Въпреки че Русия непрекъснато се кълне във вярност към православното християнство, и въпреки че руският патриарх Кирил редовно отправя призиви за мир — макар и никога да не уточнява как този мир може да бъде постигнат — на един от най-символните дни за християнския свят страната отново прибягна до насилие. В нощта срещу Разпети петък, в края на Страстната седмица и само два дни преди Възкресение Христово, руските сили за пореден път атакуваха цивилна инфраструктура в Украйна.
Руските въоръжени сили нанесоха удар с балистични ракети с касетъчни боеприпаси по гъстонаселени цивилни райони в североизточния украински град Харков. Според украинските власти атаката е отнела живота на един човек и е ранила най-малко 82 души. Сред пострадалите има деца на възраст 2,8 и 4 години.
По информация на украинските служби за спешна помощ, нанесени са щети на повече от 15 жилищни сгради, образователно заведение и търговски обект. Кметът на града, Игор Терехов, заяви, че касетъчните боеприпаси са причинили значителни разрушения поради големия радиус на поражение, характерен за този вид оръжие.
Можеше поне Великден да бъде пощаден. Можеше поне в тези дни, изпълнени със смирение, надежда и вяра, оръжията да замълчат. Вместо това, удари бяха нанесени и на Цветница в Суми, и днес в Харков. Трудно е да се търси логика или човечност в подобно поведение, но още по-тревожно е мълчанието на Руската православна църква, както и на другите православни църкви, включително Българската.
Как ще обяснят това поредно християнско кръвопролитие? Ще осъдят ли тази явна провокация срещу самата същност на вярата, която проповядват? Или и този път ще предпочетат мълчанието — мълчание, което с всеки изминал ден все повече прилича на съучастие?
