Начало Свят След осем месеца война, ето как изглежда хуманитарната криза в Газа

След осем месеца война, ето как изглежда хуманитарната криза в Газа

94
Палестинци чакат пристигането на хуманитарна помощ на брега на ивицата Газа
Палестинци чакат пристигането на хуманитарна помощ на брега на ивицата Газа. Снимка: АP/БТА

След бомбардировките на Газа от израелските сили през осем месеца, последвани от атаките на „Хамас“ срещу израелци през октомври миналата година, когато бяха убити 1200 и взети за заложници 250, правозащитните организации определят като „невъзможни“ условията за живот на палестинците в анклава, където по-голямата част от населението е бездомно. Военната кампания на Израел разрушава квартали, уврежда инфраструктурата и изчерпва запасите от храна, вода и гориво. Най-малко 36 654 палестинци са загинали от израелските атаки, а други 83 309 са ранени, според информация от Министерството на здравеопазването на Газа.

От началото на войната помощите за Газа пристигат по суша, по море и по въздух, но много малко входни точки остават отворени. Само двата от петте сухопътни пункта – Керем Шалом и Западен Ерез, контролирани от Израел, в момента позволяват на камионите да преминават, въпреки че тези пътища са най-бързият и най-ефективен начин за доставка на хуманитарна помощ в Газа. Доставките по море също бяха преустановени поради поражение на кей от буря.

И докато израелските официални лица твърдят, че няма ограничения за размера на помощта, която може да пристигне до Газа, ООН обвини властите в налагане на „незаконни ограничения“ върху операциите за въздушната помощ, като затваряне на сухопътните маршрути, прекъсване на свързаността и въздушни удари. Служителите на пунктовете твърдят, че са принудени да откажат помощ на нуждаещите се, защото няма достатъчно за разпределение.

Как хуманитарната криза в Газа се задълбочава след 245 дни война:

Затварянето на пропускателните пунктове почти спира цялата помощ

Ограниченията, наложени от Израел върху сухопътните пътища към Газа, водят до едва заобикаляне на помощта в анклава. Кризата се задълбочи още повече в началото на миналия месец, след като израелските сили започнаха нападение в южния град Рафах и овладяха контрола над палестинската земя от сухопътния пункт, който води към Египет.

Организацията по храна на ООН съобщи, че продължаващите атаки блокираха достъпа до техния основен склад в Рафах от 9 май, изнудвайки ги да спрат разпределението там за близо месец. Организацията изрази загриженост за палестинците на юг, тъй като затварянето на ключовия контролен пункт Рафах сериозно ограничава доставките на храна в района. Също така базираната в САЩ организация с нестопанска цел World Central Kitchen спря операциите си в Рафах и се премести на север.

ППРафах, който представлява основен вход за камионите с хуманитарна помощ и ограничени търговски стоки, е затворен от 5 май. Единственият все още отворен пункт в южната част на Газа е Керем Шалом, въпреки че много малко камиони са успели да преминат през него, откакто започна сухопътната офанзива на Израел в Рафах.

С добавянето на факта, че израелските власти засилиха проверката на конвоите, настоявайки, че такава помощ може да се използва от „Хамас“, сцените на огромно струпване на камиони с помощ на границата се появиха. COGAT, израелската агенция, която управлява потока на помощи в Газа, съобщи на 4 юни, че над 1000 камиона чакат да бъдат приети от ООН от палестинската страна на Керем Шалом, обвинявайки ООН, че не успява да координира приемането на превозните средства в Газа.

Но правозащитните групи твърдят, че „систематичните пречки на контролните пунктове, контролирани от Израел“, и нарастването на бойните действия парализират доставките на автопревози.

Заседналите камиони в Керем Шалом не могат да бъдат приети поради интензивните военни действия в Газа. Това означава загуба на жизненоважна хуманитарна помощ и за съжаление, тази ситуация е следствие от човешки действия“, каза Луиз Уотеридж, служител по комуникациите на UNRWA.

От общия обем на помощта, достигаща до Газа, само около 5% са медицински материали. На камионите, доставящи медицински материали и убежища като шатри и матраци, има още по-малко от хранителните помощи. Но и тази медицинска помощ е спаднала значително след превземането на КПП Рафах от Израел на 7 май.

Тези предизвикателства в разпределението на помощта възникват след като агенцията по храна на ООН предупреди през май, че палестинците на север се борят с „пълен глад“, разпространящ се и на юг. Повече от един милион души, половината от населението на Газа, се „очаква да изпитат глад и смърт“ до средата на юли, предупреждава друг отчет на ООН. От над 7000 деца под пет години вече са диагностицирани за недохранване.

Тъй като запасите на помощ намаляват бързо, хуманитарните служители се борят да отговорят на нуждите на хората.

„Няма безопасни маршрути“ за хуманитарните работници

За малкото камиони с хуманитарна помощ, които достигат до ивицата, повредените пътища от израелските удари и загрижеността за сигурността поради продължителните военни действия затрудняват усилията за достигане до изселените палестинци.

Хуманитарните агенции повтаряха призиви за нови входни пътища, повече камиони, които да преминават през ежедневните гранични проверки, по-малко препятствия за хуманитарните работници и осигуряване на тяхната безопасност. Израелските атаки срещу хуманитарни конвои викаха яростни осъждания от правозащитни групи, привличайки вниманието към нарастващата западна скептичност към войната на Израел в Газа.

Повече хуманитарни работници са били убити в Газа за седем месеца, отколкото всяка друга година в друг конфликт през последните 20 години. 250 хуманитарни служители са загинали от 7 октомври насам. Преди това най-много души са били убити в Сирия през 2018 г., с 56 загинали хуманитарни работници, и в Афганистан през 2013 г., където са били убити 48.

От 7 октомври насам израелските сили са ударили известни места с концентрирани хуманитарни работници в анклава поне осем пъти, въпреки че агенциите са предоставили своите координати, „за да гарантират тяхната защита“, твърди Хюман Райтс Уоч (HRW). Атаките „разкриват сериозни недостатъци на така наречената система за деконфликция, предназначена да защити хуманитарните работници“, се посочва в доклада.

*Текстът е публикуван в Си Ен Ен. Преводът е на ДЕБАТИ.БГ

Още актуални анализи – четете тук