. След падането на Мишел Барние през декември, общественото мнение в полза на свалянето на правителството е намаляло, показват последните социологически проучвания.
Крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен е готова да вземе решение дали да отложи екзекуцията на Байру в последния момент. Във вторник президентът на партията Джордан Бардела каза, че е важно „да се избегне несигурността“, която може да има „сериозни последици за икономиката“.
Всички погледи са насочени към депутатите социалисти, тъй като Байру беше набелязал социалистите като потенциален партньор. Въпреки че партията се обяви срещу предложените от Байру 53 милиарда евро данъчни увеличения и съкращения на разходите, тя обеща да не го сваля заради бюджета.
Цената, която премиерът плати, беше висока: Байру се съгласи да поднови преговорите по водещата пенсионна реформа на Макрон.
Но дали цялата социалистическа партия ще се е единна е под въпрос. Миналия месец осем депутати социалисти се отделиха и гласуваха за свалянето на Байру.
Остава и фактът, че вотът на недоверие от сряда е само един фронт в битката, която Байру трябва да спечели през следващите дни.
*Текстът е публикуван в „Политико“. Преводът и заглавието са на ДЕБАТИ.БГ.
