Президентът на Сърбия, Александър Вучич, съзова кризисно събрание след това, като нощта на 10-ти до 11-ти август над 100 000 души излязоха на улиците на Белград в протест срещу плановете за добив на литий. Ранните сутрешни часове на 11-ти август видяха заседание на кризисния щаб в сградата на президентството, председателствано лично от президента Вучич.
На 10-ти и 11-ти август десетки хиляди души протестират в Белград срещу добива на литий в Сърбия, въпреки предупрежденията на официални лица, че може да има заговор за сваляне на популисткия президент Александър Вучич и неговото правителство.
Президентът на Сърбия, Александър Вучич, изрази, че руските служби за сигурност го предупредиха за предстоящи масови безредици в страната с цел държавен преврат и сваляне на настоящата власт, информира сръбското издание „Новости“.
Представители на опозицията в Сърбия, според „Новости“, се готвят да използват протестите в Белград срещу добива на литий, за да свалят държавния ръководител.
Вучич сподели, че получил официална информация от Русия, предадена по официални канали. В процеса се ангажират разузнавателната служба (BIA) и специалисти в областта, които си вършат работата, според него.
Представител на руското външно министерство, Мария Захарова, предупреди преди това за опит за дестабилизация на Сърбия. Тя посочи, че схемата за използване на въпроса за добива на литий под прикритието на екологични опасности е част от подривната акция срещу държавното ръководство с цел засилване на напрежението.
Сръбските правителствени служители и контролирани медии стартираха кампания против протестите, сравнявайки ги с въстанието на Майдан в Киев, което доведе до свалянето на проруския президент Янукович през 2013 година.
Заместник-премиерът и бивш шеф на BIA, Александър Вулин, посочи, че Вучич не е Янукович и го помоли да предотврати преврата. Той подчерта, че Сърбия и историята няма да му простят, ако позволи на чуждили и местни измамници да вземат властта със сила.
Протестите в Белград следват след седмици на протести в градове по цялата страна срещу плановете за добив на литий в плодородна долина на запад. Отношенията между Сърбия и Русия са близки от разпадането на Югославия през 90-те години.
Историята на сътрудничеството включва отношения в реакция на бомбардировките на Сърбия от страна на НАТО през 1999 година и съпротивата на радикалните позиции към декларацията за независимост на Косово от Сърбия от 2008 година.
Източник: БТА, БГНЕС
