Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор. Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.
– Г-н Гълъбинов, парламентът окончателно гласува промените в Закона за приемане на еврото. Има някои крайни коментари, като това, че законът е „празен чек“ за правителството, което може прекомерно да се намесва в икономиката на страната и ценообразуването. Наистина ли тези промени са достатъчно неясни и по този начин дават големи правомощия на правителството за намеса на пазара?
– Държавата трябваше да направи нещо, защото това, което наблюдаваме през последните два месеца с цените – увеличението на цените особено на хранителните стоки, плодове и зеленчуци, стоки от първа необходимост, това не може да се обясни само с икономически доводи. Не са се увеличили цените на някои от основните компоненти на себестойността на тези продукти и услуги, нито пък толкова драстично има някакви външни шокове, които да карат цените да растат.
Очевидно е, че се създава психологическа ситуация на пазара – като че ли производители и търговци бързат да е презастраховат и да вдигнат цените, затова защото не знаят какво ще стане след шест месеца. Или пък да не закъснеят с вдигането на цените след 6 месеца.
Тук дори и цялата пропаганда, която последните три години наблюдаваме в България – антиевро насочена пропаганда, даде резултат. Тя успя да провокира тази психологическа несигурност, тези поведенчески модели на потребителите, които ги карат да се настройват към по-високи нива на цени без да има основание за това.
Дали това, което направи парламентът, е най-подходящото? Винаги можеше да се направи нещо по-добро, но до момента, мисля че мотивите в закона за еврото, насочени към защита на потребителите и насочени към конкуренцията и пазара от страна на държавата като арбитър, са правилни.
Добре мотивирани са, но много важно е какво ще бъде изпълнението и как ще се държат регулаторите, защото с новите правомощия те могат да злоупотребят. Могат да приложат административен произвол спрямо пазарните участници и биха могли наистина да изкривят тази, иначе благородна инициатива от страна на държавата – да балансира цените.
Като държава ние постигнахме успехи през последните три години в овладяването на инфлацията. Данните, колкото и да се оспорват от страна на различни – най-вече политически субекти, показват, че ние очевидно се справихме с инфлацията, влязохме в нормата, която се изисква за влизане в еврозоната.
Сега обаче сме напът в последния момент, в 12 без 5, да компрометираме този наш успех по непазарен път. Много е важно приложението на закона, защото ние сме имали в миналото подобни случаи на добри намерения, но след това не сме били свидетели на желания резултат.
– Какви според Вас са пазарните, икономическите мерки, които трябва да бъдат приложени за оказване на натиск върху цените?
– Предстои разглеждането на бюджета за следващата година и на бюджетната рамка за следващите три години. В почти всички държави в ЕС и във всички държави от еврозоната, без изключение, ДДС на храните и лекарствата са най-малко два пъти по-ниски от общите ставки.
Ето една мярка, която, не с административни и наказателни мерки, а просто с икономически лостове, може да се даде възможност цените да се балансират поне за известно време.
Единствено Дания и България са двете страни, които държим едно и също ДДС, независимо дали е за алкохол, цигари, храни или лекарства.
– През последните месеци, когато се говори за ДДС, асоциацията е с ресторантьорите. Ако се стигне до подобни мерки за намаляване на ДДС на храните и лекарствата, ще има и браншове, които ще поискат ДДС да бъде намалено и за тях…
– ДДС за храните е по-ниско във всички държави в еврозната. Това не е социализъм или комунизъм. Това е чист прагматизъм. Тези държави са преценили, че с лостовете на данъчната политика също могат да управляват ценовата стабилност, което е и в прерогативите на Европейската централна банка. Едва ли ЕБЦ, или ЕК биха имали нещо против нещо такова да се случи и в България, при положение, че при всички останали държави е така.
Тук не говорим за привилегировани браншове. Говорим за хляба, сиренето, доматите и краставиците в супермаркетите, а не за браншове, които ще получат ексклузивитет или привилегии.
И друго – с подобна мярка ние ще стимулираме преструктурирането на бюджета откъм приходи и той да не зависи толкова много от ДДС приходи. Това също не е характерно за страните от еврозоната. При тях приходите от ДДС не заемат толкова голям дял, както е в България.
При нас ДДС заема ¾ от приходите. Кое ще мотивира, който и да е министър на финансите, да поиска намаление на ДДС на храните, при положение, че те пълнят хазната? И колкото повече растат цените, толкова повече растат приходите от ДДС.
Предлагам нещо, което го има в съседна Гърция и съседна Румъния и при всички останали.
– Какви са другите икономически лостове, които могат да окажат естествен натиск върху цените?
– Едното е дългата верига на доставки. Регулаторите трябва да изчислят себестойността на продуктите не само на производителя, но и да я проследят как така нараства до крайната цена, която ще е до 30, 40 или 50% оскъпена.
По тази дълга верига на доставките може да се окаже, че няма добавена стойност, но има „горници“, както ги наричат прекупвачите. Стоката се опакова и преопакова, минава през поредица от прекупвачи и тя най-накрая няма добавена стойност, но поскъпва.
А даже може да се окаже, че накрая качеството ѝ е влошено по тази дълга верига на доставки – един хранителен продукт има срок на годност, има показатели, които във времето се компрометират.
Другото, което е, в момента ние водим активно разговори за втория транш по националния план за възстановяване и устойчивост. Да видим там как ще се разпредели финансирането, да видим как ще се разпредели финансирането по европейските програми, да видим по програмите за земеделие как разпределяме субсидиите.
Защо нашите производители на кашкавал, например, не могат да достигнат дори цените на кашкавала в Гърция. Ще излезе, че кашкавалът в Гърция е по-евтин, пък и по-хубав като качество.
– Относно темата за българската продукция, отсъства цялостна стратегия от години. В магазините българската продукция намалява.
– Точно така, тази продукция намалява, за сметка на вносните храни. И не само в определени групи, а повсеместно – като започнем от плодове и зеленчуци, минем през млечни продукти, местни продукти – всичко това намалява. Ако има местно производство, то пък намалява домашната суровина и взима вносна.
Нека не подценяваме и климатичните промени, които влияят върху производството на храни и най-вече на плодове и зеленчуци. Неслучайно в световен мащаб тази година се покачиха цените на плодовете и зеленчуците.
– Можете ли да направите прогноза – кога да очакваме да се успокои пазарът. След 1 януари 2026 година можем ли да очакваме отново подобно поведение на търговците, за което говорите?
– Имаме поговорка: Вържи кучетата, да е мирно селото. В България имаме едни кучета, които непрекъснато лаят. И те са също, пак казвам, свързани с антиевропейското говорене, говорене против интеграцията на България в ЕС и НАТО.
Докато това не престане, то няма да даде мира на хората. Има доста хора, които се поддават на такива внушения, включително и предприемачи, които започват да се чувстват несигурни, колкото и да са убедени в предимствата на еврото. Има хибридна атака в България по линия на пропагандата против еврото. Но тя е обща – против евроориентацията на България, като цяло. И това влошава нещата.
Ще има движение на цените нагоре заради митата между ЕС и САЩ. Това няма как да не оскъпи като цяло международните търговски сделки. И ако миналата година сме говорили за мита от 5 процента между ЕС и САЩ, а днес говорим за сделка за 15% мита, това все пак са три пъти по-високи нива от миналата година. Няма как това да не окаже влияние, защото отново по веригата на доставките това трябва някъде да се „намести“. Къде? Най-често това става в крайната цена, защото все някой от участниците трябва да го абсорбира, а всеки гледа да го изхвърли от себе си този разход.
И това отново ще дойде като един океански прилив, който ще се отрази на цените и това може да засегне храните. Тогава обаче, пропагандаторите срещу еврото ще кажат: Нали ви казахме. И когато това съвпадне с влизането в еврозоната, ще слушаме, че за поскъпването на цените ще е виновна еврозоната.
