Светлана Мухова е копривщенски краевед, иконописец и магистър по богословие и история. Живее и работи в град Копривщица. Завършва художествена гимназия в София, а след това завършва висше образование по богословие във ВТУ „Свети Свети Кирил и Методий“. Специализира история в СУ „Свети Климент Охридски“, където успешно защитава дипломна си работа „Йоаким Груев – обществено-политическа дейност до Освобождението“ и магистърска теза „Бел-Ланкастърската система от Мадрас до Копривщица и ролята и за изграждането на новобългарското училище“. Като уредник на Къща музей „Георги Бенковски“ прави обширно проучване на живота на революционера, като издава няколко труда и негови животоописания в различни издателства.
– Г-жо Мухова, вие се натъквате на снимката, за която се предполага, че е непознат досега кадър с Георги Бенковски. Можете ли да обобщите какви са приликите и съвпаденията, които водят към това ваше заключение?
– Тази снимка, която открихме в нашия архив, не беше нещо неизвестно и непознато. В миналото ние сме я ползвали за етнографска експозиция, за да покажем облеклата на копривщенци. Но тя никога не беше попадала в контекста и изобщо в разговора за Георги Бенковски и никога не сме се сетили да го свържем.
Това, което ни накара да обърнем внимание на приликата, е, че снимката попадна в статия за Георги Бенковски.
– Това е статия, която вие пишете във връзка с по-стара снимка на революционера и това дали негов портрет е направен реалистично…
– През 2019 година в сп. „Минало“ се излезе статия, по повод на друга статия – на Мартина Балева в списание „Култура“ от 2012 година, която се опитваше категорично да отхвърли единствената известна досега снимка на Бенковски с аргументите, че на кадъра той е сниман с дивит – мастилница. И понеже той не приемал ученето и учените хора изобщо според нея той никога няма да се снима с дивит, то следователно това не е той, а османски интелектуалец.
Аз забелязах, че в тази статия има и други манипулативни твърдения, като там беше показан един много известен портрет на Бенковски, който някои дори смятат за снимка, но той е правен доста по-късно от единствената оригинална снимка.
Авторката твърди, че точно този портрет роднините на Бенковски не са приемали като достоверен. Но действително роднините на Бенковски са отхвърляли един доста по-ранен портрет, на който той е показан с тъмна коса и не отговаря на образа и представите.
Поради това, по-късно се засилват и съмненията около оригиналната снимка, но Михаил Маджаров, който е племенник на Георги Бенковски според мен не е виждал оригиналната снимка, тъй като тя е предадена в Народната библиотека през 1948 година.
Пазела се е до този момент в Панагюрище, при потомци на Павел Шопов – един от участниците в Априлското въстание, и е предадена по-късно от негови роднини в библиотеката, когато Михаил Маджаров вече е покойник. Така че той не е критикувал нито тази снимка, нито направения въз основа на нея портрет, който е показан в статията на Мартина Балева, като оспорван от страна на роднините.
Понеже пред мен този въпрос беше повдигнат за пореден път от проф. Иван Русев от Пловдивския университет – тогава аз се опитах да обясня, че този елемент от облеклото на Бенковски, който тя смята за дивит, не е дивит. Този ланец, който са носили и всички копривщенски абаджии много често са слагали на врата и в пояса е пъхнат часовник, а това, което се вижда над пояса, е едно украшение, завършек на този ланец.
В този разговор дойде идеята да напиша една статия, в която да обясня тези неща, които аз виждам като неверни.
Така публикувах статията в списание „Минало“ – бр. 2 от 2019 година. Тогава, като илюстрация помолих моята колежка, която работи в архива Катя Мрънкова, да изпрати материали, с които да покажа какви са били облеклата на копривщенските абаджии. И тогава тя просто случайно е избрала няколко снимки и едната от тях беше тази.
Вече, когато тази снимка попадна в статия, която коментира образа на Георги Бенковски, това как той се е обличал, това, естествено засили вниманието ни. Още първия път, когато я разгледах, ми направи впечатление, че облеклото на този човек, който използвам за съпоставка, е почти същото, като това на Бенковски от оригиналната му снимка.
Разлика имаше единствено в пояса, който на новата снимка е по-широк и по-светъл.
Статията излезе, снимката беше публикувана, но след това ми направи впечатление и другият човек, който е на снимката. Изведнъж открих прилика с Танчо Шабанов и когато вече по-внимателно я разгледах забелязах, че на гърба на снимката е печата на Паскал Себах, фотографът, при който Бенковски доказано се е снимал и преди това с другата известна вече негова снимка – оспорена или доказана, но така или иначе единственото, което се пази в Националната библиотека, като изключително ценно национално богатство и не се изпълнява за предоставяне на читатели.
Само при много специални случаи се дава оригиналът на тази снимка.
Когато сравних двете снимки, когато вече имах съмнения, че другият човек е Танчо Шабанов, се сетих и за неговите спомени, в които той разказва за срещата си с Бенковски през есента на 1875 година, която става наблизо, до ателието на Паскал Себах и си помислих дали не е възможно двамата да са се снимали тогава.
Направих една схема – нарекох я „картинно уравнение“, на която поставих всички налични снимки, за да мога да сравня образите. Когато го показах на колегите си, а и на проф. Пламен Митев, моите колеги бяха много впечатлени. Те изведнъж решиха че това наистина е Бенковски.
Проф. Митев беше много по-скептичен, което е нормално – на око не може да бъде преценено.
Моите колеги се амбицираха да се опитаме да проверим доколко това може да е Бенковски и се обърнахме към Института по криминалистика за съдействие. Там бяха много отзивчиви и решиха да помогнат. Специалистите, които са направили експертизата, са вещи лица специалисти в областта на лицевата идентификация.
Тяхното заключение беше, че има действително много прилики, но решиха да не са категорични специално по въпроса за Бенковски, тъй като според тях има малка разлика в овала на долната част на лицето. Иначе приликите, които те бяха констатирали, са много.
Например ръстът напълно съвпада, тъй като човекът, за когото предполагаме, че е Бенковски, се е облегнал на същия постамент, който е и на първата снимка и по това може точно да се засече ръстът.
Голяма прилика има в асиметрията на лицето и други характерни черти.
За Танчо Шабанов специалистите бяха категорични, че това е той, което е важна следа.
Когато се събират известните факти за Бенковски, къде той е бил по това време, спомените на Танчо Шабанов, че те се срещат там и изведнъж се появява Танчо с един човек, който изключително много прилича на Бенковски – съвпаденията са страшно много. Еднаквите дрехи…
Винаги има вариант той да е използвал облекло от реквизита на ателието, но пък самият избор на точно тези дрехи, показва същия вкус на този човек – дрехи, каквито са се харесвали и на Бенковски.
– Вие вече споменахте, но трябва да отбележим, че тази снимка е направена в същото фотостудио, в което е направена и първата известна снимка на Бенковски.
– Същото фотостудио, по подобен начин се е облегнал на същия постамент – тоест, този човек е избрал същото място за снимка.
– За годината, в която е направена втората снимка, какво можем да кажем? Как тя се съотнася във времето към първата снимка? Има ли улики, които да водят към личността на Бенковски?
– За годината има много точни индикации, тъй като на гърба на двете снимки има печати, поставени върху подлепващия картон. Това са печати, които отразяват награди, получени от фотографа през годините.
Последният, най-късен, е от 1873 година от Виенското изложение и той е поставен като изображение на гърба на снимките.
Това показва, че снимката не може да е направена по-рано от 1873 година, а след това. Танчо Шабанов се среща 1975 година с Бенковски. Тук периодът съвпада.
За първата снимка обаче има един проблем – Мартина Балева го е открила и това е сериозна теза, че ранната снимка, на която на гърба е изписано, че е от 1868 г., е направена на същия подлепващ картон, който не може да бъде по-ранен от 1873 г.
И тук вече има едно разминаване между автографа от гърба на известната снимка, който е от 1868 г., а подлепващият картон е късен. Но хипотезата е, че при второ възможно посещение на Бенковски във фотоателието, той да е направил копие на по-ранната снимка и затова тя също да е излязла на късен подлепващ картон.
Подобен случай има със снимка на едната му сестра – Василя. Тя се снима със семейството си в Кайро през 1869 година, когато пътуват за поклонение на Божи гроб, а по-късно, през 1909 година явно пак някой от тях е ходил там – мъжът ѝ е имал търговска дейност в тази част на света, и е направено копие на старата снимка върху порцеланова плоскост.
Така че съвсем възможно е тази снимка да се появи на по-късен подлепващ картон.
Друго нещо, което прави впечатление на тази снимка на сестра му – че при второто ѝ изваждане тя е силно ретуширана. Всичко, което е имало като недостатъци, е било „загладено“. Това е още нещо важно, което ни показва защо може образът на Бенковски от едната и другата снимка да се различава. В миналото много често са използвали ретуша, който може да отдалечи две изображения на един и същи човек едно от друго.
– Това ли е единственото обяснение за разликата в образа на Бенковски между двете снимки? Има драстична разлика в изражението на лицето и на двете снимки и човек с невъоръжено око категорично би отхвърлил каквато и да е прилика. Може ли да се говори, че времето е оставило своя отпечатък върху лицето на Бенковски?
– Когато е направена втората снимка, той вече се е установил в Румъния. Имал е пътувания из Мала Азия, където е развивал търговска дейност, с която е имал успехи и неуспехи.
Това е времето, в което той се присъединява към дейността на Българския революционен комитет и това е един много напрегнат момент за него самия, тъй като той е бил натоварен да бъде в групата подпалвачи на Цариград, подготвяна във връзка с Старозагорското въстание в България. Трябвало е да отидат в столицата на империята, да подготвят тази акция за опожаряването на Цариград.
Тоест, това е време, в което той пътува много. Доколкото е известно не са имали достатъчно средства. Тоест снимката е направена след опита да се опожари Цариград.
Криминалистите се изразиха, че има известна промяна в „степента на охраненост“, лицето е по-слабо, има някаква умора, а има и разлика във възрастта. Освен това може би има и разлика във възрастта.
Трябва да отбележим, че тази снимка до голяма степен отговаря на описанията, които са оставили неговите съвременници – светъл, с дълги мустаци, вдигнати нагоре. В ръцете също има доста голяма прилика на двете снимки. Има една особеност, която неговият племенник Михаил Маджаров описва – че пръстите му били издължени, накрая леко заострени. Това се вижда ясно от втората снимка.
Атанас Мишев от Брацигово описва в свои спомени за посещението на Бенковски там за подготовката на общинското въстание. Той казва нещо доста интересно, че мустаците около ноздрите му били редки, което също съответства на новооткритата снимка.
– Като заключение обаче трябва да кажем, че всичко това не доказва с категоричност, че става въпрос за нова снимка на Бенковски.
– Така е. Затова ние сме на мнение, че като популяризираме тази снимка, може да се появят нови доказателства, които да отхвърлят или доказват тези твърдения.
Въпреки че имаше критични гласове, които дори ни убеждаваха да не разпространяваме и да показваме тази снимка, ние решихме точно обратното, защото, когато я покажем, тя ще стане популярна.
Има колекционери, има хора, които притежават в личните си архиви снимки. Може да се намери копие на тази снимка.
Затова решихме, че е добре да я покажем и да бъдат изложени всички аргументи „за“ и „против“ и обективно да кажем какво сме намерили, какво смятат експертите.
