Роден е на 11 февруари 1958 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в София и „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“
В периода ноември 1991-май 1992 г. е зам.-министър на външните работи, както и съветник на президента Желю Желев.
През март 2001 г. става първият български посланик, носител на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция.
В периода 2001-2006 г. е постоянен представител на България в ООН, а през септември 2002 г. и декември 2003 г. е ротационен председател на Съвета за сигурност.
Бил е посланик на България въф Франция, Великобритания, Република Ирландия, Малта и Италия.
Потърсихме мнението на Стефан Тафров във връзка с отказа на правителството да експулсира руските дипломати от България.
Какви сигнали изпрати България чрез отказа си да се присъедини към евроатлантическата политика за експулсиране на руски дипломати?
Правителството отправи сигнали, че руското влияние в страната е силно, така както за съжаление винаги нашите съюзници и партньори са подозирали. Страната ни отправя и сигнали, че е ненадежден съюзник на НАТО. Това поставя страната в много тежко положение в случай, че се наложи нашите съюзници да проявят солидарност към нас. Това е решение на правителството с дългосрочни негативни последици за интересите на страната.
Как ще коментирате удивителното единомислие по този въпрос между президент, правителство и парламентарна опозиция? Това като че ли се случва за първи път в мандата на това правителство.
Така е и това е достойно за съжаление. Това е една от проявите на факта, че за съжаление в България говорим за „пленена държава”, за това, че има тежки деформации на всякакви равнища в изпълнителната и законодателната власт и най-вече в медиите. Знаете, че България е на 119-о място по медийна свобода според класацията на „Репортери без граници”.
Всички тези неща са свързани, така че не е учудващо, че фактически партиите, които поддържат тази „пленена държава” се държат по този начин. Те са свързани и с руски интереси и с корупционни интереси и проекти като АЕЦ „Белене” и „Южен поток”. Това не е от вчера и в такива решаващи моменти за външната политика, в моменти, когато нашата страна трябва ясно да покаже къде стои, тези неща се проявяват и това действително е много тревожен сигнал.
Според Вас изправена ли е България пред нов геополитически избор „Изток-Запад“, или в случая става въпрос за неувереност и непохватност на правителството?
България е направила избора си с решението да се присъедини към двете основни организации на свободния свят, каквито са ЕС и НАТО. Това е опит да се постави под въпрос този избор. Каквото и да говорят управляващите, България не може да бъде посредник между Русия и Запада, защото тя е част от Запада. Не може да си посредник на нещо, на което си част, но това не може да се разбере от много хора. Цялата тази фразеология около еднаквата дистанция между Русия и ЕС е абсурдна, защото ние сме част от ЕС и от НАТО.
