Завършва специалност „аграрна икономика“, а след това защитава докторска дисертация. По-късно е извънреден професор в Югозападния университет в Благоевград. Преподава по основи на маркетинга и агромаркетинг. В периода 1991 – 1994 е заместник-министър на земеделието. Бил е съветник на президента Желю Желев по аграрните въпроси. Два пъти е министър на земеделието – в служебните правителства на Ренета Инджова (1994 – 1995) и Стефан Софиянски (1997). От 1997 до 2002 е главен административен секретар в администрацията на президента на Република България Петър Стоянов. В момента е председател на СДС.
– Г-н Христов, какво мнение имате за предстоящите избори и образуването на новото правителство? Вярвате ли, че този път ще бъде постигнат успех?
– Лично аз не вярвам, че новото правителство ще бъде формирано успешно в рамките на третия мандат. Считам, че изборите са неизбежни в такава ситуация, когато не може да се постигне мнозинство в парламента. Демокрацията изисква участието на избирателите, за да се определи бъдещето на страната.
– Какво очаквате от активността на избирателите на предстоящите избори?
– Призовавам всички граждани с право на глас да упражнят своето право, защото само по този начин могат да влияят на бъдещето на страната. Избирателната активност в България има нужда от подобрение, защото високата участие гарантира по-добро представителство в парламента.
Политическите представители трябва да обръщат внимание на регионалните проблеми и да търсят решения за тях, за да могат да представят по-добре интересите на гражданите.
– Миналата седмица Бойко Борисов сподели нов подход към опозицията, насочен към сплотяване, а не нападки. Този подход може ли да улесни формирането на новото правителство?
– Винаги е по-добре да има диалог и обсъждане на идеи и визии, отколкото лични нападки и конфликти. Важното е да се намерят общи цели и да се работи за тях, вместо да се създават разделения и омраза.
По отношение на стабилността на правителството, важно е да се намерят компромиси и допирни точки между различните политически сили, за да се гарантира ефективното управление на страната.
– Как мислите, че ще се отрази разцеплението в ДПС върху политическата сцена? ГЕРБ-СДС предпочитат ли да се партнират с едната или другата фракция на ДПС?
– Не бих коментирал конкретно с койта от разделените групировки в ДПС биха предпочели да работят ГЕРБ-СДС.
Проблемът с разделението в политическите партии може да представлява предизвикателство за формирането на стабилно правителство, но това е вътрешен проблем, който трябва да бъде решен от самите партии.
– Забелязвате ли раздробяването на политическите формации в парламента и какви биха могли да бъдат причините за това?
– Новите политически субекти често се сблъскват с трудности, тъй като липсват ясни политически цели и стратегии. Изглежда, че българските граждани търсят промяна, но имат нужда от конкретни идеи и решения от страна на новите политици.
Предишните избори показаха, че има значителен брой нови депутати в парламента, които обаче може да не разполагат с достатъчен опит за политическа дейност. Важно е да се подкрепи развитието на новите политически формации, като се насърчава яснота и прозрачност в техните действия.
– Очаквате ли появата на нови политически проекти в близко бъдеще, особено около президента Радев?
– В момента президентът Радев трябва да изпълнява своите задължения като главен държавен деец. Възможно е в бъдеще да видим нови политически инициативи от негова страна, но това е въпрос, който трябва да бъде разгледан внимателно.
Левицата в България се сблъсква със сериозни предизвикателства и разделения, които ще изискват усилия за преодоляване. По-важно от всичко е да се намерят общи цели и стратегии за развитие на страната.
