Симеон Радев в Лондон – има ли място за аристократи в размирното европейско време?

Дипломатът, политикът и общественикът Симеон Радев е и едно от големите имена в българската историография и публицистика. Български писател, европейски дипломат, демократ и истински патриот, отдал сили и знания за България, той запазва завинаги своята любов към Македония. Симеон Радев не е забравено име в българската история, неговите произведения са издавани и преиздавани. Той е влязъл в българските учебници, неговите книги, най-вече „Строителите на съвременна България“, са на лавиците на всяка българска библиотека. Но Симеон Радев е многолик и разностранен творец. Той пише забележителен труд върху Македония и Българското възраждане, спомени, които обхващат времето от края на 19 до средата на 20 век, пише за войните на България и договорите, сключени след тях, в които той е важен участник. Автор е на очерци върху културни факти, на многобройни писма до политици, дипломати, писатели, до близки хора. В поредицата от публикации под знака на познатия Симеон Радев и непознатата Бистра Винарова ще се опитаме да покажем и по-малко известната част от живота на Симеон Радев. Ще го направим чрез многобройните архивни документи, дарени през 2010 г. на Централния държавен архив от неговия син Траян Радев, текстове на Симеон Радев и картини на Бистра Винарова. Ще покажем фрагменти от живота, средата и делата им, като ще ги представим и в общия им път.

След два мандата във Вашингтон през есента на 1933 г. Симеон Радев се завръща в България като запазва ранга си на пълномощен министър към Министерството на външните работи и изповеданията до средата на 1934 г. когато е освободен.

Политическата обстановка в страната след 19 май 1934 г. се променя.

Деветнадесетомайците правят опит за централизация на държавата и управление с наредба-закони, политическите партии за забранени, постепенно се засилва ролята на държавния глава цар Борис. След отстраняването на правителството им начело с Кимон Георгиев и двете преходни правителства на ген. Пенчо Златев и Андрей Тошев, през ноември 1935 г. за министър-председател и министър на външните работи е назначен Георги Кьосеиванов, дотогава дипломат.

След прибирането си в България Симеон Радев продължава литературните си занимания, отново работи за следващия том от „Строителите“, за което е събрал доста исторически документи.

През 1935 г. Симеон Радев е назначен за дипломатически представител в Лондон. Изпращането му в Лондон е значим факт не само за неговата кариера, но и за българската външна политика. Великобритания е традиционно средищно място на европейската политика, но от средата на 1930-те нейната позиция е изключително важна. Опитът на С. Радев и дълбокото познаване на европейската и световна политика го правят изключително подходящ за тази мисия.

За известно време има нестабилност на поста на Симеон Радев в Лондон – в писма, включително и до самия Г. Кьосеиванов, категорично отказва да замине за Берлин, ако се потвърдят слуховете, че правителството ще го изпрати там. Проявява характер. Заявява, че за него е важно да има спокойствие и сигурност от страна на неговата държава, за да може да изпълнява своята мисия и да е полезен.

С изглаждане на отношенията между министър-председателя и дипломата мисията му тръгва в посока на усилена работа в няколко направления – дипломатически срещи, политически анализи, засилване интереса към България в икономическо и културно отношение, неща, които той е способен да прави успешно.

Симеон Радев се среща с политически лица, дипломати, общественици, журналисти, учени. Следи внимателно развитието на обстановката и тенденциите на Балканите, проблемите в Европа, стреми се да бъде пунктуален, с информация от различни източници. Редовно информира за развитието на въпроса за Проливите (Босфора и Дарданелите), и особено за преминаването на военните кораби, за подготовката и провеждането на конференцията в Монтрьо през 1936 г. (приета е конвенция за регламентиране движението през проливите, осигуряващи връзка на Черно с Егейско и Средиземно море).

През втората половина на 1930-те години вече са оформени двата лагера – на създателите на Версайската система – Франция и Великобритания, поддържани от САЩ, които са за запазването на сключени договори, без ревизия на установения ред, и новата коалиция от Германия и Италия, с вътрешнополитически тоталитарни режими, която е за ревизия на съществуващата система.

В такава международна обстановка България успешно действа за преодоляване на наложената ѝ след Първата световна война външнополитическа, предимно регионална, изолация. Фактор за това се оказва и поддържане на принципа за отказ от крайно обвързване с определена държава или политически съюз.

Много внимателен е опитният дипломат за отношенията на България с Югославия. Симеон Радев дава съвети за поведението на македонските организации в този деликатен международен момент – допустима е и необходима само една мирна пропаганда за българския характер на Македония.

Наред с това през 1930-те години се реализират стопанско замогване и редица културни достижения. Както и в Америка, така и в Лондон, благодарение на многото си познанства, Симеон Радев прави стъпки за подпомагане на българската търговия, за популяризиране на българската култура. Следи изявите на българските историци в Обединеното кралство, както и на изявените английски учени, пишещи за България.

Редовни са приятелските му срещите с Едуард Бойл, дългогодишния председател на Балканския комитет в Лондон, с братята Бъкстон. Самият той се стреми да популяризира българската история и култура, изнася няколко лекции за България.

В Българската легация със съдействието на съпругата му Бистра Винарова са организирани музикални вечери – на една от тях изнася концерт младият цигулар Добрин Петков, помагат за гостуването на също талантливия цигулар Константин Илиев. С. Радев подпомага български студенти и учени от различни области на знанието за специализации. Активен е за осъществяване на обмен на книги между Българската академия на науките и Кралското научно дружество в Лондон.

Продължава да събира архивни документи за своя труд „Строителите“. В късно интервю казва, че през 1937 г. в Лондон е написал третия том под заглавие „Краят на регентството и възшествието на княз Фердинанд„.

Стъпките за икономическо издигане включват и развитието на търговията. Правят се усилия, със съдействието и на българския пълномощен министър, по свидетелства от писма между С. Радев и английски депутати, българските търговци на плодове и зеленчуци да достигнат до английските пазари. Тези макар и скромни търговски връзки трябва да се отбележат на фона на доминиращите българо-германски търговски отношения.

Поради историческо стечение на обстоятелствата през около четиригодишния мандат в Лондон Симеон Радев става свидетел на смяната на трима английски крале – краят на управлението и погребението на Джордж V, възшествието на Едуард VIII, последвалата след по-малко от година абдикация с голямо напрежение в кралския двор, възшествието и коронацията на Джордж VI (12 май 1937).

Симеон Радев и Бистра Винарова имат редкия случай да бъдат приемани на встъпителни и прощални аудиенции от двама английски крале.

Ангажименти има пълномощният министър Симеон Радев при визитите на български цар Борис в Лондон през 1936 г. и 1937 г. за коронацията на крал Джордж VI, посещението на царското семейство, посещението на принц Кирил в Обединеното кралство.

През 1936 г. С. Радев е назначен и за дипломатически представител на България в Хага, пост който допълнително го натоварва в и без това нелеката му задача. Поема поста в името на своя дълг към страната, още повече, че Нидерландия граничи с Германия, а това в този момент е от съществено значение за политиката на Европа.

Дипломатическата мисия на Симеон Радев в Лондон и Хага продължава до началото на 1938 г. При отпътуването си получава писма от английски политици и общественици, свидетелства за висока оценка на дипломата Симеон Радев, но и за човека и аристократа по дух.

Тази публикация е създадена с финансовата подкрепа на Европейския съюз – СледващоПоколениеЕС. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Пигмалион“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Национален фонд „Култура“.

Повече за проекта за живота и творчеството на Бистра Винарова и Симеон Радев – четете тук.