Пловдив се готви да отбележи 10 години от спечелването на титлата „Европейска столица на културата“, постижение, което вкара много енергия в града и беше важен етап от бурното развитие на региона в последните 15 години. По този повод потърсихме за коментар Стефан Стоянов, който беше част от управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019“ и три мандата зам.-кмет по културата в града под тепетата.
– Какво си спомняте от 5 септември 2014г. когато Пловдив спечели титлата „Европейска столица на културата“?
– Спомням си, как на 5 септември 2014 година, председателя на комисията по избор Стив Грийн излезе на живо по БНТ и каза, че с абсолютно мнозинство, Пловдив е избран за „Европейска столица на културата“. Това е един паметен момент, особено за нас, членовете на екипа, който ни даде самочувствие, че работата ни е свършена добре, и че може да донесем тази емоция на пловдивчани.
Рядко се случва на Пловдив да победи София в нещо, защото столицата има повече възможности и обикновено надделява. Казвам това в добрия смисъл на думата, защото това е едно благородно състезание, но няма да крия, че тази победа над София даде на нас пловдивчани много самочувствие. На 5 септември градът буквално празнуваше, още повече, че на следващия ден беше Съединението на България, националният ни празник, както и празникът на Пловдив, така че всичко беше много емоционално.
За много от нас пловдивчани, тази дата се оказа точката на пречупване за града, даде нова сила, ново самочувствие на всеки един от нас и помогна на много неща в града да се развият по правилния начин – като започнем културата, туризма, квартал Капана, културната инфраструктура, Голямата базилика, културните оператори и стигнем дори до индустриалните зони и икономиката. Пловдив и до ден днешен поддържа много положителен имидж, а това му помага да привлича талантливи хора и инвестиции.
– Как Пловдив успя да се пребори за тази титла, след като всички държавни ресурси бяха насочени към това да спечели София?
– Няма да крия, че беше трудно. Пловдив беше малко изостанал в процеса по кандидатстване. Другите градове, сред които и София, бяха започнали да се подготвят година-две по-рано. В края на 2011г., когато започна нашият мандат с кмета Иван Тотев, все още съществуваше дебат дали изобщо има смисъл Пловдив да кандидатства. Нямаше дори структура, която да се занимава с кандидатурата. Беше напрегнат период – от една страна, трябваше да се наваксва изгубеното време, от друга бързо да се изгради екип. Но големите трудности се оказаха в това, че на практика няма ноу хау в България, свързано с подготовката и реализирането на подобни големи проекти, защото страна щеше да излъчи за първи път европейска столица на културата.
Това, което много ни помогна още в началото, беше тезата, която прокарахме, че това не е само културен проект. Като един от проектите на ЕК за регионално развитие, освен да развива културната общност и да показва културно съдържание от Европа, „Европейска столица на културата“ всъщност може да развива региона като цяло. С подобен успех можеш да помогнеш на туризма, икономиката, да повлияеш на положителния имидж на региона и дори на емоцията на хората. Такива големи събития се ползват именно за това и си заслужават усилията, хвърлени в такива програми. Не случайно, големите градове водят люти битки за спечелването на домакинства за олимпийски игри, на големи форуми и събития, на експота и т.н
Сега, връщайки се 10 години назад, тези неща наистина се случиха в Пловдив. Стартираха се важни процеси, които поставиха града на различно място, не само в културния сектор.
– Как повлия това на икономиката на град Пловдив?
– „Европейска столица на културата“ даде много голяма видимост на града в страната и в Европа, от която той черпи позитиви и до днес. Такива големи събития дават много голям тласък на туризма. Но още повече, дават тласък и на различни икономически сектори.
Преди 10 години в Пловдив туристи почти нямаше, а чуждестранните групи по Главната се смятаха за атракция. Тогава имаше около 4500 легла в Пловдив. 10 години по-късно, легловата база в Пловдив е увеличена почти три пъти – до над 11 000. В пиковите години 2018-2019г., според различни изследвания, които сме правили, Пловдив е имал над 2 млн. посетители на годишна база, като половината от тях са били чужденци. Активният туристически сезон вече е почти 10 месеца в годината.
Интересно е, че в последните 2 години, след ковид – пандемията, туристите започнаха да се завръщат и отново има рекордна посещаемост. Сектор туризъм в Пловдив се разви изключително бързо и днес заема около 5% от икономиката на региона. Създаде се чисто нов бизнес и се появиха стотици малки компании, които се развиват много добре. Освен това, във високия ценови сегмент се появиха и петзвездни хотели, които могат да поемат и по-капризните посетители, което е много важно за един град.
Част от работата ми в общината през тези три мандата беше и привличането на инвестиции. Когато сме се борили да привлечем инвеститори и да покажем качествата на града ни, титлата „Европейска столица на културата“ е помагала изключително много. Така че ЕСК помогна за развитието на туризма, но и за развитието на индустриалните зони и бизнес услугите като цяло. Хората искат да работят и да живеят в региони които се развиват, имат положителен имидж и са с високо качество на живот.
– Кое от многото събития ще остане паметно за пловдивчани и дълго ще продължат да си спомнят за него?
– Един от хубавите проекти, който стана знаков за пловдивчани е развитието на квартала за творчески индустрии „Капана“. Едно от първите неща, които „Фондация Пловдив 2019“ направи бе да оживи този квартал в центъра на града. Изследвахме региона и установихме много изостанали магазинчета и места, които не бяха ползвани с години. Там се насочи много културно съдържание и проекти. „Капана“ много бързо стана притегателно място, за младите хора, и за градските предприемачи. През това време общината работеше с много ясна стратегия и до 2015-2016 г. „Капана“ вече се беше превърнал в едно от най-популярните места не само в града, но и в страната.
В последните години може спокойно да кажем, че „Капана“ е най-посещаваната туристическа дестинация в страната. Вътре има няколкостотин микро и малки бизнеса. Освен ресторантите и кафенетата има и галерии, работилници, няколко медии, редакции, IT компании, дизайнери, школи по танци и музика и много други неща.
За създаването на „Капана“ ние реално използвахме кандидатурата за европейска столица на културата, не титлата. Искахме да променим градската среда и да създадем потенциал за бизнес. В момента творческият квартал носи десетки милиони приходи за Пловдив. Всяка седмица е посещаван от хиляди туристи, които идват специално, за да прекарат време на това място. Мога да кажа, че се създаде нов туристически градски продукт, който не беше типичен за страната. След това сме помагали на много други градове от страната също да развият подобни места, но Пловдив беше първи.
– Как оценявате реализацията и протичането на събитията по време на тази една година, в която Пловдив беше „Европейска столица на културата“. Справиха ли се пловдивчани достойно с тази задача?
– Няма да скрия, че още от времето на кандидатстването не беше лесно. От една страна, София имаше огромна подкрепа на национално ниво, от друга страна ние бяхме закъснели, а от трета, всеки си представяше нещо различно за този проект. Това създаде много дебати в началото, но и много помогна след това. Много хора са взимали отношение, но и много малка част от тях са свършвали нещо по този проект впоследствие. Той изглеждаше много сериозен и труден, затова никой не искаше да участва активно, което обаче даде възможност на екипа да работи по-спокойно.
От гледна точка на реализацията се случиха много добри неща. Нова инфраструктура беше изградена, а старта ремонтирана. Освен „Капана“, стартираха и много събития. Пловдивската опера преживя един ренесанс. Привлякохме нов екип, който превърна оперния театър в един от най–посещаваните в страната, и който продължава да се справя чудесно. Пловдивският театър също беше подкрепен и до ден днешен фондацията финансира проекти, които много бързо придобиват международна слава.
Много предприемачи и културни оператори бяха подкрепени да развиват най-различни събития – от кулинарни фестивали, до музикални фестивали и изложби. Най-известният от тях е “Hills of Rock”, който се превърна в изключително мащабно събитие. Тази година той за три дни събра около 25 000 души на вечер, което генерира и доста приходи за града. Няколко музеи бяха обновени – Градската галерия, Природонаучният музей.
„Европейска столица на културата“ много помогна и за партньорството с „Америка за България“ в Голямата базилика. Този музей днес има между 5000 -10 000 посетители на месец, което го прави също един от най-посещаваните в страната.
Титлата даде кураж на града, че има смисъл да се инвестира в култура и тази инвестиция се възвръща многократно дори и като пари в местната икономика, не само положителната емоция която създава едно качествено събитие.
Важно е да отбележим как подходи Фондацията, за да организира всички тези събития. Има два подхода на европейско ниво. Повечето градове имат един или двама артистични директори, които избират съдържание, но още по време на кандидатурата ние преценихме, че ще търсим друг модел. Фондацията създаде една процедура с публични покани – правила за малките средните и големи събития. Чрез нея в рамките на две години се селектираха над 500 артисти и културни оператори, които да изготвят програмата. Имаше държавни, общински, частни, чуждестранни организации, и се създаде голямо на брой съдържание. Така се даде възможност на много артисти да участват. Разбира се, винаги има недоволни, имало е и караници по този въпрос, но на мен ми се струва, че това беше най-демократичният и честен процес. Чрез него се извади максималното от българския културен живот и се даде шанс на чужди артисти да се включат, защото българската публика е доста претенциозна и държи на качеството и разнообразието.
Пловдив в последствие се превърна в един от добрите примери за реализиране на Европейска столица на културата. С дистанцията на времето спокойно може да кажем, че имиджът, който създаде тази титла на Пловдив, в страната и в чужбина, е много положителен и носи много добавена стойност на града.
– Припомнете кои бяхте хората във “Фондация 2019“, положили най-големи усилия Пловдив да спечели титлата?
– Още когато аз започнах, като млад заместник-кмет, моята задача беше да организирам кандидатурата на града за Европейска столица на културата. Тогава имаше един инициативен комитет в града, който се бореше да накара тогавашната администрация да стартира процеса. В него бяха известни пловдивчани – Мариана Чолакова, Сашо Секулов, Анастас Бадев, Милена Чакъндракова, Пенка Калинкова и още поне 10-15 човека, които бяха сред най-активните и много помогнаха в началото. През годините сме работили с няколко артистични и изпълнителни директори. Имахме и много сериозен екип от консултанти от Европа.
Със сигурност ще изпусна някой, но има едни 10-15 човека, които минаха през двете фази – през кандидатстване и през реализация на проекта, като някои от тях все още работят във Фондацията. Това са хората които бяха в основата на екипа, които се бяха посветили на каузата и свършиха много работа. Иначе фондация „Пловдив 2019“ помогна на много млади хора да развият потенциала си и да покажат своите качества. Много млади хора направиха кариера след това, минавайки през фондацията. Голяма заслуга на община Пловдив и на общинския съвет е, че успя да запази тази структура и до днес. Фондацията продължава да работи по специални проекти и да дава голяма добавена стойност на града.
