Този месец България е изпълнила инфлационния критерий за членство в еврозоната. Има решение на предходното Народно събрание, което задължава кабинета при изпълнение на този критерий да поиска конвергентен доклад за членство в еврозоната. Така че очаквам в най-скоро време това искане да бъде направено. Това обяви в ефира на БНР бившият служебен министър на финансите Росица Велкова.
Според Велкова реалистичната дата за членство в еврозоната е януари, 2026-а година. Досега България покриваше 3 от 4 критерия за членство в еврозоната – за стабилни и устойчиви публични финанси, за стабилност на валутните курсове и за конвергенцията на дългосрочните лихвени проценти, но не изпълняваше изискванията за ценова стабилност заради по-висока инфлация. Страната ни успя да удържи дефицита за 2024-та година, който ще бъде взет предвид за доклада, под 3% от БВП. Велкова обаче бе категорична, че проектобюджет 2025 трябва да бъде балансиран по-добре.
Прогнозата на Велкова повтори и Петър Ганев – старши изследовател в Института за пазарна икономика.
„Реалистичен сценарий е от 1 януари догодина да плащаме в евро. Много вероятно е следващата седмица да имаме зелена светлина и да искаме извънреден доклад“, посочи той, като уточни, че вероятно до дни икономиката ще изпълни ценовия критерий.
„Нашата средногодишна инфлация ще бъде или 2,5-2,6“, прогнозира икономистът.
По време на редовното правителствено заседание тази седмица, служебният премиер Димитър Главчев заяви, че „приемането на България в еврозоната е следващият голям приоритет след пълноправното членство в Шенген от 1 януари 2025 година. Предстои да бъде изпълнен и последният критерий за това, а именно ценовата стабилност.“
Той допълни, че е имал възможност на Европейския съвет да помоли за по-бърза оценка по конвергентния доклад.
„Пътят към еврозоната в рамките на нашия мандат си стои безпрепятствен“, подчерта Главчев.
Каква е ролята на конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка?
Това са аналитични документи, които оценяват степента на икономическо сближаване на страните, които са членки на ЕС, но не са част от еврозоната, и готовността на всяка страна да приеме еврото. Към момента това са България, Чехия, Унгария, Румъния, Полша и Швеция (Дания има клауза за неучастие, но пък датската крона е в ЕРМ2). Това е част от процедурата, заложена в Договора за функциониране на Европейския съюз, която урежда как една държава членка се присъединява към еврозоната. На базата на заключенията в докладите Европейската комисия дава съответното предложение на Европейския съвет, който, след консултация с Европейския парламент и обсъждане, взима решението за въвеждане на еврото в дадената страна.
Добре, че има решение на предходното Народно събрание, което задължава кабинета при изпълнение на всички критерии, да поиска конвергентен доклад за членство в еврозоната. Защото ако зависеше от сегашния парламент не е ясно какъв щеше да е резултатът. Сега остава само България да се сдобие с редовно правителство, което колкото и укоримо да изглежда, поне ще вдъхне доверие на европейските ни партньори и най-вече на европейските институции за приемането ни в еврозоната и окончателната ни интеграция в Европа.
