Софийската опера играе ключова роля в културния живот на Европа. С нашите проекти и поглед към бъдещето, вдъхновяваме интереса към оперното и балетното изкуство. Нашите усилия отразяват истински ангажимент и постижение на Софийската опера както в България, така и отвъд нейните граници. Това подчерта акад. Пламен Карталов, директор на Софийската опера и балет, по време на пресконференция, посветена на Вагнеровия фестивал, който ще започне на 26 юни с премиерата на „Танхойзер“.
На събитието присъстваха диригентът Константин Тринкс, сценографът Свен Йонке, както и артистите и екипът на постановката.
„Танхойзер“ е тринадесетата продукция на Софийската опера за последните 15 години, посветена на творчеството на Рихард Вагнер, отбеляза акад. Карталов. Той изрази благодарност на участниците във „Вагнеровия маратон“. „Някои от колегите смятаха, че Вагнер може да повлияе неблагоприятно на гласовете им, но всъщност той е полезен, особено когато нещата не са направени както трябва“, добави директорът на операта.
Диригентът Константин Тринкс сподели своите впечатления от работата по „Танхойзер“. „Вагнер е написал 13 опери, а „Танхойзер“ е деветото произведение, с което работя в Софийската опера. Първите три опера на Вагнер не се вземат предвид, тъй като са по-експериментални и не са били представяни на фестивала в Байрот, който е посветен на него“, обясни той. Според Тринкс, „Танхойзер“ е ранно произведение на Вагнер, но все пак е истински шедьовър.
„Много съм щастлив и благодарен, че отново имам шанс да бъда тук. Благодаря на акад. Пламен Карталов. Искам да подчертая, че е удоволствие пак да работим заедно след „Пръстенът на нибелунга“, който реализирахме преди две години“, допълни диригентът. Тринкс пристигна в България през 2015 г. по време на обилни снеговалежи и тогава поставиха „Тристан и Изолда“. „Десет години по-късно, тук се чувствам като у дома си“, каза той.
„Съставът на предстоящата продукция „Танхойзер“ е впечатляващ, тъй като всички изпълнители са български, без чуждестранни артисти, което е повод за гордост. В Германия това е рядкост“, отбеляза Константин Тринкс. Той е бил тук три пъти, за да се подготвя за „Танхойзер“. „Тези срещи ни дават възможност да работим в продължение на седмици с оркестъра и певците. Те ни помагат да развием персонажите и музикалността по-добре. От първия ден на пристигането си, започнах работа с оркестъра и нямам никакви съмнения относно тяхната работа. Сигурен съм, че спектакълът ще бъде изключителен“, подчерта диригентът.
Тринкс уточни, че стилът на изпълнение на „Танхойзер“ значително се различава от френския и италианския, както в оркестровото, така и във вокалното изпълнение. Според него техниката белканто е съществена за представянето на произведение на Вагнер. „Той не би искал оперите му да звучат грубо. В миналото ситуацията беше различна, но сега виждаме подобно развитие. Оркестърът играе решаваща роля и е натоварен с множество изисквания, за да предаде чувството, което Вагнер търси“, заключи диригентът.
Сценографът на „Танхойзер“ Свен Йонке изрази своята благодарност за възможността да работи в София и заяви, че „операта предлага широка палитра за интерпретация“. Той добави, че основната идея на „Танхойзер“ не е просто да предаде историята директно, а да я интерпретира чрез метафори. „Нашата цел е да направим преживяването потапящо и да привлечем вниманието на публиката. Работейки с маестро Карталов, откриваме пълна свобода. След като изясним концепцията, започваме да си пишем мейли късно през нощта, защото именно през нощта се ражда вдъхновението“, сподели Йонке.
„На сцената на нашия театър разглеждам Танхойзер разделен между две открити общества – на удоволствието и на хармонията. През погледа на Вагнер можем да установим етичната връзка между либретото и музиката с величието на посланията на църквата и социалната среда“, коментира акад. Карталов. „Моята интерпретация на „Танхойзер“ с български певци се превръща в съвременна драма, но не за греха и прошката, а за човека, който търси цялост и свобода в един свят, разделен на крайности. Всичко е извлечено от партитурата на музиката. Следователно, Вагнер не е просто опера, а въпрос – може ли съвременното общество да приеме различията и да прощава не на грешника, а на този, който открива неудобната истина за нас?“, подчерта той.
Мартин Илиев, в ролята на Танхойзер, сподели, че героят му отразява ансамбловата работа. „Той е сложен образ, един от любимите ми. Вероятно ми е любим именно заради сложността и предизвикателствата, които носи. Стремим се да постигнем максимална дълбочина и се надявам да успеем. При Вагнер винаги има множество възможности, но в крайна сметка трябва да намерим баланс“, каза Илиев.
Оперната прима Габриела Георгиева, която играе Венера, изрази радостта си, че е част от Вагнеровата продукция. „Щастлива съм с прекрасния образ на Венера, който трябва да изградя. Мартин е скромен, но искам да подчертая, че той е изключителен Танхойзер. Той успява да достигне дълбочината на изпълнението, понякога дори ни разплаква по време на репетиции. Всички работим за перфектна вокална техника, която е задължителна за Вагнер“, завърши Габриела Георгиева.
Както бе споменато от БТА, Вагнеровият фестивал тази година ще започне на 26 юни с премиерата на операта „Танхойзер“. Събитието ще включва и тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, като на 28 юни ще видим „Рейнско злато“, на 29 юни – „Валкюра“, на 1 юли – „Зигфрид“ и на 3 юли – „Залезът на боговете“. На 5 юли „Танхойзер“ ще закрие фестивала.
