Изборите минаха, но сега дойдоха призиви за касирането им. Причината – съмнения за манипулации, купуване на гласове и контролиран вот, докато МВР твърди, че всичко е било нормално.
Досега не е имало пълно касиране на избори. За това има процедура, но въпросът е дали наистина е възможно да се случи.
Изборният ден е приключил. Членовете на секционните избирателни комисии (СИК) броят гласовете. На едно място те се договарят помежду си колко гласове са нужни на определени партии, за да си ги разпределят при съставянето на протокола от гласуването.
В друга комисия жена отбелязва на ръка допълнителни гласове в непопълнени бюлетини след края на изборния ден.
Това са все реални сюжети, заснети от видеонаблюдението в секции по време на парламентарните избори на 27 октомври и показани от БНТ. На фона на множеството данни за купуване на гласове в страната тези разкрития засилиха съмненията в честността на вота.
Вече има и призиви Конституционният съд (КС) да бъде сезиран с искане за касиране на изборите изцяло.
Това никога не се е случвало. Възможно ли е сега?
За да отговорим на този въпрос, не е достатъчно само да следваме предвидената от закона процедура, а да погледнем и към моментното разположение на политическите сили. Защото именно от техните интереси от влияние в институциите ще зависи какво ще се случи в следващите седмици.
Кой може да поиска касиране на вота?
Конституцията предвижда, че такова искане могат да отправят до Конституционния съд общо шест субекта:
- една пета от депутати (поне 48 народни представители);
- президентът;
- Министерският съвет;
- Върховният касационен съд;
- Върховният административен съд;
- главният прокурор.
Всяка от тези институции може да бъде предварително сезирана от участници в изборите, но може да сезира конституционните съдии и самостоятелно, без преди това да е получила жалба в тази посока.
Срокът КС да бъде сезиран с такова искане е до 15 дни
след обявяването на окончателните резултати от изборите от Централната избирателна комисия (ЦИК).
В случая те бяха обявени на 31 октомври, което означава, че този срок тече до 15 ноември.
Преди това има и друг срок – в първите 7 дни след обявяването на окончателните резултати участници в изборите могат да подадат жалба до някоя от институциите, които имат право да се обърнат към КС.
Политици от ПП-ДБ и „Синя България“ внесоха първото искане за касиране на изборите
Такава жалба вече подаде гражданското движение БОЕЦ. Тя беше подписана от трима кандидат-депутати.
Проруската националистическа партия „Величие“ също декларира намерение да поиска касиране на вота. Тя остана под 4-процентната бариера за влизане в парламента, като за това не ѝ достигнаха само 21 гласа.
Но според проверка на БНТ само в една секция „Величие“ е била неправомерно лишена от 28 гласа в своя полза. А точно те биха я вкарали в Народното събрание, ако бяха правилно отчетени.
Кой се съмнява в честността на вота?
През изминалата седмица след изборите президентът Румен Радев първи изрази публични съмнения в честността на вота. Досега обаче той не се е ангажирал публично да сезира Конституционния съд.
Тази седмица почти всички парламентарни сили призовават за частична или пълна повторна проверка на гласовете. Това са:
- „Продължаваме промяната – Демократична България“;
- „Възраждане“;
- „Алианс за права и свободи“ на Ахмед Доган;
- МЕЧ на Радостин Василев;
- „Има такъв народ“.
Засега единствено от БСП не са заявили конкретна позиция по темата. Подаването на официално искане до Конституционния съд може да стане и с подкрепата на независимите депутати в настоящия парламент.
След разцепването на групата на ДПС и разпада на групата на „Величие“ независимите народни представители са общо 40.
Тези, които по-скоро не подкрепят призивите за касиране на вота, са:
- ГЕРБ-СДС;
- ДПС – Ново начало на Делян Пеевски.
Борисов предпочита нови избори пред санитарен кордон около Пеевски
На този фон лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде да се разбере, че партията му не би подкрепила такъв ход, защото евентуално касиране на вота не би помогнало за съставяне на редовно правителство.
Още в края на изборния ден на 27 октомври той каза, че ако в следващия парламент влязат 9 формации, няма да е възможно да се състави коалиционно управление.
Впоследствие ЦИК обяви, че „Величие“ остават под чертата и така в 51-вото Народно събрание влизат 8 формации. Липсата на „Величие“ преразпредели повече депутатски мандати за останалите.
Сезирането на КС беше отхвърлено като възможност и от служебния премиер Димитър Главчев. Миналата седмица той каза, че ако направи това, ще бъде обвинен, че целта му е да остане по-дълго време на власт.
Изказването му дойде на фона на позиция на МВР, че на изборите не са установени данни за чадър над масово купуване на гласове.
Главчев отговори ще иска ли касиране на вота: „Шегувате ли се?“
Намерение да сезират КС засега не е изразявано по никакъв начин и от останалите три субекта, които имат такова конституционно правомощие – ВКС, ВАС и главният прокурор.
Какво е разпределението на силите в КС?
Ако искане за касиране на вота все пак бъде внесено в Конституционния съд, това действие няма да отложи конституирането на новия парламент. Новите депутати ще положат клетва и ще могат да започнат преговори за сформиране на редовен кабинет.
През това време КС ще трябва да образува конституционно дело, в рамките на което да прецени дали има достатъчно основания да се пристъпи към повторно преброяване на гласове и евентуално – към касиране на резултатите от изборите.
Изборният кодекс предвижда 2-месечен срок конституционалистите да се произнесат по такова искане. За да се стигне до решение за касиране на вота, трябва поне 7 от членовете на КС да го подкрепят.
Всичко това става на фона на назначаването на трима нови конституционни съдии с указ на президента Радев. Това са Галина Тонева (от квотата на ВКС и ВАС) Сашо Пенов и Невин Фети (от квотата на президента).
Те заменят Таня Райковска, Филип Димитров и Мариана Карагьозова-Финкова и ще встъпят в длъжност на 12 ноември.
Тогава изтича мандатът на още един сегашен конституционен съдия – Константин Пенчев (от квотата на парламента). Неговото място обаче засега ще остане непопълнено, защото депутатите все още не са избрали нов член на КС от своята квота.
Евентуалното искане за касиране на вота ще бъде разгледано от обновен състав на Конституционния съд, в който няма ясно изразено мнозинство.
Представителите на настоящия президент в него ще бъдат общо четирима – Сашо Пенов, Невин Фети, Атанас Семов и Янаки Стоилов.
Излъчените от Народното събрание с подкрепата на ГЕРБ са трима – Десислава Атанасова, Борислав Белазелков и Красимир Влахов.
Конституционните съдии от квотата на ВКС и ВАС са четирима – Галина Тонева, Павлина Панова (председател на КС), Надежда Джелепова и Соня Янкулова.
Това означава, че, за да бъде взето решение за касиране на вота, то трябва да бъде подкрепено, например, от всички представители на Радев плюс най-малко трима от останалите конституционни съдии.
Каква е практиката досега?
Пълно касиране на изборите досега никога не се е случвало. В практиката на КС има два прецедента, в които това е ставало факт само частично.
През 2010 г. тогавашният главен прокурор Борис Велчев сезира конституционалистите и след повторна проверка на резултатите от избирателните секции в Турция се стигна до размествания в парламента.
Частичното касиране на вота тогава отне депутатските места на Рушен Риза от ДПС, Атанас Семов от „Ред законност и справедливост“ и Мариана Даракчиева от СДС.
През 1995 г. КС отмени избора само на Жорж Ганчев от „Българския бизнес блок“. Причина за това стана обстоятелството, че по време на парламентарните избори през 1994 г. той се беше оказал с двойно гражданство.
Анализът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на редакцията на Дебати.бг.
