Днес беше срамен ден за българския парламентаризъм. Дългоочакваните разговори между „партиите на протеста” така и реално не се състояха. Избирателят най-вероятно ще бъде излъган за пореден път, а вотът му – подменен.
В рамките на иначе динамичния парламентарен ден произлезе едно голямо нищо. Това се случва на фона на все по-критично наближаващия краен срок, в който мандатоносителят „Има такъв народ” трябва да предложи кабинет или да се откаже от отговорната роля на първа политическа сила.
От изказванията на парламентарните лидери разбрахме, че формалните срещи от по средно 20 минути, под гръмкото име „преговори”, едва са стигнали за мултимедийни презентации и за по няколко думи около биографиите на кандидат-министрите, с имената на които също никой не беше наясно до днес.
Единствената категорична заявка в контекста на намиране на допирни точки и подкрепа, дойде от зам.-председателя на „Има такъв народ” Тошко Йорданов.
Имената на министрите няма да се сменят. Няма да има и коалиционни споразумения
Това изявление всъщност обезсмисли всички очаквания за смислен политически дебат и остави решението за избор на правителство на различните парламентарни групи, с които се инициираха разговори.
Цялото това „шоу” се случи на фона на сериозната заявка отпреди два дни, че ще има истински преговори. След вторите избори от април насам, избирателите очакваха промяна и ясно разписани стратегии накъде ще върви България. За жалост получиха една несполучлива имитация.
Гласуването на предложения кабинет в петък става все по-вероятно. Ще бъде срамно, не само защото ще е без програма и управленски намерения, а и защото ще бъде в интерес на БСП, ГЕРБ и ДПС.
Ако това се случи, ще означава, че дълбоката държава вече е превзела и тази политическа формация и вместо прозрачно парламентарно управление ни подготвят непредвидим в своите действия кабинет, подкрепен от неясни интересни. При това положение българският избирател не бива да очаква реформи и трябва да забрави за исканията на протестите от миналата година.
