От години насам, както анализатори, така и политици, призовават българските граждани да излязат и да гласуват масово. Защото ако това се случи, политическата картина и представителството в парламента щяха да изглеждат коренно различни — по-убедителни, по-компетентни и по-достойни. Въпреки това, години наред огромна част от българите отказваха да упражнят правото си на вот, намирайки различни оправдания. Така се стигна до парадокса — мнозина бяха готови да пътуват по пет-шест часа до Гърция и да чакат на опашки по границите, но не намираха един час, за да гласуват в родния си град.
Резултатът от тази отрицателна политическа инерция беше категоричен. На последните парламентарни избори избирателната активност достигна едва 33%. Това позволи на маргинални партии с под 100 000 гласа да бъдат парламентарен фактор. Същевременно партии с твърд електорат от едва 500 000 души получиха решаваща роля в политиката — нещо, което при по-висока активност би било немислимо. В крайна сметка, колективният отказ на мнозинството българи да гласуват им донесе точно този парламент. Такъв, какъвто е. Карикатурен, некомпетентен и жалък.
Изглежда, че подобна апатия бе сполетяла и нашите съседи — румънците. На първия тур от президентските избори активността беше слаба, и на урните се явиха предимно фанатизирани поддръжници на проруската, антиевропейска реторика. Либерално настроените румънци останаха у дома, не застанаха пред избирателните секции и в резултат на това крайнодесният кандидат Джордже Симион постигна сериозна преднина.
Но сега, на втория президентски тур, се случи нещо впечатляващо. Румънците се събудиха. Разбраха, че ако и този път не направят елементарното усилие да гласуват, вместо да се разхождат в парка или да отидат на пътешествие, след година може да се озоват не в Европейския съюз, а в новия съветски блок. Очевидно тази възможност ги изплаши. На втория тур близо 67% от румънците излязоха да гласуват — и резултатът не закъсня. Огромната проевропейска вълна помете антиевропейския кандидат, доказвайки, че когато гражданите на една страна са активни, съдбата на държавата се променя към по-добро.
Поуката за нас, българите, е повече от ясна. Политическата картина у нас също може да се промени коренно, ако на следващите избори се появим пред урните с такава решителност и ангажираност. Ако и у нас гласуват 67%, както направиха румънците, в парламента няма да влизат политически карикатури, а хора с визия, професионализъм и европейско мислене.
Да си пожелаем на следващите избори и у нас да видим подобна активност и най-сетне да последваме примера на румънците. Те ни показаха как се прави.
