Докато в света се вихри „революцията“ на Доналд Тръмп, в България изтекоха първите 100 дни на кабинета „Желязков“. Какво произведоха те, освен че тандемът Борисов-Пеевски за пръв път управлява открито заедно?
Докато в света се вихри „революцията“ на Доналд Тръмп, която уж ще постави край на световния ред, установен след Втората световна война, в България изтекоха първите 100 дни на правителството „Желязков“. Тези 100 дни в България показаха основно две неща. Във вътрешен план се прави доста сериозен опит за възстановяване на управлението Борисов-Пеевски отпреди 2020 година. Във външнополитически план 100-те дни на Желязков могат да бъдат определени като геополитическо ослушване: курсът формално не е променен, но тактиката е снишаване, докато се види накъде духа вятърът.
100-те дни в 11 точки
По-детайлно погледнато, 100-те дни произведоха следното:
- 1. Бойко Борисов успя да вкара „Ново начало“ в управлението, което беше и първоначалният му план. Затова той застана твърдо срещу „кордона“ спрямо Пеевски и прекрати преговорите за общо управление с ПП-ДБ на ранен етап. За него би бил изгоден вариант с ПП-ДБ и „Ново начало“ в управлението. Но ПП-ДБ в случая правилно разчетоха, че в една такава формула ролята им би била просто на смокинов лист. Ролята на смокинов лист се съгласи временно да играе формацията на Доган, но и тя бързо осъзна неудобното положение, в което е изпаднала. Нещо повече: институциите определено застанаха на страната на „Ново начало“ в множество спорове (последният от тях е за „Сараите в Бояна“), което направи невъзможно участието на АПС в управляващото мнозинство. На прост език казано, Делян Пеевски изгони хората на Доган не само от сараите, но и от мнозинството;
- 2. В резултат за пръв път тандемът Борисов-Пеевски управлява открито заедно – гласовете на „Ново начало“ са официално необходими за оцеляването на правителството и Пеевски заявява, че ще го подкрепя. Докато Борисов цели да се дистанцира публично от Пеевски в изказванията си (доколкото изобщо това е възможно), Пеевски държи да подчертава ключовата си роля в управлението;
- 3. Хоризонтът на този модел е свързан с решението на ЕС за българското членство в еврозоната, което се очаква през юни. Дотогава страната има нужда от редовно правителство и това се превръща в една от основните легитимации на настоящото управление. ПП-ДБ са в неловката ситуация да критикуват управлението, но да не предприемат мерки за свалянето му поне до юни. Което означава, че правителството може единствено да се самосвали, ако затъне в някой от корупционните скандали, които произвежда регулярно;
- 4. Големият шум около „дупката“ в бюджета и наследените високи дефицити от Асен Василев се оказа просто опит на ГЕРБ и „Ново начало“ да се героизират като спасители от несъществуващи беди. Дори бюджетът на начислена основа за 2024 г. излезе в рамките на 3%, инфлацията влезе в маастрихтските критерии още през февруари, а бюджетът през 2025 г. се оказа, че лесно може да се впише в правилата за финансова дисциплина на ЕС;
- 5. Вместо да направят това обаче, ГЕРБ и партньорите им вдигнаха разходите за 2025 г. до рекордни нива, като ги увеличиха драматично повече от ръста на БВП и заложената инфлация. Като черешка на тортата бяха добавени нови заеми в размер от над 7 милиарда лева, които ще бъдат дискреционно раздавани от Банката за развитие или ще отидат в държавни енергийни дружества. Общото в двата случая е, че парите ще се харчат, без парламентът да е определил за какво точно – и така вероятността да достигнат до клиентелни мрежи е огромна. Както се случи с кредита от ББР от 200 млн. лева за т.нар. Вълк: държавата просто загуби парите, а бившият шеф на банката Мавродиев е в момента беглец от правосъдието;
- 6. В резултат от раздуването на разходите бе необходимо да се заложат твърде оптимистични приходи в бюджет 2025. Затова е вероятно този бюджет да не бъде изпълнен по отношение на дефицита. Надеждата на управляващите е, че това няма да е важно, защото решението за влизане в еврозоната ще е вече взето. Но всичко това не е добра управленска практика;
- 7. Продължи мотаенето по трите закона, необходими за освобождаване на плащанията за България от ЕС. Има движение по този пакет, но той все още не е изцяло приет. Основната причина явно е в договарянето на нови шефове на антикорупционните органи – европейските партньори все пак знаят какво става в страната и няма да си затворят очите, ако откровени корумпета бъдат поставени и на тези позиции;
- 8. Най-големите провали на управлението – неговата Ахилесова пета – предвидимо се оказаха в борбата с корупцията (по-скоро в борбата срещу борбата с корупцията). Най-прясно: управляващото мнозинство като стена застана срещу изслушването на полицаите, скандално отзовани при разкриването на контрабанден канал. Вместо да се разследва и разплита докрай този случай, от МВР отговориха с „разкриване“ на нова „митническа афера“ – уж друг контрабанден канал на митичен герой от 90-те (Паскал). И за да е ясно, че става дума за кризисен пиар, бе намесено ни в клин, ни в ръкав и името на депутат от ПП-ДБ. Целенасоченото послание е прозрачно: „ние крадем, но опозицията също“;
- 9. Най-тежкият скандал, в който управляващите се забъркаха, беше свързан с европрокуратурата и изтекли компромати от архива на друг беглец от правосъдието – Петьо Еврото. Европрокурор директно обвини Делян Пеевски в натиск по отношение на разследвания на европрокуратурата за газохранилището в Чирен. Дейността на Петьо Еврото уж се разследва от години (след като Антикорупционният фонд и други я осветлиха). Но до нищо съществено не се е стигнало, може би защото и.ф. главен прокурор е Борислав Сарафов – човек, за когото се смята, че е свързан с Еврото по най-различни линии. Така или иначе новото управление като цяло се бори за възпроизвеждане на съществуващия модел в съдебната власт и службите;
- 10. Включването на „Ново начало“ в управляващото мнозинство ще даде възможност на Борисов-Пеевски да извършат това възпроизводство на статуквото в съдебната власт и регулаторите. ПП-ДБ няма как да предотвратят това – дори когато представят професионално много по-подготвени кандидати (например Йонко Грозев), тези кандидати се подминават от мнозинството. След скорошно решение на Съда на ЕС ще е необходимо спешно обновяване на органи като ВСС и Инспектората, както и избор на нов главен прокурор. Тук ще бъде и критичната точка за модела „Пеевски-Борисов“. Ако се пренатегнат гайките на зависимите магистрати, това може да отключи обществени протести като през юни 2013 г. и негативни реакции от ЕС;
- 11. Във външнополитическо отношение Желязков държи досегашната линия честно и почтено, докато Борисов и Пеевски са отворили валенциите си към Тръмп (и Орбан заради Тръмп). Това засега носи по-скоро комични резултати и неуспех за ГЕРБ в рамките на ЕНП: г-жа Габриел не беше избрана за заместник-председател на формацията, въпреки факта, че ГЕРБ е управляваща партия, излъчила премиер. И на американския фронт Доналд Тръмп-младши не се снима с Борисов и не позволи митичната среща (която според „запознати“ е била между пет минути и час и половина) да се използва медийно по какъвто и да е начин. Това означава, че Тръмп не иска да се идентифицира и свързва с български политици на този етап. Може също и да означава, че това строго поведение е преговорна стратегия на Тръмп и екипа му, която цели да постави в шок Борисов и да извлече максимална полза за американската страна. То и сега Борисов и Пеевски, както злите езици говорят, са достатъчно готови да предложат всичко за облекчаване на санкциите по „Магнитски“. Вероятно от шока биха предложили два пъти от всичко.
Все още
Геополитическото ослушване в първите 100 дни на правителството „Желязков“ оставя България в изчаквателно положение. „Трансакционният подход“ в политиката на Тръмп, при който не ценностите, а силата и интересите са водещи, не се е наложил официално у нас. Все още поне номинално България остава държава, която е ценностно европейска и иска да бъде част от европейското семейство – съдържателно, а не само като бройка. Все още ценности като правова държава, независима съдебна власт не са изоставени официално и не са подменени с откровена партизанщина. Все още има някаква боязън от обществена реакция, от критика от европейски партньори, а дори и от силата на по-добрия аргумент.
Въпросът е докога, тъй като основни протагонисти на евроатлантическите ценности или ги изоставят (за да „работят за хората“), или ходят тихомълком на срещи с публично неясна цел, на които може да се решава бъдещето на страната.
*Текстът е публикуван в „Дойче Веле“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
