Протест под надслов „Да опазим „Альоша“ се проведе в Пловдив тази сутрин. Активисти на БСП се събраха пред сградата на Общинския съвет, където започна първата за тази година сесия на общинския съвет в града.
Духовете по тази тема се разбуниха миналата седмица, когато в деловодството на пловдивския местен парламент беше внесено искане от представители на групата ПП-ДБ паметникът да бъде премахнат от хълм Бунаджика, подобно на неговия по-голям събрат в София. Това предложение, заедно с още едно на ИТН – за провеждане на референдум по темата, са обсъдени в комисиите, но на днешната общинска сесия няма да бъдат разглеждани.
Това обаче не попречи на протеста. Недоволните заявиха, че ще направят всичко възможно да не се премести паметникът.
В защитата му, чрез заплахи към България, се включи и председателят на Държавната дума на Русия Вячеслав Володин, който на първото заседание от новата сесия остро осъди инициативата за демонтиране на паметника в града под тепетата.
„Нека този призив да бъде на масата на всеки национален парламент и на всеки общински депутат в Пловдив. И ако те предприемат тази стъпка, трябва да осъзнаят последствията от нея. Ние никога няма да им простим това, защото не става въпрос за нас, които живеем днес, а за тези, които са загинали и не могат да говорят за себе си, не могат да се защитят, но благодарение на тях днес има България“, каза Володин, цитиран от „Марица“.
Той определи властниците у нас като „новите фашисти, новите нацисти“.
Историята на спорния монумент
Альоша в Пловдив, изграден върху висок хълм (240 м), и представлява гигантска фигура, висока 15 м. гранитен войник с автомат и надпис: „Слава на Червената армия- освободителка!“ Интересно от кого, след като до септември 1944 г. Царство България беше свободна държава?! Около него от години се вихри дискусия дали да бъде премахнат. Мненията са на двата полюса и през годините са се правели немалко опити за отстраняването му.
Пловдивският общински съвет преди повече от 20 години гласува с голямо мнозинство паметника да бъде премахнат, но тогавашният кмет Спас Гърневски не намери сили да го направи. Не намериха сили да го направят и наследниците му, въпреки, че „Альоша“ стои на възможно най-натрапчивото место в града и е едно от първите неща, които виждат както децата ни, така и чуждестранните посетители. Освен това, паметникът символизира разединението в Пловдив, който от столетия е мултиетнически град на толерантността.
Друга причина за недоволството на хората, е че паметникът на Альоша се намира над паметника на Апостола на свободата – Васил Левски, което е не само нелогично, но и подлага под съмнение националното ни самосъзнание, а именно да предпочитаме чужд символ пред безспорно най-великият и почитан българин. Не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи.
Също като софийският му събрат и „Альоша“ е трибуна за изразяване на граждански позиции. Наричани от някои „вандалски прояви“, те са израз на общественото недоволство към действията на Русия в миналото и днес или към управниците на Пловдив. Той е осъмвал с червено наметало и запушена уста, с транспарант „Тотев вън!“ (визирайки бившият кмет на града), и е заливан е с червена боя.
След премахването на МОЧА – идва ли ред и на „Альоша“?
Общинските съветници от ДСБ – Пловдив Владимир Славенски и Йоно Чепилски, които са част от групата на “ПП–ДБ“, внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша” да бъде преместен до края на 2024 година.
В проекта на решение се предлага той да бъде преместен в Музея на комунистическото изкуство и да бъде обявен конкурс от община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството около паметника. В доводите за решението се изтъква още, че паметникът е символ на окупацията на България между 1944 -1947 година от Червената армия и е символ на потиснатото национално достойнство, както и че представя погрешно историческата реалност.
Ако предложението бъде прието, следва кметът на града Костадин Димитров да разпореди премахването на паметника до края на годината.
Но кметът е изключително лаконичен по този въпрос. Според него, Пловдив имало по-важни за решаване проблеми:
„Нека да изградим първо нещо, да решим проблемите, които касаят хората, нека да направим така, че да имаме по-добър живот, и след това да мислим за политизацията на отделните проблеми“, каза по темата кметът на Пловдив Костадин Димитров.
Проблемът с националното ни достойнство
Трудно е да обясним на децата си, защо в другите държави централните паметници са на техните най-важни царе и революционери, а у нас най-важните паметници са на една чужда армия, която безцеремонно окупира България, и принадлежат на една империя, която вече така или иначе се разпадна – Съветския съюз.
Българското общество намери сили, макар и трудно и с много пречки, да премахне Паметника на Съветската армия в София. Дано скоро да дойде ред и на пловдивския му събрат. Защото мястото и на двата монумента е в Музея на социалистическото изкуство. За целта трябва да преодолеем постсъветската маса от зомбирани хора с ненадживян комунизъм в главите си, които по всякакъв начин се опитват да защитят несъществуваща вече идеология.
А руските политици, които го играят обидени, и по стар съветски маниер се опитват да се месят в работите на местната власт на чужда държава, само доказва, че който и да е паметник на съветската армия в България не символизира нищо българско или важно за страната ни, а прославя чужда държава и чужди интереси.
