Новата 2025 г. ще тества дълбочината на разколебаването на България по отношение на собствените ѝ цели и силите ѝ, да ги постигне. Това разколебаване е и основната причина за политическата нестабилност в страната.
Неспособността да се състави правителство не е случайна и не е функция на някаква инфантилност сред партиите, каквато със сигурност има. По-тревожното е, че основни политически играчи откровено се колебаят за това какво искат да постигнат и се ослушват да чуят накъде ще задуха вятъра, я във Вашингтон, я в Берлин, я в Москва.
Други не се колебаят, но повечето от тях крачат уверено в грешната посока. На този фон принципната подкрепа за европейска, свободна и правова България се е свила до критичен минимум.
Досега в обществото ни имаше няколко широки съгласия – неписани конвенции – които удържаха страната в устойчива управленска орбита, дори тогава, когато нямаше стабилно правителство.
Проблемът е, че тези конвенции са на път да ерозират и ключови политически играчи могат да се отметнат от тях в рамките на 2025 година.
Ако това стане, ситуацията рязко ще се влоши и България ще загуби добрата си перспектива. Но пък определени хора могат да дойдат на власт, което за тях и поддръжниците им би било достатъчна компенсация. Така че демократичната задача пред България е как да не се стигне до този негативен за страната вариант, при който общото благо се жертва за партийните и лични интереси на неколцина.
Най-застрашените от ерозия конвенции са следните, започвайки с тези, които почти са изчезнали:
Правова България
Българите са разколебани в това дали могат да живеят в правова държава. На няколко поредни избора те дават значителна електорална тежест на партии с тежък и очевиден корупционен багаж. Особено впечатляващо беше гласуването за формацията на Делян Пеевски „Ново начало“.
Въпреки мобилизирането на инструментите на държавата в полза на тази нова партия (за да вземе името „ДПС“ например), въпреки многобройните сигнали за изборни манипулации, „Ново начало“ привлече огромен брой гласове.
А и избирателите ѝ бяха възнаградени веднага след изборите с извънредни помощи от държавния бюджет, раздадени по усмотрение на служебното правителство.
Нищо от това не произведе достатъчно обществено възмущение, поради наличието на (тиха, но твърда) подкрепа от ГЕРБ, както и заради неспираща кампания, която да покаже, че всички политици са маскари и еднакво корумпирани. Колкото и да е цинична и погрешна тази теза, очевидно тя се е наложила достатъчно и огромна част от българите вече са безразлични към въпроса с корупцията.
„Ако не са едните, ще са другите и нищо няма да се промени“ – това е резултатът от тези кампании.
Може ли през 2025 г. апатията по отношение на правовата държава и борбата с корупцията да бъде преодоляна? Поне засега поводи за особен оптимизъм няма, но пък корупционната сфера е непредвидима – във всеки момент може да избухне корупционна мина или да се подаде скелетът на някой скандал от гардероба на парламента.
Свободна България
Вече 35 години българите се ползват със широки свободи, които либералната демокрация им даде. Това е прецедент в нашата история. Проблемът е, че мнозина биха искали да ограничат тези свободи, било то на хомосексуалните или етническите и религиозните малцинства, на мигрантите, на „чуждестранните агенти“ или просто на хората с очила, както в крайна сметка са направили червените кхмери.
Фокусирането върху малцинствата не е случайно – то е утвърдена стратегия в авторитарни и тоталитарни режими, която цели да мобилизира народа зад някой фюрер. Не е съвсем ясно какво Тръмп ще означава за САЩ, но след неговия изборен успех у нас взеха да бият хомосексуални хора по ресторантите и да забраняват регистрациите на църкви.
Правата все още са налични и ги има на хартия. Но не бива през 2025 г. обществената подкрепа за тях да продължи да ерозира. България може да среже историческия клон, на който доста удачно се е разположила.
Либерално-демократична България
Свободата и либерализмът не са на особена почит у нас, особено след изборите в САЩ миналата година. Почти всички са вече „консерватори“ и тичат да се прегръщат с Орбан, поради липсващи възможности да направят това с Тръмп.
Никой още не е заприказвал за „нелиберална демокрация“, но скоро и това ще се случи. Проблемът е, че либералната демокрация – т.е. съчетанието между народен суверенитет и конституционни права и разделение на властите – е единствената работеща форма на демокрация в съвременния свят.
Орбановите опити да направи квази-автокрация в Унгария не са някаква алтернатива, а са просто партизанско овладяване на институциите на държавата. В България много добре знаем какво значи това, но все пак консенсусът досега беше, че това е нещо лошо. Затова овладяването на съдебната власт у нас се случи по византийски, чрез скрити назначения във ВСС, изнудвания и прекупувания на гласове от Красьо Черничкия, Петьо Еврото и т.н.
„Нелибералната демокрация“ е всичко това да се случва открито и директно: партията на власт да коли и да беси, да слага свои хора навсякъде и да може да гони опозицията, както сметне за добре. Т.е. да не се съобразява нито с разделението на властта, нито с правата на гражданите и най-вече на опонентите.
Бойко Борисов и ГЕРБ досега не са си позволявали да прегърнат идеите на „нелибералната“ демокрация открито, защото хората така или иначе ги обвиняват в неправомерно влияние върху медии и независими органи, включително съдебни и прокурорски.
Но пък Борисов е български Протей, който може да приема най-разнообразни форми при промяна на политическия вятър. А и Орбановата форма няма съвсем да му е чужда, макар че конкуренцията за нея ще е голяма и той ще трябва да я дели с Радев, Костадинов, Нинова и т.н.
Проблемът пред поредната Протеева метаморфоза е, че българите изглежда все още не са готови да кажат: „Щом реалността у нас е на партийно-овладяни институции, защо да не я приемем? Защо да не станем официално „нелиберална демокрация“?“.
Опитите да се наложи такова обществено мнение ще продължат през 2025 г. Изгонването на „Ново начало“ от либералния алианс в Европа всъщност може да допринесе за пропагандиране на „нелиберална демокрация“ и от друг ъгъл.
Европейска България
Българите все още са уверени в ползите от ЕС и интегрираността ни в Европа, но работата за отчуждаването на страната и от Eвросъюза, и от НАТО е в ход.
Президентът Радев за поредна година не спомена ЕС в новогодишното си слово, но поне знамето на съюза беше зад него. Борисов се чуди кой от европейските лидери да прегръща и засега се e спрял на Орбан. Единствено „европейското му семейство“ пречи на Борисов да управлява с „колегите“ от „Възраждане“ (които иначе явно много харесва).
Затова се ослушва за изборите в Германия през февруари, да не би да дойде друга позивна оттам.
Ако това са евроатлантиците, какво да говорим за останалото.
ПП-ДБ изглеждат на този фон все по-изолирани, което може би ще се запази като тенденция и през 2025 година.
Финансово стабилна България
Финансовата стабилност беше един от основните ключове за успеха на страната през последните десетилетия. Тази стабилност ще бъде увенчана с влизането в еврозоната през 2025 г. или от началото на 2026 година.
Промяната на фискалната политика през 2021 г. всъщност беше полезна – тя повиши доходите на хората, ускори догонването на останалите страни членки на ЕС и гарантира умерен растеж на икономиката в неблагоприятна международна среда (войната в Украйна, Ковид и т.н.).
Въпросът е тази нова фискална политика да бъде удържана, без да се застрашават шансовете на страната за еврозоната. Рискът е, че партии, които искат на всяка цена да спечелят или да се представят добре на изборите, могат да се полакомят да купуват гласове през държавния бюджет. Интересното е, че дори бюджетни специалисти като Йордан Цонев, който е известен като защитник на отговорна бюджетна политика, са готови да „разхлабят“ държавните разходи заради „интересите на избирателите си“.
Това са симптоми на ерозия на едно широко съгласие, което досега добре обслужваше България.
***
Сформирането на правителство или отиването на нови избори ще са първото важно политическо решение на 2025 година. Отиването на избори със сигурност ще задълбочи ерозията на гореописаните конвенции.
Сформирането на четири-партийно правителство, което няма да е долюбвано от никого, носи и шансове, но и безспорни рискове.
Най-важното е, че хората, които искат свободна и европейска България, трябва да излязат от своята апатия, защото ако не го направят, някак неусетно може и да я загубят в рамките на новата година.
Анализът е публикуван в Дойче веле. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
