Преименуване на площад „Св. Александър Невски“ на „Св. Иван Рилски“ ще обсъди на утрешното си редовно заседание Столичният общински съвет (СОС), според дневния ред, публикуван на сайта на съвета.
Вносители на доклада до СОС с предложението за преименуване на площада пред катедралния храм „Св. Александър Невски“ са общинските съветници Вили Лилков, Иван Сотиров, Ивайло Йонков – от групата на „Синя София“, и Веселин Калановски от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
Те предлагат най-представителното публично пространство в България, което обединява емблематични за София православни храмове, държавни културни институции и мемориали, да бъде именувано на св. Иван Рилски, най-почитаният светец у нас и небесен покровител на българския народ. Тази година се навършват 555 г. от пренасянето на мощите на рилския светец от Търново в светата Рилска обител. Близо два века след успението на св. Иван Рилски, мощите му са съхранявани в София, а шествията за поклонение пред тях тръгват от този площад. Към момента неговото име носи само една улица в София, отбелязват общинските съветници в своя доклад до СОС.
Те посочват, че дейността на Александър Невски не е свързана с България и София. Той е велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (1252 – 1263) по волята на владетеля на монголите Бату хан, заради лоялността си като васал на Златната орда, и поддържа васалните си отношения към династията на монголите до своята смърт, като гаранция за собствената си власт в страната. Александър Невски като победител в битките при река Нева и на Чудското езеро срещу католическите военни части на шведите и тевтонците, олицетворява руската идентичност като борба на източното християнство срещу влиянието на западното християнство. Канонизиран е за светец от руската православна църква през 1547 година, пишат вносителите в доклада.
Общинските съветници отбелязват, че на площада няма адреси и не се налага промяна на адресни регистрации.
Колко още руски имена са нужни, за да осъзнаем проблема
В цяла София гъмжи от руски и съветски имена. Като се започне от „Пирогов“, булевард „Тотлебен“, булевард „Скобелев“, „Руски паметник“, улица „Алабин“, улица „ген. Гурко“, „Граф Игнатиев“, „Аксаков“, „Паренсов“, паметникът на Съветската армия, влязла в България след като ни е обявила война, бул. „Цар Освободител“, конната статуя на руския цар Александър II, Руската църква, паметникът на Пушкин, катедралата „Св Александър Невски“, улица „Московска“ и стигнем до бул. Дондуков“, на чийто адрес са най-високите институции у нас. Към този списък може да се добавят още много други.
Изборът на имена като Дондуков, граф Игнатиев и генерал Гурко е особено неуместен, защото тези личности не само, че нямат никакви заслуги към българския народ, а дори са били против неговите интереси.
Да не говорим, че монументи като Паметника Альоша в Пловдив ( и вече премахнатият Паметник на Съветската армия в София) – символи на една окупационна армия, няма никъде другаде в Европа. За съжаление те са са едно от първите неща, които виждат както децата ни, така и чуждестранните посетители на двата града.
Не е нормално в столицата на една европейска държава, да има толкова много обекти, кръстени на чужда идеология, чужди личности и отявлени врагове на страната. Това разкрива, че националното ни самочувствие е толкова ниско, че сме се превърнали в отявлени чуждопоклонници.
