В последните месеци имаше много и оправдано внимание върху последиците от вероятна сделка между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин и изключително негативните последици, които това ще има за Украйна и Европа. Но ако Тръмп и Путин сключат сделка, залогът е много повече от бъдещите граници на Украйна и отношенията на Европа със САЩ.
Бъдещето на Украйна сега е под въпрос много повече, отколкото беше през февруари 2022 г. За първи път аналогиите с Мюнхен през 1938 г. са, за съжаление, уместни. И това не е поради погрешното убеждение, че Путин може да бъде умилостивен, а по-скоро защото великите сили отново вземат решения за съдбата на по-слабите държави и без те да присъстват.
Подобно на натиска, който Чехословакия изпита, както от Германия, така и от нейните предполагаеми съюзници – Франция и Великобритания през 1938 г., Украйна сега е подложена на натиск от Русия на бойното поле и от САЩ както дипломатически, така и икономически. Тръмп и неговият екип настояват силно Украйна да направи териториални отстъпки пред Русия и да приеме, че около 20% от украинските земи, които са под незаконната окупация на Русия, са загубени. Освен това Тръмп изисква Украйна да компенсира САЩ за военната подкрепа в миналото, като предаде половината от своите минерални и редкоземни ресурси.
Американският отказ да предостави гаранции за сигурност не само за Украйна, но и за съюзническите войски на НАТО, ако те бъдат разположени в Украйна като част от прекратяване на огъня или мирно споразумение, намирисва на мюнхенската аналогия. Не само че Франция и Великобритания по това време тласкаха Чехословакия да отстъпи на нацистка Германия Судетската област с етнически немци, но и не направиха нищо, когато Полша и Унгария също завзеха части от страната. И те не успяха да отговорят, когато Хитлер – само шест месеца след Мюнхенското споразумение – разби това, което беше останало от Чехословакия, като създаде словашка марионетна държава и окупира останалите чешки земи.
Налице са всички признаци, че Путин едва ли ще спре в или с Украйна. И си струва да припомним, че Втората световна война започна 11 месеца след като Невил Чембърлейн смяташе, че е осигурил „мир в наше време“.
Аналогията с Мюнхен обаче може да не стигне толкова далеч. Тръмп не се опитва да успокои Путин, защото смята, както направиха Чембърлейн и Даладие през 1938 г., че има по-слаби карти от Путин. Това, което изглежда движи Тръмп, е по-опростената представа за света, в който великите сили си създават сфери на влияние, в които не се намесват.
Проблемът за Украйна и Европа в такъв световен ред е, че Украйна със сигурност не се припознава от никой в екипа на Тръмп за част от американска зона на влияние, а Европа е в най-добрия случай периферна част от нея.
За Тръмп всъщност не става дума за Украйна или Европа, а за пренареждане на международната система по начин, който отговаря на неговия възглед за света от 19-ти век, в който САЩ живеят в прекрасна изолация и практически са безспорна сила в западното полукълбо. В този мироглед Украйна е символ на това, което не беше наред със стария ред. Повтаряйки изолационизма на Хенри Кабът, мнението на Тръмп е, че САЩ са се забъркали в твърде много различни чуждестранни авантюри, където нито един от техните жизненоважни интереси не е бил застрашен.
Повтаряйки изказванията на Путин, войната срещу Украйна вече не е неоправдана агресия, а, както и Тръмп сега обяви, е по вина на Киев. Украйна се превърна в най-големия тест, който либералният международен ред не издържа.
Войната срещу Украйна очевидно е символ на провала на либералния международен ред, но едва ли това е единствената причина. В ръцете на Тръмп и Путин тя се превърна в инструмент за нанасяне на последен удар. Но докато САЩ и Русия, в сегашните си политически конфигурации, може да са намерили за лесно да погребат съществуващия ред, ще им бъде много по-трудно да създадат нов.
Отблъскването от Украйна и ключови европейски държави може да изглежда без значение засега, но дори и без САЩ, ЕС и НАТО имат силни институционални корени и дълбоки джобове. Въпреки всички основателни критики към предимно амбициозните отговори от Европа досега, континентът е изграден върху политически и икономически далеч по-здрави основи от Русия и огромното мнозинство от хората нямат желание да подражават на условията на живот в желаната империя на Путин.
Нито пък Тръмп и Путин ще могат да управляват света без Китай. Сделката между тях може да е идеята на Тръмп за вбиване на клин между Москва и Пекин, но това едва ли ще проработи предвид зависимостта на Русия от Китай и съперничеството на Китай със САЩ.
Ако Тръмп сключи сделка и със Си Дзинпин, например относно китайските териториални претенции в Южнокитайско море, да не говорим за Тайван, всичко, което той ще постигне, е по-нататъшно ограничаване на САЩ в западното полукълбо. Това би оставило Путин и Си да преследват своя собствена, съществуваща сделка за партньорство без ограничения, без да бъдат възпрепятствани от водена от Америка противотежест.
От гледна точка на онова, което е останало от либералния международен ред и неговите поддръжници, сделката Путин-Си също има зловещ паралел в историята – краткотрайният пакт Хитлер-Сталин от 1939 г. Само че този път няма много неща, които да предполагат, че съюзът Путин-Си ще се разпадне толкова бързо.
Политологът Стефан Уолф, проф. по международна сигурност в университета в Бирмингам. Анализът му е публикуван в „Новая газета„. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
