България и Хърватия получиха зелена светлина да се присъединят към чакалнята за приемане на еврото в най-голямата стъпка към разширяване на валутния съюз за пет години, пише „Блумбърг“.
Стабилност в условия на пандемия
За да се класират за еврото, Хърватия и България трябваше да контролират инфлацията, държавния дълг и бюджетния дефицит, задача, която се усложнява от пандемията Covid-19.
И двете държави разчитат на туризма като основно перо в икономиката си и страдат на фона на спада в пътуванията, отбелязва агенцията.
ЕЦБ ще установи тясно сътрудничество с централните банки на страните, като ще поеме пряк надзор над техните най-големи кредитори през октомври след „процес на оценка на значимостта“.
Блумбърг цитира и Българската народна банка, откъдето в специално изявление заявиха, че страната ще „провежда разумни икономически политики, за да запази икономическата и финансова стабилност и да постигне висока степен на устойчиво икономическо развитие“.
ЕЦБ определи базови лихвени проценти за валутите си: 7,5345 за евро за куната и 1,95583 за лева – близо до скорошните нива на търговия.
Ще им бъде позволено да се колебаят в диапазон плюс или минус 15% от тази скорост. Ако тези нива се задържат без какъвто и да било натиск на пазара за най-малко две години, двете страни биха могли след това официално да се присъединят към еврозоната, прогнозира „Блумбърг“.
Евро стремежи
Все повече държави кандидатстват за присъединяване към единната валута. Този ход подчертава продължаването на привличането на валутата, въпреки кризата с държавния дълг, която последва глобалния финансов срив през 2008 г. и многократните прогнози за разпада на блока, пише Блумбърг.
Преминаването към еврото, което остава на второ място само на щатския долар като глобална резервна валута, се разглежда на изток на континента като средство за стимулиране на инвестиции и в някои случаи, чертане на линия под комунистическото минало на региона, отбелязва агенцията.
Успешни политически реформи и стабилна икономика
Новината за историческото влизане на България и Хърватия в банковия съюз беше отразена и от авторитетния „Файненшъл таймс”. И двете страни се присъединиха към ERM-2 след провеждането на политически реформи, отбелязва изданието.
От Файненшъл таймс цитират президента на ЕЦБ Кристин Лагард, която заяви, че България и Хърватия са направили „голяма стъпка по пътя към присъединяване към еврозоната“.
„Поздравявам ги и приветствам непрекъснатите им усилия за политика. Еврото е част от нашата споделена идентичност и осезаема връзка между над 340 милиона души в цяла Европа.“, каза Лагард.
ЕЦБ също потвърди, че успоредно с това двете страни ще се присъединят към банковия съюз, система за съвместен надзор и управление на кризи в банковия сектор, създадена в отговор на кризата с държавния дълг на еврозоната.
Правилата на банковия съюз включват пряк надзор от страна на ЕЦБ на системно важни банки, нещо, което ще започне на 1 октомври.
Валдис Домбровскис, изпълнителен вицепрезидент на Комисията на ЕС, отговарящ за икономическата политика, заяви, че желанието на двете страни да се присъединят към ERM-2 беше знак, че еврото е „привлекателна и глобална валута“.
„И двете страни работиха усилено, за да стигнат до този момент“, каза той. „Те приложиха надеждни пакети от политически мерки преди да влязат в ERM-2. Тези мерки включваха действия срещу изпирането на пари, реформи в законите за несъстоятелността и промени в правилата за управление на държавните предприятия ”, заяви Домбровскис, цитиран от „Файненшъл таймс”.
Присъединяването и поддържането на членството в ERM-2 е един от четирите основни критерия, на които страните трябва да отговарят, за да се присъединят към еврозоната.
Перспективите на двете страни да се присъединят към еврото ще зависят от валутите, които остават в обхвата без сериозно напрежение и особено без нужда от обезценяване спрямо еврото.
Другите основни критерии за членство в единната валута са ценова стабилност, стабилни и устойчиви публични финанси и устойчивост на икономическото сближаване.
Те се измерват, като се разгледат данни, включително инфлацията и лихвените проценти, както и нивата на държавния дълг на правителствата и размера на бюджетния им дефицит, припомня „Файненшъл таймс”
Нито ЕЦБ, нито Европейската комисия обявиха официално кога двете страни могат действително да се присъединят към единната валута.
„България и Хърватия направиха голяма стъпка към приемането на валутата евро, като потенциално станаха най-новите членове на блока след години на икономически кризи и сътресения“, написа и авторитетното издание “Уолстрийт джърнъл”.
Еврото остава притегателна валута
Последната страна, която направи промяната към еврото, беше Литва през 2015 г.
Останалите четири съществуващи източни членки са Естония, Латвия, Словакия и Словения, като Румъния също желае да ги следва.
В момента еврозоната има 19 членове, въпреки че еврото се използва и като основна валута в няколко други територии, включително и Ватикана.
