Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
Симеон Радев пристига в София през юли 1940 г. след изпълнено с тревоги завръщане от Париж, където временно пребивава като български пълномощен министър в Белгия.
Запазва мястото си във Външното министерство като пълномощен министър на разположение. Този статут предполага неговата експертност да бъде оползотворявана при реализиране на българската външна политика.
През 1940-те години, когато Европа е в пламъците на войната, специалисти като Симеон Радев са нужни, особено, когато е необходимо до се действа бързо. В една такава ситуация министър-председателя Богдан Филов го натоварва спешно да подготви кратък текст – изложение по Македонския въпрос, който да послужи на цар Борис при срещата му с Хитлер през април 1941 г. в Германия, състояла се веднага след капитулацията на Югославия и излизането на преден план на проблема за Западните Балкани в новата ситуация. Малко преди това, на 1 март 1941 г., България се е присъединила към Тристранния пакт (Германия, Италия и Япония).
В своята работа към Министерството на външните работи и изповеданията Симеон Радев не пропуска и възможностите на т. нар. „тиха дипломация“. Има данни, че той дава два съвета на Иван Михайлов (осъден задочно през 1934), след като получава частична амнистия от българското правителство – да не се завръща в България, а ако го направи, да се държи настрана от политиката.
Наред с експертната дейност във Външното министерство, пак в сферата на тихата дипломация, много вероятно е Симеон Радев да е готвен за мисия в Москва в съдбовните месеци в началото на 1944 г., в унисон с българската външнополитическа линия за запазване на добрите отношения със СССР – в телеграма ( май 1944) външният министър Д. Шишманов пита българската легация в Москва какво става с искания агреман за Симеон Радев – едно намерение, което не се осъществява.
През 1941 г., след установяването на българско управление във Вардарска Македония, Симеон Радев осъществява едно специално и дълго чакано пътуване.
Заедно със съпругата си Бистра Винарова пътуват из родния му край (той пътува за кратко до Ресен през 1916 г., преди да се отправи за дипломатическата си мисия си в Хага). Посещават Ресен, Битоля, Охрид. Срещат се и се снимат с негови роднини, приятели.
При това посещение Симеон Радев изнася сказки в Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп. За сказките в Охрид (на тема България и Македония през вековете) и Битоля, информира излизащият в Скопие (1941 – 1944) вестник „Целокупна България“.
ЦДА, ф. 77К, оп. 4, а.е. 14
През 1942 г. С. Радев, заедно с други членове на Македонския научен институт (той е член-учредител, 1923), се среща с жителите на градове в Македония, посещава родния Ресен, емоциите от което споделя със съпругата си. През 1943 г. отново пътува до Македония, но командирован от Външното министерство.
В София, в периода 1940 – 1944 г., с не толкова натоварен работен режим Симеон Радев има възможност да се включва, да прокарва и да подкрепя редица обществени инициативи.
Особено близки и по сърце са тези, свързани с културния живот на страната. Той е в комитета за честването на 60-годишнината на историка проф. Петър Мутафчиев и 30 години от началото на неговата изследователска дейност. На честването 75-годишнината на Андрей Тошев, дипломат, учен и политик, в София през април 1942 г. произнася слово „Един от поколението на възрожденците. Многостранното дело на Андрей Тошев“.
В тези години Симеон Радев се отзовава на всякакви молби за помощ от хора, които се обръщат към него – за съвет, за доставяне на книги, при чествания и др. В процеса през 1942 г. срещу Централния комитет на Българската работническа партия Радев свидетелства в полза на своя другар от младини Павел Шатев, дори легендата разказва, че има заслуги Шатев да не бъде осъден на смърт.
Признат за водещ дипломат и експерт, през ноември 1943 г. по инициатива на външния министър Димитър Шишманов, Симеон Радев е включен в състава на една комисия с участието на професорите Георги П. Генов, Любомир Владикин и Иван Дуйчев с идеята да бъдат подготвени статии по темата „Какво преследва България с участието ѝ в днешния въоръжен конфликт“, от които да е ясно, че страната търси национално обединение на своите земи и няма завоевателни намерения, и да се създаде план за обнародване на брошури, книги и публикации за доказване на тезата, както в страната, така и в чужбина. Това е мисия, за която Симеон Радев е добре подготвен и има опит – още от началото на XX век той работи за информиране европейския свят за тежненията на македонските българи, негова е инициативата в Берн да се създаде комитет, който да огласи позициите на България преди Първата световна война.
Задачата е продължение на предишна негова дейност и не случайно е поканен да работи в тази група. Още от пролетта на 1940 г. е предложението за сътрудничество от негова страна за пропагандиране на българските интереси до Йордан Мечкаров, директор на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. В годините на Втората световна война Симеон Радев следи с жив и професионален интерес събитията. Тревогите му стават все по-големи, което намира място в някои от писмата до близките му приятели.
Симеон Радев участва три войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна), пряк участник е в договарянето на примирия и изготвянето на мирните договорите за техния край. Свидетел и потърпевш е на началото на Втората световна война (Брюксел), от нейния разгар (атаките на англо-американската авиация над България), но краят на този пожар за него е непредвидим. Тревогата му е основателна в това съдбоносно за България време.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
