Сашо Чирков е на 24 г. и учи дентална медицина в Медицинския университет в Пловдив. Втори курс е. Мечтае да стане лицево-челюстен хирург и да има свой кабинет в „Столипиново“.
„Единствено дете съм, от малък ме носеха на ръце, не само родителите ми, но и цялата рода. Аз съм единствен син, чичовците ми имат само момичета. В ромската общност момчетата са на почит. Родителите ми имат малък магазин, семеен бизнес, аз им помагам, когато мога. Като малък исках да бъда космонавт. На Земята е малко скучно. В космоса има звезди, черни дупки, черна материя, което много ме привличаше. Като дете бях асоциален, имах приятели, но много обичах да играя на компютъра. Сега съм обратното, наваксвам в общуването си“, разказва той за себе си. Решил да учи медицина, след като на 15 г. се разболял много сериозно и прекарал месец в болницата и срещнал лекар, който се превърнал за него в супергерой.
„Той ми беше лекуващ лекар в детското отделение. Този човек се превърна за мен в супер герой. Казах си, че и аз искам да вървя по този път. Д-р Янков ме излекува, чувствах се по-добре, гледах го как се отнася към мен и другите пациенти и колеги, беше нещо ново, интересно и хубаво. После, в 12 клас вече, където учех за автомонтьор, много близък мой приятел ме попита “ какъв искаш да бъдеш след гимназията“, връща лентата назад Сашо. Признава, че дотогава не се бил замислял над този въпрос.
„И приятелят ми вика, ти си добър шахматист, хирурзите са добри на тази игра, защо не пробваш. От боледуването ми това ми се въртеше в главата и си казах, че да съм хирург ще е много добре. Започнах да ходя на частни уроци по химия и биология, реших си твърдо. Първия път не ме приеха и една година учих медицинска биология в биологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“след което кандидатствах за дентална медицина и ме приеха, като искам да стана лицево-челюстен хирург.
Сашо обяснява, че не е лесно.
„Трудностите са доста – на първо място идва фокусирането, но както се казва, аз съм господарят на съдбата си, аз съм капитанът на душата си и този кораб ще достигне до желания бряг“, категоричен е той.
По думите му семейството и роднините го подкрепят и вече го наричали „доктор Чирков, тъй като и собственото му име, и фамилията му са като на покойния кардиохирург д-р Чирков, който също е от ромски произход.
„Викам им, чакайте малко, аз съм още втори курс, вие вече доктор Чирков. Искат зъбите да им оправям, но аз имам още 4 години да завърша. Те ми отговарят – ами добре, ние ще изчакаме“, смее се студентът по медицина.
Той обяснява, че успява да плаща скъпото обучение с помощта на фондация. Мечтата му е да си открие кабинет в „Столипиново“, след като завърши. В квартала няма стоматологичен кабинет.
Сашо се зарича да помага за повишаване на здравната култура на жителите в „Столипиново“.
„Информиране и профилактични прегледи. Това са едни от основните и важни проблеми на цялото население в България. Хората се страхуват от лекари и стоматолози, а не разбират, че колкото по-късно отидат при тях, толкова по-възможно е да се случи това, от което ги е страх“, споделя Сашо, цитиран от Plovdiv24.
