Вече повече от месец време Грузия е свидетел на изключително масови протести, които се считат за най-големите в години. С повечето университети затворени и студенти в стачка, страната е в състояние на напрежение.
Причината за гнева на хората е опитът на управляващите политически партии да пренесат законопроект за „чуждестранни агенти“.
Партията „Грузинска мечта“, която има мнозинството в управлението, твърди, че целта на законопроекта е да увеличи прозрачността по отношение на финансирането на неправителствени организации от чужбина.
Критиците на законопроекта обаче твърдят, че той е вдъхновен от руския закон за „чуждестранните агенти“ и че с целта си законът може да затрудни работата на независимите организации и медии.
В Русия много организации и граждани са обявени за „чуждестранни агенти“, което често създава сериозни проблеми за тях.
През миналата година управляващата партия „Грузинска мечта“ беше принудена да оттегли подобен законопроект след улични протести и сблъсъци с полицията.
Въпреки че грузинците се надяваха, че проблемът с „чуждестранния агент“ е решен, управляващата партия внесе отново законопроекта за гласуване.
Новият законопроект е практически идентичен с предишния, с важното изменение, че този път терминът „чуждестранен агент“ е заменен с по-широкия „организация, преследваща интересите на чужда сила“.
Очаква се днес грузинският парламент да одобри спорния закон, въпреки протестите и критиките.
Прецизиращ им пред телевизията, премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе обяви, че парламентът ще действа в съответствие с волята на голямата част от населението и ще приеме закона.
Някои критици на закона планират нови демонстрации срещу него днес.
Счита се, че законопроектът ще бъде лесно приет при окончателното гласуване утре, тъй като управляващите разполагат с необходимото мнозинство.
Очакваният вето от страна на президента Саломе Зурабишвили може да бъде отхвърлено от парламентарното мнозинство.
Според закона, медиите или гражданските организации в Грузия, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, трябва да се регистрират като „организации, обслужващи интересите на чужда сила“.
Членове на управляващата партия въздействат, че и опозиционните политици, чрез свързани неправителствени организации, са косвено финансирани от западни страни.
Притокът на непрозрачни пари се увеличава с нарастващи случаи преди изборите в Грузия и по-голямата част от тези средства се използват за подкрепа на радикални партии, радикални НПО и радикални пропагандистки медии“, се отбелязва в изявление на партията, съпровождащо повторното внасяне на законопроекта.
Законът беше описан от Държавния департамент на САЩ като „вдъхновен от Кремъл“ инструмент за ограничаване на независимите медии и опозиционните гласове в страната, насочена до голяма степен към Москва.
Брюксел предупреди, че законът може да се превърне в пречка за искането на Грузия за членство в Европейския съюз.
Протестите през последния месец бяха означени с насилие – студенти бяха арестувани и избити от полицията. Въпреки че инцидентите се разследват, очакваният резултат не е оптимистичен.
Лидерите на „Грузинска мечта“ се опитват да овладеят критиките, като посочват, че много други страни, включително демократични, имат сходни закони за прозрачност на чуждествено финансиране.
Независимо от това, грузинската опозиция продължава да означава законопроекта като „руски закон“, тъй като го сравнява със закон в Русия, използван от Кремъл за потушаване на дисидентите.
В Русия стотици граждани, политици и организации са обявени за „чуждестранни агенти“, което ги задължава да се идентифицират като такива всеки път, когато публикуват нещо в социалните мрежи или на други места.
Грузинската президентка Саломе Зурабишвили критикува приемането на закона като провокация и стратегия на Русия за дестабилизация.
Опозиционният Ника Мелия изрази мнение, че управляващите са в „сговор“ с руския президент Владимир Путин и предупреди, че законът представлява заплаха за независимостта на Грузия.
„Едно нещо е сигурно – грузинците и грузинската воля няма да се победят. Няма шанс. Грузинския интерес ще надделее над руския интерес“ добави той.
Грузия, с население от 3,7 милиона души, която беше част от Съветския съюз до 1991 година, е на разпутье в международните си отношения.
Страната заема стратегическа позиция в региона до Русия, Турция, Армения и Азербайджан и се намира в близост до Черно море, пресичан от нефтопроводи и газопроводи.
Подобно на Украйна, Грузия се намира в кръстовището на интересите на Русия и Запада след разпадането на Съветския съюз и дори води военен конфликт с Москва, въпреки че той продължи само пет дни.
Подкрепата за членство в НАТО беше обещана както на Грузия, така и на Украйна.
Западът наблюдава дали Тбилиси ще се върне в руската орбита или ще отхвърли руското влияние – и дали това може да стане без допълнителен конфликт.
Партията „Грузинска мечта“, управляваща вече близо 12 години, настоява за балансиран подход между Изтока и Запада.
Но критиците посочват, че основателят на партията, олигархът Бидзина Иванишвили, е натрупал своето богатство в Русия и е поддържал близки отношения с Кремъл, в разлика от предишните грузински правителства.
Поради това призивите на Брюксел за „деолигархизация“ на страната – тълкувани главно като ограничаване на властта на Иванишвили, остават незаслушани.
