Народът на Гренландия иска да бъде част от САЩ, заяви президентът Доналд Тръмп в коментари пред журналисти на борда на „Еър Форс Уан“.
„Смятам, че въпросът за Гренландия ще бъде уреден с наше участие. Смятам, че ще я получим. И смятам, че хората искат да са с нас, както знаете. Там има 55 000 души, които искат да са с нас“, каза Тръмп.
Той добави, че всъщност не знае какви претенции има Дания към автономната територия, но евентуален отказ от нейна страна да се съгласи с предложенията на САЩ би бил „много неприятелски акт“.
Гренландският премиер Мут Егеде казва, че гренландският народ ще реши бъдещето на територията. Датският премиер Мете Фредериксен подкрепя неговите коментари.
Гренландия е най-големият остров в света и до голяма степен се самоуправлява, въпреки че е част от владенията на датската монархия, посочва ДПА. Дания предоставя отбраната и контролира външната политика на острова.
Географското положение на Гренландия е ключово и се смята, че островът е богат на ресурси и жизненоважни природни изкопаеми.
В коментарите си Тръмп заяви, че САЩ ще „получат Гренландия“, защото това е свързано със свободата на света, както и че САЩ са единствената сила, която може да осигури тази свобода.
САЩ в момента имат военна база в северната част на Гренландия.
Тръмп отказа да изключи употребата на военна сила или икономически мерки и посочи, че Русия и Китай проявяват интерес към региона.
„В момента има руски кораби, има китайски кораби, има кораби от различни страни. Обстановката не е добра и аз смятам, че ще я получим (Гренландия)“, каза той.
Столицата Нук на Гренландия се намира по-близо до Ню Йорк, отколкото до датската столица Копенхаген.
Гренландия, автономна територия на Дания с население едва 57 000 души, е богата на полезни изкопаеми, нефт и природен газ. Развитието ѝ обаче е бавно и икономиката е зависима от риболова и годишните субсидии от Дания, отбелязва Ройтерс.
През 1979 г. Дания предоставя на Гренландия известна автономия и я прави равнопоставен член на Кралство Дания. През 2008 г. Гренландия провежда референдум за по-голяма автономия. Това се осъществява през следващата година, като Дания запазва контрола над външната политика, отбраната, финансовата политика и осигурява годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони или около 11 300 щатски долара на гренландец.
През 1979 г. датският парламент дава широка автономия на Гренландия. През 1985 г. тя излиза от Европейската общност, докато Дания остава в нея.
На 21 юни 2009 г. Гренландия възприема форма на самоуправление в областта на правните въпроси, полицията и използването на природните си богатства. Гренландците са признати като отделна нация съгласно международното право. Дания запазва контрола върху финансовата, външната политика и отбраната, докато местните органи поемат отговорността за полицията и съдебната система. Копенхаген продължава да отпуска годишна помощ от 3,4 млрд. датски крони, но след като Гренландия започне да получава приходи от природните си богатства (нефт, природен газ и диаманти), помощта ще бъде постепенно намалявана. По своя път към откъсване от датското управление гренландският език е приет за единствен официален език в Гренландия на историческа церемония.
Избраният за американски президент Тръмп показа интереса си за това да купи Гренландия по време на мандата си от 2017 г. до 2021 г., но гренландски и датски власти отхвърлиха възможността, преди да се състоят каквито и да било преговори.
Тръмп не е първият американски лидер, който проявява интерес да контролира Гренландия, където се намира военновъздушната база Туле, построена през 1951 г. Това е най-северната база на американската армия, разположена на около 1200 км над Арктическия кръг.
Съединените щати се опитаха да купят Гренландия през 1946 г., въпреки че президентът Хари Труман избягваше въпроси относно стремежа си за контрол в региона.
През 1867 г. американският държавен секретар Уилям Сюърд също прояви интерес към закупуването на острова.
