Битката срещу фалшивите новини във Финландия започва още в предучилищна възраст. В продължение на десетилетия северната европейска страна последователно гради медийна грамотност, включително умение да се анализират различни видове медийно съдържание и да се разпознава дезинформацията като част от националната учебна програма за ученици на възраст от едва 3 години.
Учебното съдържание е елемент от мащабна програма за противодействие на дезинформацията, чиято цел е да направи финландското общество по-устойчиво на пропаганда и неверни твърдения, особено тези, които преминават през 1340-километровата граница със съседна Русия.
Сега на учителите е възложено и въвеждането на грамотност по отношение на изкуствения интелект в учебните програми, особено след като Русия засили кампаниите си за дезинформация в цяла Европа след пълномащабната си инвазия в Украйна преди близо четири години. Присъединяването на Финландия към НАТО през 2023 г. също предизвика гнева на Москва, макар Русия многократно да отрича, че се намесва във вътрешните работи на други държави.
„Смятаме, че добрите познания и умения за медийна грамотност са изключително важен граждански познания и умения“, заяви Кийа Хакала, педагогически специалист към Община Хелзинки, пред Асошиейтед прес, съобщава БТА.
„Те са от решаващо значение за сигурността на държавата и за защитата на нашата демокрация.“ – допълни тя.
В началното училище „Тапанила“, в тих район северно от Хелзинки, учителят Виле Ванханен обучава група четвъртокласници как да разпознават фалшиви новини. Докато на телевизионен екран се появява банерът „Факт или измислица?“, ученикът Ило Линдгрен оценява показаното съдържание. „Малко е трудно“, признава 10 – годишният Ило.
Ванханен обяснява, че учениците му изучават темата за фалшивите новини и дезинформацията от години, като започват с четене на заглавия и кратки текстове. Наскоро например в час четвъртокласниците са получили задача да формулират пет неща, за които да внимават, когато четат новини в интернет, за да оценят тяхната достоверност. Сега обучението преминава към грамотност по отношение на изкуствения интелект – умение, което бързо се превръща в жизненоважно.
„Изучаваме как да разпознаваме дали дадена снимка или видео са създадени от изкуствен интелект“, допълва Ванханен, който е и заместник-директор на училището.
Финландските медии също играят активна роля, като организират ежегодната „Седмица на вестниците“, по време на която печатни издания и други новинарски материали се предоставят на младите хора за ползване. През 2024 г. базираният в Хелзинки вестник „Хелзингин саномат“ е оказал съдействие в разработване на наръчник за медийната грамотност, разпространявана сред всички 15-годишни ученици в страната при започването на горния курс на средното образование.
„Изключително важно е за нас да бъдем възприемани като място, откъдето може да се получи проверена информация, на която може да се има доверие, и която се създава от хора, които познаваш, по прозрачен начин“, заяви Юси Пулинен, главен редактор на ежедневника пред Асошиейтед прес.
Медийната грамотност е част от финландската образователна програма още от 90-те години, а допълнителни курсове се предлагат и за по-възрастни граждани, които могат да бъдат особено уязвими към дезинформация.
Тези умения са толкова дълбоко вкоренени в културата, че Финландия, която е с население от 5,6 милиона души, редовно заема първите места в Европейския индекс за медийна грамотност. Индексът е изготвен от Института „Отворено общество“ в София за периода между 2017 и 2023 г.
„Не мисля, че си представяхме, че светът ще изглежда така“, каза финландският министър на образованието Андерс Адлеркройц. „Че ще бъдем бомбардирани с дезинформация, че институциите ни ще бъдат поставени под съмнение, че самата ни демокрация ще бъде сериозно застрашена от дезинформация“, допълва той.
С бързото развитие на инструментите за изкуствен интелект педагози и експерти бързат да обучават учениците, както и широката общественост, как да различават фактите от фалшивите новини.
„В момента в информационното пространство все още е сравнително лесно да се разпознаят фалшификатите, създадени от изкуствен интелект, тъй като качеството им не е толкова високо, колкото би могло да бъде“, заяви Марта Търнбул, директор по въпросите, свързани с хибридното влияние, в базирания в Хелзинки Европейски център за върхови постижения при противодействието на хибридните заплахи.
Но тя допълва, че: „Но с развитието на тази технология и особено с преминаването към неща като агентен изкуствен интелект (системи с изкуствен интелект, които действат с известна степен на автономност, вземат решения и изпълняват задачи въз основа на програмирани алгоритми без човешка намеса – бел. ред.), смятам, че именно тогава разпознаването ще стане много по-трудно“.
