Нападението в Пахлам, при което загинаха 26 души, сред които предимно индийски туристи, разтърси Индия и предизвика вълна от дипломатически, политически и обществени реакции. Инцидентът, случил се в чувствителния регион Кашмир, възобнови напрежението между Индия и Пакистан – две съседни държави с дълга история на конфликти и взаимни обвинения. Въпреки липсата на конкретни доказателства за пряка връзка с Пакистан, Делхи посочи съществуването на трансгранични елементи и предприе серия от ответни мерки. Случаят отново подчерта крехкото равновесие в региона и рисковете, които произтичат от всяка ескалация на напрежението.
Необичайната атака срещу цивилни, предимно туристи, които по това време са се разхождали из живописна местност, шокира и разгневи Индия и предизвика призиви за действията срещу индийския отколешен враг – Пакистан. Индийското представителство не представи публично никакви доказателства, че съседната страна е свързана с нападението, но заяви, че са налични „трансгранични“ връзки с Пакистан. Исламабад отрече да има нещо общо с атаката, за която отговорност пое неизвестна досега въоръжена групировка, наричаща себе си „Кашмирска съпротива“.
Индия и Пакистан управляват отделни части от Кашмир, но и двете страни претендират за цялата територия. Делхи определя всички действия на въоръжени групировки в Кашмир като тероризъм, подкрепян от Пакистан. Исламабад отрича това, а много мюсюлмани в Кашмир смятат, че бойците участват в една възникнала на местна почва борба за свобода.
Заради убийствата хиндуисткото националистическо правителство на премиера Нарендра Моди се оказа под натиск да предприеме агресивен отговор. Индийският кабинет обяви серия от дипломатически действия срещу Исламабад, като същевременно намекна, че планира още наказания.
Пакистан реагира гневно, подчерта, че няма нищо общо с атаката и заяви, че днес ще свика Съвета за национална сигурност, за да реши как да реагира на действията на Индия. Този Съвет е най-висшият форум за вземане на решения и включва високопоставени граждански и военни представители.
Десетки демонстранти в Исламабад и други пакистански градове се събраха на протест срещу прекратяването от страна на Индия на договора за споделяне на водни ресурси и поискаха от правителството да предприеме ответни мерки.
„Индия предприе безотговорни стъпки и повдигна обвинения“, заяви пакистанският външен министър Ишак Дар пред местния телевизионен канал „Дуня нюз“ (Dunya News). Дар допълни, че „всяка стъпка от страна на Индия ще доведе до отговор“ от страна на Пакистан. Това съживи спомените за февруари 2019 г., когато самоубийствен атентат с кола в Кашмир доведе двете страни до ръба на война.
Моди преобърна статуквото в Кашмир през август 2019 г., когато правителството му отмени полуавтономния статут на територията и я постави под пряк федерален контрол. Това задълбочи напрежението в региона, но отношенията с Пакистан се запазиха стабилни. През 2021 г. двете страни подновиха предишното споразумение за прекратяване на огъня по границата си и като цяло то се спазваше въпреки нападенията срещу индийските сили от страна на бунтовници в Кашмир. Последният инцидент отново събуди страховете от конфликт между двете съседни държави, които разполагат с ядрени оръжия и отдавна си разменят обвинения в подкрепяне на дестабилизиращи сили.
Моди заяви на митинг, че „Индия ще идентифицира, проследи и накаже всички терористи – както ръководителите им, така и поддръжниците им“. „Ще ги преследваме до края на света“, предупреди Моди. Очаква се по-късно днес индийският премиер да свика заседание, на което ще присъстват представители всички партии, за да представи пред тях информация относно реакцията на правителството срещу нападението.
Секретарят на Индия по външните работи Викрам Мисри заяви, че редица пакистански дипломати са помолени да напуснат Делхи и че индийски дипломати са отзовани от Пакистан. Дипломатическите мисии в двете държави от 1 май ще намалят персонала си от 55 на 30 души. Освен това ще бъде затворен единственият функциониращ сухопътен граничен пункт между двете страни.
Индия също така прекрати действието на историческия договор за споделяне на водите, който остава в сила след две индо-пакистански войни – през 1965 и 1971 г., както и след голям граничен сблъсък през 1999 г. Договорът за водите на река Инд, който е сключен през 1960 г. с посредничеството на Световната банка, позволява споделянето на водните ресурси от една речна система, която е жизненоважна и за двете страни, но има изключително значение за пакистанското селско стопанство.
Според някои експерти Индия може да премине отвъд границите на дипломатическите санкции, а някои индийски медии и лидери от партията на Моди призовават за военни действия.
Министърът на отбраната Раджнат Сингх се зарече, че ще бъдат „преследвани не само извършителите на атаката, но също и заговорниците зад този злокобен акт на индийска територия“. С това Сингх намекна за възможността за военни удари.
Ашок Малик, бивш политически съветник в индийското Външно министерство, каза, че отговорът на Делхи ще бъде израз на силния гняв на правителството и че действията на Индия по отношение на Договора за водите на река Инд „ще излязат скъпо на пакистанската икономика“. „Исламабад ще трябва да се справя с последиците“, отбеляза Малик. По думите му индийските лидери разглеждат военните действия като надежден вариант. „Военните стратези (на Индия) смятат, че има възможност за конвенционални действия под ядрения чадър. Тези възможности не са безкрайни, но не са и незначителни“, каза още Малик.
Правин Донти, старши анализатор в Международната кризисна група (International Crisis Group), заяви, че представянето на конфликта в Кашмир като предизвикана от Пакистан криза на сигурността, „която може да бъде разрешена само чрез оживени разговори и с енергични действия“, носи политически дивиденти на правителството на Моди. Това обаче може да може да остави пред премиера малко възможности във времена на кризи.
„От само себе си се създава огромен обществен натиск правителството на Моди да предприеме решителни ответни мерки и да отговори по военен път. Скоро няма да има други възможности, освен ако Делхи не започне да търси начини да се справи с корените на политическите вълнения в Кашмир“, смята Донти. Убийствата шокираха жителите на Кашмир, където бойците, действащи срещу индийското управление, рядко са атакували туристи. Нападенията досега са се извършвали предимно срещу индийските сили.
Жители на Кашмир изразиха възмущение, което не се случва често. След като много местни жители бяха подложени на репресии от страна индийските сили и централното правителство в Делхи, те излязоха на протести и факелни шествия срещу убийствата.
Заради неспокойната обстановка и притесненията на хората, че нападенията могат да отблъснат туристите и да навредят на местната икономика, бяха затворени пазари, частни училища и предприятия.
Индия съобщи, че анулира всички визи, издавани на пакистански граждани, и препоръча на индийците да не пътуват до Пакистан.
От своя страна, Пакистан анулира визите за индийски граждани, преустанови търговията си със страната и затвори въздушното си пространство за всички индийски авиолинии.
Днес военнослужещи от Пакистан и Индия си размениха огън в долината на Кашмир на фона на ескалиращото напрежение между двете съперничещи си ядрени сили, предаде ДПА, като се позова на официални представители на Исламабад.
„Нашите войски отвърнаха на огъня с леко стрелково оръжие. Стрелбата сега спря“, заяви официалният представител и добави, че няма информация за жертви от нито една от страните.
Припомняме, че 26 души бяха убити, а 17 души бяха ранени при стрелба в Пахлам в живописния хималайски район Джаму и Кашмир на 22 април. Сред убитите са 25 индийци и един непалец. Това е най-тежкото нападение срещу цивилни в Индия от стрелбите в Мумбай през 2008 г. и изглежда сложи край на относителното спокойствие в Кашмир, където туризмът процъфтява, след като антииндийските вълнения отслабнаха през последните години.
Кървавата атака в Пахлам не само преобърна усещането за сигурност в Кашмир, но и предизвика лавина от дипломатически, икономически и потенциално военни последствия. Индия и Пакистан отново се озоваха на ръба на криза, в която вътрешнополитически натиск, исторически вражди и геополитически интереси се преплитат опасно. И докато призивите за отговор се множат, бъдещето на региона остава несигурно.
Източници: БТА, „Асошиейтед Прес“
