Повече от месец Грузия е обхваната от протести, които са определяни като най-масовите от години. Повечето университети са затворени, защото студентите са в стачка.
Причината – опитът на управляващите в страната партии да прокарат законопроект за „чуждестранните агенти“.
Управляващото мнозинство на партия „Грузинска мечта“ твърди, че иска намеренията са да се внесе повече прозрачност по отношение на
чуждестранното финансиране на неправителствени организации.
Критиците на законопроекта казват, че правителството го е изготвило по модела на руския закон за чуждестранните агенти и че цели чрез новото законодателство да пречи на работата на независими сдружения и медии.
В Русия множество организации и физически лица са обозначени като чуждестранни агенти, което често им създава сериозни юридически проблеми.
През март миналата година популистката администрация на управляващата партия „Грузинска мечта“ беше принудена да се откаже от почти идентичен законопроект за „чуждестранните агенти“ след улични протести, при които полицията за борба с безредиците влезе в сблъсъци с демонстрантите.
Докато повечето грузинци смятаха, че драмата с „чуждестранния агент“ вече е зад гърба им, година след обещанието на партията да оттегли предложенията си „безусловно“, тя отново ги внесе в парламента за гласуване.
Тазгодишният законопроект е идентичен с миналогодишния, с изключение на една промяна: терминът „чуждестранен агент“ е заменен с по-заобиколния „организация, преследваща интересите на чужда сила“.
Очаква се днес грузинският парламент днес да одобри спорния закон.
В телевизионно обръщение премиерът на Грузия Иракли Кобахидзе обяви, че парламентът ще действа според волята на мнозинството от населението на страната и ще приеме закона.
Според премиера, обаче, ако парламентът отстъпи и не приеме закона, Грузия ще загуби суверенитета си.
Критиците на закона, които твърдят, че той е създаден по модел на руския закон, призоваха за нови демонстрации днес.
Очакват се масови протести в цялата страна.
Законопроектът за „чуждестранно влияние“ беше одобрен от правната комисия на грузинския парламент в 9.00 сутринта в понеделник, за което бяха необходими само 67 секунди, пише The Guardian.
Приемането на законопроекта при окончателното му гласуване във вторни се очаква да премине лесно, тъй като управляващите имат гласовете.
Очакваното вето на антиправителствения президент Саломе Зурабишвили може да бъде отхвърлено от парламентарното мнозинство.
Законът ще задължи медиите или гражданските организации в Грузия, които получават повече от 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като „организации, обслужващи интересите на чужда сила ”.
Членове на управляващата партия твърдят също, че самите опозиционни политици, чрез свързани с тях неправителствени организации, са косвено финансирани от Запада.
Виждаме как притокът на непрозрачни пари се увеличава в навечерието на изборите в Грузия и по-голямата част от тези средства са насочени към подкрепа на радикални партии, радикални НПО и радикални пропагандистки медии“, се казва в изявление на партията, придружаващо повторното внасяне на законопроекта.
Проектозаконът беше описан от Държавния департамент на САЩ като „вдъхновен от Кремъл“ инструмент за преследване на независими медии и опозиционни гласове в страна, която дълго време се люлееше между руската и западната сфера на влияние, но чието правителство сега изглежда клони повече към Москва.
Брюксел даде ясно да се разбере, че законодателството ще бъде пречка за присъединяването на Грузия към 27-членния държавен блок.
Протестите през последния един месец бяха съпроводени с бруталност – студенти бяха влачени, бити и ритани от полицията. Въпреки че тези случаи се разследват от властите, изходът от тях не е оптимистичен.
Партийните лидери от „Грузинска мечта“ се опитаха да заглушат критиките, като посочиха, че много други страни, включително демократични, имат закони, изискващи прозрачност за чуждестранно финансиране.
Те настояват, че текстът е копиран от американското законодателство, но грузинската опозиция продължи да го нарича „руски закон“, тъй като го сравнява със сходен закон в Русия, използван от Кремъл за потушаване на несъгласието.
В Русия стотици журналисти, политици, организации за защита на правата, екологични групи, мрежи за подкрепа на ЛГБТ общността и други са посочени като „чуждестранни агенти“, задължавайки ги да се етикетират като такива всеки път, когато публикуват нещо в социалните мрежи или на други места.
Грузинската президентка Саломе Зурабишвили, чест критик на “Грузинска мечта”, е на мнение, че стремежът към приемане на закона от управляващите е провокация и руска стратегия за дестабилизация.
Опозиционерът Ника Мелия заяви миналия месец, че правителството е в „сговор“ с руския президент Владимир Путин и определи приемането на този закон като заплаха за независимостта на Грузия.
„Това, което мога да кажа определено, е, че грузинците и грузинската воля не могат да бъдат победени“, каза той.
„Няма шанс. Грузинският интерес ще надделее над руския интерес“, добави Мелия.
Грузия, страна с население от 3,7 милиона души, която до 1991 г. беше управлявана от Москва като част от Съветския съюз,
е на кръстопът в своите международни отношения.
Сега властите в Кремъл са силно непопулярни сред грузинското население, заради подкрепата им за отцепническите региони Абхазия и Южна Осетия, за които Русия воюва и спечели кратка война с Грузия през 2008 г.
Въпреки че правителството в Тбилиси се обяви за прозападно, то отказа да наложи санкции на Москва заради войната в Украйна, като вместо това възстанови преките транспортни връзки с Русия, разгневявайки проукраинското грузинско общество, пише “Суисинфо”.
Последните протести подчертават задълбочаването на разделението във вече поляризираната страна, изправяйки управляващата партия срещу опозицията, голяма част от гражданското общество и президентката на страната.
В международен план Грузия заема стратегическа позиция до Русия, Турция, Армения и Азербайджан в регион, пресечен от нефтопроводи и газопроводи и граничещ с Черно море.
Подобно на Украйна, тя се оказа притисната между Русия и Запада след разпадането на Съветския съюз и дори води война с Москва, въпреки че боевете продължиха само пет дни.
И на Грузия, както и на Украйна, е обещано евентуално членство в НАТО.
Западът следи дали Тбилиси ще се върне в орбитата на Москва или ще отхвърли руското влияние – и дали това може да стане, без да бъде предизвикан допълнителен конфликт.
Партията “Грузинска мечта”, която управлява вече близо 12 години, настоява за необходимостта от балансирани отношения между Изтока и Запада.
Критиците обаче отбелязват, че основателят на формацията, олигархът Бидзина Иванишвили, е натрупал своето състояние в Русия и е култивирал приятелски връзки с Кремъл, за разлика от предишните грузински правителства.
Затова призивите на Брюксел за „деолигархизация“ на страната, тълкувани до голяма степен като означаващи ограничаване на властта на Иванишвили, остават нечути.
