Начало Водещи Средната заплата стигна 2572 лв. Кои сектори са най-високоплатени?

Средната заплата стигна 2572 лв. Кои сектори са най-високоплатени?

34
актуализация, заплата

През второто тримесечие на 2025 година българският пазар на труда показва положителна динамика както по отношение на броя на наетите лица, така и по отношение на средната брутна месечна заплата. Данните от Националния статистически институт (НСИ) очертават тенденции и сектори с най-съществен ръст в заетостта и доходите, които имат ключово значение за икономическото развитие.

Увеличение на заетостта – кои сектори изпреварват?

Към края на юни 2025 г. броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение достига приблизително 2.38 милиона, което представлява ръст от 1.3% спрямо първото тримесечие на 2025 г. или с около 31 200 души повече.

Най-значителен ръст на наетите лица се наблюдава в секторите:

Хотелиерство и ресторантьорство – увеличаване на персонала с впечатляващите 24.8%, което говори за възстановяване и разрастване на туризма и ресторантьорския бизнес.

Операции с недвижими имоти – ръст от 3.5%, отразяващ оживление на пазара на имоти и свързаните с тях услуги.

Селско, горско и рибно стопанство – с увеличение с 2.4%, демонстрирайки стабилност в традиционните сектори на икономиката.

Ако се погледне годишната динамика спрямо юни 2024 г., увеличението на заетите също е положително, с общо 36 200 души повече. Тук най-голям растеж по брой работни места отчитат:

Сектор хуманно здравеопазване и социална работа – плюс 11 700 заети, което подчертава нарастващата нужда от здравни услуги.

Строителство – с 7 800 нови служители, което е знак за активност в инфраструктурни и жилищни проекти.

Хотелиерство и ресторантьорство – над 5 400 души към персонала.

В процентно изражение най-динамични при увеличението на заетостта са строителството и здравеопазването (+6.0% всяко), както и секторът култура, спорт и развлечения (+5.9%).

Средни работни заплати – кои сектори растат най-бързо?

Средната брутна месечна заплата през второто тримесечие на 2025 г. е 2 572 лв., което е повишение с 5.3% спрямо предходното тримесечие. Сравнението с юни 2024 г. показва още по-солиден растеж от 12.0%.

Най-значителен ръст на заплатите през второто тримесечие спрямо първото тримесечие на 2025 г. регистрират:

Образование – увеличение с 21.2%, което може да се дължи на държавни политики и инвестиции в сектора.

Държавно управление – с 17.9% повишение, отразяващо възможни промени в заплащането на администрацията.

Добивна промишленост – с ръст от 8.5%, свързан вероятно с повишена активност и инвестиции в индустрията.

Годишният ръст до второто тримесечие на 2025 е най-висок в сектори като:

Образование (+19.1%)

Култура, спорт и развлечения (+17.7%)

Доставяне на води, управление на отпадъци и възстановяване (+16.0%)

Най-добре и най-слабо платени сектори

Сред секторите с най-високо средно трудово възнаграждение през втората четвърт на 2025 година са:

Създаване и разпространение на информация и творчески продукти, далекосъобщения – около 5 551 лв.

Финансови и застрахователни дейности – около 3 763 лв.

Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива – около 3 592 лв.

В същото време, най-ниски са средните заплати в:

Хотелиерство и ресторантьорство – около 1 581 лв.

Селско, горско и рибно стопанство – около 1 723 лв.

Други дейности – около 1 780 лв.

Разлики в растежа между частния и обществения сектор

Относителният ръст на средната заплата е по-висок в обществения сектор (+13.8% на годишна база), докато в частния сектор растежът е по-умерен, но все пак устойчив (+11.4%).

Данните за второто тримесечие на 2025 година показват стабилен растеж на трудовата заетост и доходите в България. Особено забележимо е оживлението в сферата на услугите (туризъм, недвижими имоти), строителството и здравеопазването. Възнагражденията също бележат значително повишение, с акцент върху публичния сектор и сферите, свързани с образование и култура.

Тези тенденции са положителен знак за икономическата стабилност и потенциал за развитие, но също така очертават нуждата от подкрепа на по-слабо платените сектори и баланс между растежа на заетостта и качеството на работните места.