Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.
След установяването си в София през 1940 г. Симеон Радев се завръща в своята среда на писатели, учени, журналисти. Поддържа постоянна епистоларна връзка с поета Кирил Христов (завърнал се вече в София), който му изпраща свои творби, някои дори почти необработени, за оценка. В постоянен контакт е с Александър Балабанов и Елин Пелин. Търсен е от журналисти, хора на духа, общественици. В знак на признателност е провъзгласен за почетен член на Дружеството на столичните журналисти за неговата журналистическа и публицистична дейност (юли 1940).
Симеон Радев пише редица статии за периодичния печат. Особено интензивно е сътрудничеството му в авторитетния вестник „Зора“ (главен редактор е прилепчанинът Данаил Крапчев), където публикува статии за историята на България, някои с препратки към актуалните за времето външнополитически проблеми, спомени за отделни лица и събития.
Пише отзиви за тематично разнообразни новоизлезли книги – по повод книгата на Михаил Арнаудов за Екзарх Йосиф и българската културна борба, за първия том от Историята на българския народ на проф. Петър Мутафчиев, по повод мемоарите на Коце Ципушев, за детска книга от Стефан Мокрев. В статия за библиографския институт дава мотивирани и непредубедени характеристики на учените библиографи Никола Михов и Тодор Боров. Публикувани са негови текстове за изложби на Бенчо Обрешков (през дек. 1940, според някои първата негова публикация след завръщането в България, и през 1941 за друга, с пейзажи от Охрид), на Нягул Станчев и Иван Шошков. Освен във в. „Зора“ публикува и в др. периодични издания – в сп. „Родна реч“ статията „За чуждите думи“, във в. „Целокупна България“ части от „Македония и Българското възраждане“ и др.
Дава интервюта (напр. интервюто на Христо Бръзицов от 1943 г., където споделя спомени за дипломатическите си години, за историографските си търсения и литературната критика и др.), среща се с млади журналисти, литературни критици.
Работи усърдно, но не винаги в спокойна среда и обстановка – военновременните месеци и години не са уютни времена за творчество. Но през тези години С. Радев успява да разгърне отново творческите си сили.
Под силното влияние на световната литература, политика и исторически изследвания, Симеон Радев пише „История и личности“. В уводната част той казва, че у нас такива книги се пишат рядко, че българските автори пишат главно за просветители, писатели, културни дейци и ако случайно за политик се напише нещо – той ще или диктатор или знаменит военачалник или човек, чиято дейност е довела до резки промени в развитието на обществото. Симеон Радев споделя виждането си за ролята на личността в историята като двигател в историческия процес, така добре илюстрирано в неговата творба „Строителите“. Не е случайно, че цитира Тукидит – „Силата на една държава не е в крепостите и хората, а в личностите“. Изложението включва майсторски направени словесни портрети на видни политически личности на Европа за времето от края на ХІХ до 40-те години на ХХ век, между които Лойд Джордж, семейство Чембърлейн, Аристид Бриан, Франческо Нити и др.
Историята на този труд на С. Радев е интересна и с това, че от него засега е известен единствен екземпляр, като текстът е преписан от Бистра Винарова и в началото му е отбелязано че е писан в София през 1941 г. (Симеон Радев. Лица и събития от моето време, т. 7, С. 2014, предговор).
Наред с журналистическите изяви Симеон Радев, особено след обиколките, срещите и разговорите из Македония, където разбира, че „Македония и Българското възраждане“ е много популярна (по думите на Траян Радев, с ободрително и духоподкрепящо въздействие за македонските българи), работи над авторския превод и допълненията към книгата. Обогатява изложението със станалите известни нови документи, спомени, с установеното от излезлите исторически изследвания.
Книгата е предложена за печат в поредицата на Министерството на народното просвещение „Библиотека Българска книга“. В предговора на замисленото допълнено издание в два тома, датиран 11 септември 1942 г., С. Радев пише: „Новото издание, което днес давам, е някъде съкратено, някъде допълнено. Спирам се тоя път повече върху някои дейци, защото така тяхното дело става по-понятно, а още и заради това, че най-интересното в историята е все пак човекът. Голямо беше изкушението да се простря върху по-далечните причини за Възраждането, както и върху неговите отличителни черти. Но трябваше да си наложа едно ограничение. Ще се задоволя да изкажа тук накратко някои мисли, които, надявам се, при друг случай ще мога да развия по-надълго.“.
Първият том излиза готов от печатница в Скопие едва в началото на 1944 г., когато започва отпечатването на втория том (от него са отпечатани само предговор и първа глава). Поради военното време и настъпилите политически промени, от първия том са запазени само няколко отделни бройки, което го прави библиографска рядкост, а следващото издание на двата тома, по ръкописите, запазени в семейния фонд на Симеон и Бистра Радеви в Централния държавен архив, е осъществено след около седемдесет години.
Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.
Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.
