Сергей Иванов е роден през 1975 година в Димитровград (Цариброд). Учредител е на природонаучно дружество „Натура Балканика”, както и на сдружението за развитие на биологично производство „Биобалкан”. От 2002 година активно участва в провеждане на много проекти в сферата на развитие на селските райони и особено в областта на опазването на местните породи домашни животни. Като студент е сътрудник на „Независне новине“ от Баня Лука. Автор е на няколко научни статии за опазване на генетични ресурси и документални филми за местните породи домашни животни. Със супругата си и двете деца отглежда магарета и овце във ферма край Цариброд. От 2018 година работи като журналист-сътрудник на портал ФАР.
– Г-н Иванов, съботният протест в Белград показва ли, че недоволството срещу управляващите в Сърбия се разраства?
– Това недоволство в гражданите на Сърбия срещу управляващата партия и президента Александър Вучич, като символ на това управление, според мен се разраства постепенно. Трябва да имаме предвид, че през последните 13 години Вучич и неговите сътрудници използват различни методи за манипулация, особено в медиите. Вече 13 години те имат абсолютен контрол върху националните медии и по този начин имат по-голямо влияние над по-възрастните хора.
Сега вече може да се види, че и при възрастните хора мнението постепенно се променя. Много семейства имат дали син, дали внук, които са ангажирани с протестите. Все повече хора биват засегнати от това, което става – студентският бунт.
– Виждате ли възможност тези протести да се разраснат и да обхванат повече населени места?
– В Сърбия в момента има протести в стотици населени места и селища. Не става въпрос само за големи градове. Протести има дори в някои села, особено в Северна и Централна Сърбия. Седалището на нашия новинарски портал „Фар“ е в Цариброд – цялата община е 8 хил. жители, градчето е между 5 и 6 хил. души – тук от 25 януари всеки уикенд се организират протести, което допреди няколко месеца беше невъзможно и немислимо, защото страхът у хората е голям.
Това, което може да се каже като една обобщаваща характеристика на управляващата партия на Сърбия, е че тя управлява с всяване на страх и дезинформация. От момента, в който започнаха протестите – от 5 ноември 2024 година, след трагедията в Нови Сад, протестите стават все по-големи.
Имаше очакване за това, че на 15 март, особено у населението, което иска промени, че това ще бъде денят, след който Сърбия вече няма да бъде същата, ден, след който Вучич няма вече да управлява страната. От самото начало студентите се опитват по един мирен да спечелят тази битка – те не иска насилие и това постоянно го декларират.
Но в друга част от населението недоволството и нетърпението са големи и тези хора очакват промяна. Имаше страх, че ще има разочарование у хората, но то не се случи.
Видяхме, че няколко стотици хиляди жители на Сърбия се събраха в столицата, видяхме, че Вучич какво решение взе – да използва вероятно и звуково оръжие срещу демонстрантите. Според мен бунтът ще се разраства.
– Властите отричат да са използвали такова оръжие, но имаше информация, за това, че през 2022 година е направен опит за промени в Закона за вътрешните работи, които да позволяват използването на такова оръжие…
– Така е, но този закон не беше приет. Така че според сръбските закони използването на такова оръдие не е разрешено. Явно обаче нещо се е случило, нещо е било използвано – стотици хора са усетили някакво въздействие.
Прокуратурата е под абсолютното влияние на президента. Той излиза пред медиите и казва, че прокуратурата ще се запознае с този случай и ще започне процес срещу тези, които разпространяват фалшиви информации.
Ролята на прокуратурата е да провери дали нещо е станало и едва след това, ако нищо не се е случило и това, което видяхме на протеста е в резултат на някаква хистерия, тогава трябва да започне процес срещу тези, които разпространяват фалшиви новини.
Очевидно от кадрите, които бяха разпространени, става ясно, че десетки хиляди хора не могат да се наговорят и в един миг да се разбягат без причина…
Звукът, който голяма част от хората са чули, е като от звук на самолет, който минава над главите им. Други го определят като звук на много автомобили, които идват срещу тях. Това е описание на по-голяма част от хората.
Там имаше хора с деца, имаше възрастни хора. При тази суматоха е можело да стане нещо непредвидено. Протестите са абсолютно мирни. Когато имаше протести с няколко десетки хиляди в Ниш, Крагуевац, Нови Сад – нямаше инциденти. Студентите показаха, че са срещу насилието.
Две седмици преди протеста, Вучич и медиите, които са под контрол на управляващата партия, постоянно казваха, че ще има насилие. Дори имаше организирани групи на хулигани, които обикаляха около палатите на президента.
Имаше подготвени хора, на които ролята беше да провокират конфликт с протестиращите. Когато студентите видяха тези групи от хулигани, те взеха решение главният протест да не бъде пред парламента.
– Казахте, че се наблюдава промяна в настроението и сред по-възрастните. Има ли сериозна подкрепа и симпатии сред сърбите към Русия?
– Вие знаете, че през 1999 година тогавашна Съюзна република Югославия имаше конфликт с НАТО. Голяма част от хората е недоволно от тогавашната роля на Запада.
Оттогава започва едно русофилство в Сърбия, което и днес е силно. Голяма част от хората имат голямо уважение към политиката на Путин, за съжаление, понеже пропагандата на определени медии е много силна. Има определени медии, които са под контрола на управляващата партия – телевизията „Happy“, „Пинк“, Първа сръбска телевизия, B92 – това са телевизии, които имат национално покритие и през тях постоянно има предавания, където гостуват военни експерти, политици, анализатори и се говори само за успехите на Русия и за борбата на Русия срещу световната неправда.
Трябва да се каже, че на протестите много рядко можете да видите знаме, което не е сръбско. Аз не съм виждал руски знамена, но няма и американски, няма и знамена на Европейския съюз. В Сърбия дори и при младите хора съществува едно голямо разочарование заради отношението на Брюксел към политиката на Александър Вучич.
Вучич има подкрепа от Брюксел, това се видя, когато миналата година преди изборите тук бяха и Макрон, и Шолц, и Урсула фон дер Лайен. Тогава разбрахме, че Германия очаква Сърбия да започне експлоатация на находищата на литий и че германската автомобилна индустрия разчита на тези суровини. Тогава разбрахме, че с Франция е сключен договор за покупка на изтребители „Мираж“ за 12 млрд. евро.
Президентът на всеки обещава част от нашите ресурси. На Китай са дадени мини в Източна Сърбия, Русия е получила нашите резерви от нефт.
– Виждате ли изходът от тези протести да бъде оставката на президента Вучич? Имат ли протестите такава крайна цел?
– Крайната цел на протестите не е Вучич да си подаде оставката. Той може да се махне от президентския пост, но той може да спечели вота при едни парламентарни избори и след това да стане министър-председател. Каква е целта на Вучич и на управляващата партия? Целта им е колкото може да удължат времето, в което управляват страната.
Сърбия ще е домакин на голямо изложение през 2027 година. Проектът е 17 млрд. евро – повече, отколкото струваше подготовката на Олимпиадата в Париж. Чрез такива инфраструктурни проекти много фирми, които са свързани с управляващата партия и със семейството на Вучич, взимат сериозни пари от бюджета на Сърбия.
Тук един километър магистрала струва 12 млн. евро, в Хърватия и Босна и Херцеговина е 7 млн. евро. Те разбират, че с такива капитални проекти могат да получават много пари.
От друга страна държавата увеличава своя външен дълг. Откакто са започнали протестите, дългът на Сърбия е нараснал вече с 1 млрд. евро.
Президентът иска да остане да управлява поне до 2027 година. Какво ще се случи дотогава, не мога да кажа. Не е изключен сценарият от 5 октомври, когато беше сменен Слободан Милошевич. Недоволството при хората е много голямо, което не изключва и такъв сценарий – никой не обича насилието, но за съжаление Вучич е готов на всичко.
Той знае, че ако не управлява страната, ако се стигне до промяна на управлението, той ще трябва да отговаря пред закона.
– Това, на което сме свидетели в Македония – инцидент, при който загинаха много млади хора, до голяма степен реакцията на тази трагедия прилича на случващото се в Сърбия… В Скопие и други градове вече се проведоха протести срещу корупцията, която убива. Може ли да се каже, че събитията в Сърбия до голяма степен ще се повторят и в РСМ?
– Няма голяма разлика в състоянието на обществото в Сърбия, Македония, а дори и в България. Корупцията е част от тази наша бедност и нашият живот тук на Балканите.
Това е сериозен проблем. Това, което стана в Нови Сад, можеше да причини много повече жертви, ако инцидентът се беше случил, когато има повече хора.
Интересно е как са организирани студентите и това наистина е нещо ново и нещо, което има потенциал да има регионален ефект. Те не се интересуват от това кой ги управлява. Те се интересуват от спазването на законите, функциониране на институциите. Те очакват прокуратурата да работи, това, което е работата ѝ. Те очакват да работи съдът, да работи полицията – всеки да работи, това, което трябва.
За съжаление, в Сърбия през последните години всички институции са под контрола на един човек и една малка група хора.
Иска се промяна на системата, но честно казано, промяна на системата без промяна на управлението не може да стане. Ако искат промяна на системата, просто трябва да има промяна на управлението.
Протестиращите не са анархисти. Сред тях има и ляво ориентирани, има дясно ориентирани, има глобалисти и антиглобалисти, има хора, които искат влизане на страната в ЕС, има хора, които харесват Русия, но всички те имат едно общо искане – те се съгласиха за какво могат да работят заедно. Техният приоритет сега е промяна на системата и Сърбия да стане страна, в която законите ще важат за всички.
Това е нещо, което е неочакван феномен. Ние забравихме какво е пряката демокрация. Интересното е посланието на студентите – те канят гражданите от всяко селище, всяко населено място, да се организират сборове, където гражданите да се събират и да взимат решения. Това е нещо нормално, но ние го забравихме. Голяма част от обществото не беше заинтересовано да ходи на избори, да участва в политиката и стана това, което стана.
На протестите имаше такъв лозунг: Не е заради него, а заради нас. Това означава – не е виновен Вучич, ние сме виновни, понеже ние, с нашата пасивна роля, през последните няколко години сме му разрешили да направи една такава система, каквато е сега.
