Симеон Радев и неговият интелектуален кръг – между литература, политика и история

Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.

В предговора на книгата си „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“, за решението да издаде свои спомени за известни писатели и художници, Симеон Радев пише:

Завладя ме радостно чувство да се върна с мисълта си към младите години и да преживея отново дните на весело другарство и възторжен труд“.

Исторически шанс за една култура е, когато големите ѝ имена не са сами, когато те могат да си говорят, да се вдъхновяват, отричат, издигат. Многото дървета правят гората.

Александър Балабанов

Съдбата е направила така, че двама от най-значимите личности в историята и културата на България през XX век Симеон Радев и Александър Балабанов са се родили почти в един и същи ден 18/19 януари 1879 г. – единият в Ресен, другият в Щип.

И пак съдбата (провидението, по израза на Симеон Радев) ги среща в София, и двамата току що завършили гимназия със сходни мечти и интереси. Пиететът към френската поезия ги сближава за цял живот.

Един влак в есенен ден през 1898 г. ги отвежда в Европа – единият към Женева да учи право, а другият към Лайпциг да учи класическа филология. Почти едновременно се завръщат и всеки работи в своето направление, до началото на съвместната им работа в сп. „Художник“ (1905 – 1909) – едно плодотворно сътрудничество, което оставя трайна диря в българския литературен и художествен живот. Симеон Радев си спомня, че именно Балабанов го импулсира да напише много популярната статия за д-р Кръстев и кръга „Мисъл“.

Съвместната работа и интереси пораждат и много срещи, разговори, както пише Симеон Радев, „едно пищно безредие“.

Балканската война отново ги събира в Главната квартира на Българската армия в Стара Загора, заедно с Елин Пелин. След края на Балканските войни, Симеон Радев предлага да бъде включен и Балабанов в група от видни интелектуалци, които да пропагандират в чужбина интересите на страната, и така започват международните изяви на Ал. Балабанов, който може да води разговори не само за политика, но и за философия, история, качество, необходимо за утвърждаване образа на България.

За дълго време между войните двамата са разделени – Симеон Радев е на дипломатически мисии в Хага, Анкара, осем години във Вашингтон. През 1933 г., когато Симеон Радев се завръща от САЩ, се подготвя честването на литературоведа, преводача и критика Ал. Балабанов. По време на тържеството през 1934 г. Симеон Радев произнася слово пред препълнената зала на Народния театър, посрещнато с много „браво“ и поздравления. Публикува и статия в сборника за Александър Балабанов.

Тяхната близост и връзки продължават докато Симеон Радев е в Лондон и Брюксел. Разискват върху литературата, върху списание „Развигор“, създадено от Балабанов, с истински критични бележки между тях, близостта и уважението им позволяват да са много откровени. След завръщането на Симеон Радев през 1940 г. в София той вижда своя приятел доста променен – начинът на живот е казал своето. Останал сам (разделен със семейството), болен, Ал. Балабанов трудно преживява здравословните кризи. Симеон Радев е до него в болницата, изпълнен с жал за това, че едно изключително дарование си отива. Но както му казва Ал. Балабанов: „И втори живот да ми се даде, пак ще го живея по същия начин“.

Елин Пелин

Още през 1903 – 1904 г. Симеон Радев е респектиран от таланта на Елин Пелин в публикуваните негови ранни разкази, но истинското им запознаване става през 1904 г. когато на вечеринка на групата „Българан“, Елин Пелин чете своята пародия на „Отечество любезно“.

И тогава Симеон Радев ще напише и признае за себе си, че е открил Елин Пелин. Чете и се запознава по-дълбоко с разказите му. През 1905 г. в салона на „Алианс Франсез“, пред аудиторията на чуждите дипломати, С. Радев изнася беседа на френски език „Българският селянин според някои наши писатели“ и особено силни и аналитични са думите му за Елин Пелин.

Беседата е преведена на български език от Никола Милев и публикувана в сп. „Художник“, а по-късно под заглавие „Българският селянин в първите разкази на Елин Пелин“ е включена в „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“.

Още в началото Симеон Радев прави опит да проникне в душата на писателя, приел поетично горчивото име Елин Пелин. Горчилката е от нерадостния живот, от разочарованието, че трябва да споделя един живот сред неразбиращи го хора, потънал в недоимъка на селото в битието си на селски учител.

Европейският възпитаник си дава сметка, че шегата е защита, че маската на незаинтересованост е прикритие на тежки мисли и чувства. В смеха, шегата на Елин Пелин Симеон Радев намира обяснение за оцеляването на таланта. Той говори за смях „елегантен“, ироничен, добродушно-лукав, в който има и съчувствие и обич към изобразените герои.

Контактите между Симеон Радев и Елин Пелин продължават през годините, но всеки опит да бъде привлечен към някаква деятелност, журналистическа или обществена, извън писателските занимания и навици среща отпор, образно предаден от Симеон Радев – Елин Пелин вдига ръце с думите „Мани, мани“. Така отказва да сътрудничи във „Вечерна поща“ и в ред други дела.

Симеон Радев високо цени творчеството на Елин Пелин. Докато е във Вашингтон отбелязва, че той е публикуван в американско списание и неговият разказ „Волът“ е оценен като шедьовър. Заедно с другите му приятели Симеон Радев прави опити за въздействие върху Елин Пелин за повече писане, но той упорито отказва. Приятелски всички отбелязват, включително и Симеон Радев, леката завист и раздразнение, която таи Елин Пелин, когато другите творят.

Независимо от слабостите, от дрязгите, Симеон Радев и Елин Пелин са близки. До края на дните си Симеон Радев остава с мислите си за Елин Пелин, както и с укора към себе си за ненаписания по-дълбок анализ върху психологическия портрет на големия разказвач. Все пак оставя един текст, писан през 1960-те, „За Елин Пелин“, и публикуван в „Погледи върху литературата и изкуството и лични спомени“.

Никола Милев

Симеон Радев пише през 1929 г. в писмо до сестрата на Димо Кьорчев след неговата кончина – „Като изключим Милева, никого от приятелите ми от моето поколение не съм обичал с такава нежна обич както Дима“. Едно искрено признае за привързаност към Никола Милев и Димо Кьорчев. Симеон Радев в своите „Ранни спомени“ описва своята първа среща с Никола Милев още като ученик в Галатасарай, когато разбира, че в училището е дошъл нов ученик, роден през 1881 г., учил в българското училище във Фенер, син на млекар и хлебар от Костурско, който работи като гурбетчия.

Двамата бързо се сприятеляват, а Симеон Радев отчита с радост успехите на Никола Милев в лицея. След като се завръща в София и започва журналистическата си работа, привлича Никола Милев, който преди това е бил учител в Цариград, да работи във в. „Вечерна поща“, което пък от своя страна му дава възможност да се запише в Софийския университет.

Оценен от проф. Васил Златарски, Н. Милев специализира при проф. Константин Иречек във Виена.

В спомените на Симеон Радев Никола Милев е изключителен ум, подготвен историк, най-вече се отличава с разум и такт. Би бил изключителен дипломат. Като директор на печата към Министерството на външните работи и изповеданията (1918 – 1919), Никола Милев участва в подготовката за Парижката мирна конференция.

Двамата със Симеон Радев подготвят „Българският въпрос и балканските държави“, издадена от Външното министерство на френски и английски език. Докато Симеон Радев е на дипломатическа мисия в Хага, Н. Милев е на специализация в Рим.

Кореспонденцията между двамата е свидетелство за научните търсения на Н. Милев. Въпреки че е противник на Стамболийски, приема предложението му да замине на мисия в Лондон и Лозана – заедно със Симеон Радев участват в заседанията на Съвета на Обществото на народите и настояват за комисия, която да провери на място обвиненията на съседите на България. Двамата участват в заседанията на Общото събрание на ОН в Женева.

Благодарение на вроденият си такт Н. Милев печели симпатии на всички, с които е провеждал разговори за България. През 1924 г. Н. Милев е в Цариград, гостува на Симеон Радев, става кум на сватбата им с Бистра Винарова. От писмата на Симеон Радев и Н. Милев, се разбира, че има предложение Н. Милев да бъде изпратен като български дипломатически представител в Съединените щати. Малко преди заминаването е убит в центъра на София от наемници, с поръчители от лявото крило на ВМРО. По повод 10 г. от неговата смърт Симеон Радев публикува спомени „Силует от миналото – Никола Милев“, изпълнени с много емоции и изключителна характеристика на неговия обичан приятел Никола Милев.

Димо Кьорчев

Към групата на най-близките и обичани от Симеон Радев приятели е и Димо Кьорчев – публицист, литературен критик и политик. Роденият през 1884 г. в Търново юрист отрано се включва в обществено-политическата дейност. Със Симеон Радев споделят еднакви политически пристрастия, членове са на Народнолибералната партия (Стамболовисти), заедно са във вестник „Воля“.

Симеон Радев цени изключително много литературния му талант. За него той е човек, с когото може са споделя всичко – за история, за философия, от Гьоте до търновския „кир Иванчо Халачев“. Въпреки раздялата преди заминаването на Симеон Радев за Вашингтон те си пишат и остават с добри чувства. Димо Кьорчев умира през 1928 г. и тогава Симеон Радев разбира какъв близък приятел е загубил. Неутешим е и смъртта му дълго го гнети. Затова и пише едно много силно и прочувствено писмо до Дафина Кьорчева – сестрата на Д. Кьорчев, с което прави последен поклон пред своя близък и обичан другар.

Много са интелектуалците на България, с които Симеон Радев дружи или има досег, много са големите политици, с които работи в името на България или за Македония. Цяла плеяда от значими хора на България са били част от приятелската, духовната, обществена и политическа среда на Симеон Радев. Всеки от тях се е докоснал до неговия свят, до дарбата му на журналист, историк, политик, дипломат. И те дават своето вдъхновение на Симеон Радев, формират средата и климата, за да може той да развие своя талант и заедно всички да продължат съграждането на България.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.

Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.