Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
„Една жестока съдба пожела щото на два пъти да преживея от най-близо разпятието на България: в 1913 г., когато ходих в Букурещ за подписването на договора, носещ името на тоя град; в 1918 г., когато отидох в Солун за сключването на примирието“ ще напише Симеон Радев в статия спомен за Андрей Ляпчев (публ. в „Заря“, бр. 6979, 29 септ. 1942).
През есента на 1918 г. С. Радев е включен в делегацията за подписване на примирието в Солун по искане на А. Ляпчев, министър на финансите в правителството на Александър Малинов, водача на Демократическата партия, дошло на власт през юни 1918 г. след падането на станалото вече изключително непопулярно правителство на Васил Радославов.
Новото правителство има и задачата да се намери благоприятен за страната изход от войната, която през лятото и есента на 1918 г. върви към победа за Съглашението.
През септември 1918 г. положението на фронта е неудържимо за българската армия. Независимо от точното описание на ситуацията на фронта и искането към българските съюзници, Германия и Австро-Унгария не изпращат подкрепления на Балканския фронт, заети с проблемите на Западната фронтова линия.
След пробива от противниците при Добро поле, започнал на 15 септември и войнишките бунтове след 18 септември 1918 г., България е изправена пред поражение. Това принуждава българското правителство да иска примирие. Съставена е делегация, в която са Андрей Ляпчев и генерал-майор Иван Луков, командващ Втора армия.
По искане на А. Ляпчев в състава на българската делегация като експерт-съветник е включен Симеон Радев, извоювал си името на добър дипломат. Неговото участие в едни евентуални преговори със силите на Съглашението е подготвено още през лятото на 1918 г., когато той в отпуск от 11 Македонска дивизия пристига в София и посещава Ляпчев. Двамата съграждани, отговорни и загрижени за съдбата на страната (независимо от различните си политически пристрастия и принадлежност), обсъждат възможните изходи за България. Още тогава Ляпчев иска неговата експертна помощ.
Българската делегация за примирието отпътува от София на 25 септември 1918 г. Към нея се присъединява и управляващият американската легация в София Доминик Мърфи (с надеждата, че ще помогне за евентуално посредничество на правителството на Съединените щати), който не е допуснат на преговорите в Солун.
Мемоаристът С. Радев няма да пропусне да отбележи изключително достойното и хладнокръвно поведение на големия български държавник А. Ляпчев по време на преговорите с делегацията на Съглашението, водена от генерал Луи Франше д’Еспере́.
Пътят им от София към Солун минава през разрушени или барикадирани от разбунтувалите се войници мостове и пътища, през знаците на загубената война.
На 28 септември след известие от изпратения парламентьор майор Траянов българските представители заминават за неприятелския фронт, посрещнати от английския пост на самата бойна линия и отведени в квартирата на английската войски, а привечер са приети в Солун от генерал Франше д’Еспере́, командващ Съглашенската източна армия (съвместно формирование на многонационалните сили на Антантата на Солунския/Балканския фронт).
Генерал Иван Луков, Андрей Ляпчев и Симеон Радев, членове на българската делегация на преговорите за примирие в Солун. ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 1657Благодарение на умелата дипломатичност и изключителния френски език и познания на С. Радев първоначалната неприязън на генерала към българския дипломат е преодоляна. Обсъжданията са върху текстове, предложени от съюзните сили и българско предложение, изготвено от С. Радев, което тушира някои от неприемливите противникови предложения. Въпреки опитите за намеса на заинтересовани страни (Гърция) преговарящите стигат до единен текст.
На 29 септември 1918 г. в 11 и половина часа вечерта, в Солун е подписана Военна конвенция, определяща условията за спиране военните действия между Съглашенските сили и България. Под тази конвенция стоят подписите на Франше д’Еспере́, А. Ляпчев и генерал Луков, и към нея по настояване на Съюзните сили са прибавени още няколко тайни условия, оформени като 4 точки, също подписани от членовете на двете делегации.
Веднага след подписването на Военната конвенция е разпоредено да се прекратят военните действия на Балканския фронт.
Завръщането на делегацията от Солун към София е по същия трънлив път, между озлобените лица на бившите войници, настоящи бунтовници, отчаяни и загубили посоката.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
