В епоха на бързо напредване на изкуствения интелект, преосмисляне на търговските практики и икономически предизвикателства, множество фирми от различни сфери осъзнаха належаща необходимост от нови бизнес стратегии. За много от тях това означаваше да се обърнат отново към сливанията и придобиванията, утвърдена практика в индустрията. Годината 2025 ще бъде запомнена с второ най-високо ниво на сделки, с нарастване от 36% до приблизително 4,8 трилиона долара, а увеличението в обема е 5%, според проучване от „Бейн енд къмпани“ (Bain & Company).
Сливанията и придобиванията през 2025 обхванаха разнообразни сектори и региони, като особено впечатляващ ръст беше наблюдаван в технологичния сектор, където увеличението е с над 75%, предимно вследствие на сделки, свързани с изкуствения интелект. Примерите включват покупката на „Уиз“ (Wiz) от „Алафабет“ (Alphabet) за 32 милиарда долара и придобиването на „СайбърАрк“ (CyberArk) от „Пало Алто Нетворкс“ (Palo Alto Networks) за 25 милиарда долара. Почти половината от стратегията за придобивания на стойност над 500 милиона долара е свързана с компании, които работят или проучват приложенията на изкуствения интелект през 2025 г.
Сектори като производството и услугите също допринесоха значително за нарастващите стратегически сливания и придобивания, включително важни сделки като обединението между „Юнион Пасифик“ (Union Pacific) и „Норфолк Саутърн“ (Norfolk Southern) на стойност 88 милиарда долара и тристранно споразумение между „Еърбъс“ (Airbus), „Леонардо“ (Leonardo) и „Талес“ (Thales), насочено към създаване на силен играч в космическия сектор в Европа, Близкия изток и Африка. Тези компании подписаха меморандум за разбирателство с цел интеграция в сателитните технологии, основна задача е да се конкурират с „Старлинк“ (Starlink), сателитната мрежа на Илон Мъск.
Значителни сделки над 10 милиарда долара:
Американският видеоигров производител „Електроник Артс“ (Electronic Arts) беше придобит от Саудитския държавен инвестиционен фонд, „Силвър Лейк“ (Silver Lake) и „Афинити Партнърс“ (Affinity Partners) за 55 милиарда долара.
Тази сделка включва и дългово финансиране от 20 милиарда долара от „Джей Пи Моргън Чейс енд Ко.“ (JPMorgan Chase & Co.). „Електроник Артс“, основана през 1982 г., е водеща независима видеоигрова компания, а сделката на стойност 55 милиарда долара е най-значимата в индустрията за годината, надвишаваща предишното придобиване на енергийна компания от 2007 г.
Енергийният сектор също бележи важна сделка с осъществяването на сливане между „Шеврон“ (Chevron) и независимата американска фирма „Хес корпорейшън“ (Hess Corporation) на стойност 53 милиарда долара, обявена през 2024 г. и завършена през 2025 г., която укрепва позицията на компанията в Пермския басейн.
Лидерът в производството на лични хигиенни стоки „Кимбърли-Кларк“ (Kimberly-Clark) придоби компанията „Кенвю“ (Kenvue) за около 48,7 милиарда долара, съчетавайки пари и акции и създавайки един от най-големите производители на здравни стоки в САЩ. Прогнозите сочат, че новата компания ще генерира годишни приходи от около 32 милиарда долара.
Технологичен сектор
Общото споразумение на „Алафабет“ (Alphabet) да придобие „Уиз“ (Wiz) за най-малко 32 милиарда долара е значително, тъй като представлява най-голямото придобиване в историята на компанията.
„Уиз“ е основана от бивши киберразузнавачи в Израел и предлага облачни услуги за киберсигурност с бързо разширяващ се бизнес. „Ай Би Ем“ (IBM) сключи сделка за покупка на платформата за стрийминг на данни „Кънфлуънт“ (Confluent) за 31 долара на акция, с обща стойност 11 милиарда долара, като тя подсилва усилията на компанията в сектора на данните и AI.
Японският технологичен гигант „СофтБанк Груп“ (SoftBank Group) придоби американския производител на полупроводници „Ампер“ (Ampere) за 6,5 милиарда долара. Сделката цели разширяване на технологията, реализирана от „Арм холдингс“ (Arm Holdings), лидер в производството на микропроцесори.
„СофтБанк“ обяви и партньорство с „ОупънЕйАй“ (OpenAI) за създаването на нова компания, наречена „Старгейт“ (Stargate), с план за инвестиране от 500 милиарда долара в инфраструктура за изкуствен интелект в САЩ.
Енергийна индустрия
„Констелейшън Енерджи“ (Constellation Energy) успешно финализира придобиването на производител на електрическа енергия „Калпайн“ (Calpine) за 26,6 милиарда евро. Този тип сливане ще увеличи общия им производствен капацитет до почти 60 гигавата.
Фармацевтика
„Пфайзер“ (Pfizer) обяви сливане с разработчика на лекарства за отслабване „Метсера“ (Metsera) за до 10 милиарда долара, в стремежа си да навлезе в бързо развиващия се сектор на терапиите за затлъстяване.
Датската фармацевтична компания „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) придоби „Акеро Терапютикс“ (Akero Therapeutics) за 4,7 милиарда долара, получавайки достъп до иновативно лечение за чернодробно заболяване.
„Мерк“ (Merck) също реализира сделка с британската „Верона фарма“ (Verona Pharma) за около 10 милиарда долара, с цел разширяване на портфолиото си с лекарства за дихателни проблеми.
Транспортен сектор
Брюксел разкри, че е достигнал до извода, че сделката „няма да повлияе отрицателно на конкуренцията, предвид ограничените пазарни дялове, произтичащи от сливането“.
„Тата мотърс“ обяви през юли, че е постигнала споразумение за придобиването на „Ивеко“ за 3,8 милиарда евро. Италианският производител е под контрола на семейството Анели.
Дюинският конгломерат се стреми да се наложи на глобалния пазар на лекотоварни превозни средства с над 540 000 продажби годишно.
Сделката е условна и включва, че „Ивеко“ ще продаде своето звено за отбрана на „Леонардо“ (Leonardo) за 1,7 милиарда евро.
Модна индустрия
Годината 2025 беше белязана от несигурност в сферата на модата, което оказа влияние на капиталовия пазар и дейностите по сливания и придобивания. „Въпреки това, динамиката в модната индустрия никога не спира, тъй като всяка икономическа ситуация носи свои възможности“, коментира Енрико Масаро от „Барклис Инвестмънт Банк“ (Barclays Investment Bank).
Френският луксозен конгломерат „Керинг“ (Kering), собственик на „Гучи“ (Gucci), осъществи продажба на козметичния си бизнес на „Л’Ореал“ (L’Oreal) за 4 милиарда евро, стремейки се да намали дълговия си товар и да се фокусира върху основния си моден бизнес.
Съгласно споразумението, „Л’Ореал“ става нов собственик на производителя на луксозни парфюми „Крийд“ (Creed) и получава права за създаване на продукти с марките на „Керинг“, включително „Ботега Венета“ (Bottega Veneta) и „Баленсиага“ (Balenciaga).
Тази продажба е важна стъпка към намаляване на нетния дълг на „Керинг“, който възлиза на 9,5 милиарда евро, освен дългосрочните облигации, които предизвикват безпокойство сред инвеститорите, особено след трудностите, с които се сблъсква най-голямата марка „Гучи“, в частност на важния китайски пазар.
„Л’Ореал“, водеща компания в козметичната индустрия, е известна със своите парфюми под марката „Ив Сен Лоран“ (Yves Saint Laurent), придобити през 2008 г.
Сделката за „Крийд“ е до момента най-мащабната за „Л’Ореал“, надминавайки предишното им придобиване на „Изоп“ (Aesop) за 2,5 милиарда долара през 2023 г.
„Прада“ (Prada) финализира придобиването на „Версаче“ (Versace), създавайки нов водещ играч в луксозния сектор. Сделката с „Версаче“ от американската компания „Капри Холдингс“ (Capri Holdings), част от която е „Прада“, беше завършена след получаване на необходимите регулаторни одобрения. Тя беше обявена през април на стойност 1,25 милиарда евро. “Прада” значително укрепва позицията си на пазара след седем години като част от групата „Капри Холдингс“, която включва също „Майкъл Корс“ (Michael Kors) и „Джими Чу“ (Jimmy Choo).
Очаква се, че сливането на двете марки ще създаде съществени бизнес възможности, с годишен оборот над 6 милиарда евро, което ще ги позиционира по-добре на пазара и ще им позволи да конкурират гиганти като „ЛВМХ“ (LVMH) и „Керинг“ (Kering).
„Версаче“, основана през 1978 г. от Джани Версаче и брат му Санто, е символ на италианския моден дизайн и известна със своите луксозни колекции. Въпреки това, приходите на марката значително спадат през финансовата 2024-2025 година до 821 милиона долара, регистрирайки намаление от 20,3% в контекста на слабото търсене на пазара. „Прада“ обаче остава устойчива на кризите.
