Румен Гълъбинов е роден през 1966 г. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ (Банков рисков мениджмънт), Университет Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Гълъбинов има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на Комисията по финансов надзор. Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии в националната преса в областта на застраховането и финансите.
– Наистина ли толкова апокалиптичен е бюджетът, каквито мнения чухме и от работодателите, синдикатите, а и политиците?
– Мисля, че от това, което излезе до момента стана ясно, че, в частта със социалните системи, има едно увеличение на общата осигурителна тежест, под формата на увеличение на осигурителните вноски – с 2 процентни пункта се вдига осигурителната вноска за пенсия за следващата година, а за по-следващата с още един. Това постепенно ще натовари както разходите на работодателите, така и на служителите.
Това е нещо, което се очакваше. Има негативни реакции от страна на бизнеса.
Във всички случаи увеличението е продиктувано от стремежа да се стесни дефицитът, който имаме в пенсионната система, а той не е никак малък – около 50%. Но пък, от друга страна, има опасения, че това необосновано би увеличило разходите на работодателите, откъдето би намаляла тяхната конкурентоспособност, например.
Увеличаването на осигурителните вноски и за пенсии, и за здраве, е нещо, което е безатернативно. В България, както искаме да догоним средните доходи в еврозоната, така ще догонваме и с пенсиите. За да финансираме пенсиите, ще ни трябва по-висока вноска, по-добро управление на средствата за пенсии, както и допълнителна субсидия от централния бюджет в подкрепа на пенсионния фонд, който би могъл да стесни бюджетния дефицит, но в такъв случай в обозримо бъдеще той няма да изчезне.
Нашата пенсионна система едва ли скоро ще може изцяло да се самоиздържа само от пенсионни вноски. Това са реалностите.
Тук вариантът е компромисен. Дали сега трябваше да се направи това с увеличението, не мога да кажа. Това, в крайна сметка, е политическо решение. Сигурен съм, че ако не в този бюджет, в следващия ще се наложи да се вдигне и вноската за здравно осигуряване, защото и там има дефицит. Той е по-малък, около 30 процента, но и там държавата субсидира разходите за здравеопазване.
– Но за да се даде в една система, трябва да се вземе от друга – критиките за необосновано големите харчове в държавната администрация уместни ли са в този смисъл? Или трябва да се набляга на създаването на условия за икономически растеж, така че бизнесът и инвестициите да растат?
– Държавната издръжка расте ускорено, разходите изпреварват приходите и затова има бюджетен дефицит. Ние го управляваме в рамките на три процента, защото това е едно от изискванията на Маастрихтските критерии и за влизане в еврозоната.
Понеже след два месеца влизаме в еврозоната, ние и тази година трябва да имаме на касова основа до 3% бюджетен дефицит, а и следващите години напред трябва да се стремим да се придържаме към тези критерии. В противен случай рискуваме да влезем в процедура на свръхдефицит, такава каквато има в съседна Румъния в момента.
Да, очевидно е, че трябва да има оптимизация на държавите разходи. Но след като рязко сме увеличили тези разходи, сега възможно ли е да кажем „Стоп“, или просто да намалим скоростта, с която увеличаваме? А пак ще увеличаваме, защото нещо, което е набрало скорост, много трудно се спира изведнъж. Тоест, намаляваме скоростта, с която увеличаваме разходите, сега е възможно да стане.
В същото време преглеждаме пак източниците за приходи в бюджета. Ние най-после дано да получим втория, третия транш от ПВУ. Той няма директно да ни подобри бюджетния дефицит, обаче това пък е импулс за развитието на икономиката, където през проекти, през данъци, през осигуровки, нови работни места и заплати ще се върне в бюджета след това.
Другите неща са, за догодина да ползваме заемите по програмата SAFE за отбрана. Сътрудничеството, което ще направим с „Райнметал“ за 1 млрд., в рамките на програмата България може да получи над 3 млрд. нисколихвени заеми. Тоест през инвестициите това може да влезе в икономиката, откъдето да доведе до приходи в бюджета.
2025 година е първата и пълна година с пълно членство в Шенген. Ние трябва да направим анализ какво стана тази година – успяхме ли да се възползваме с нещо повече, превозихме ли повече стоки, пътници, повече спедиция направихме ли? Разширихме ли логистиката през България, откъдето също да очакваме повече инвестиции от тези сектори – транспорт, търговия, логистика, спедиция и т.н., откъдето да дойдат още допълнителни приходи в бюджета от ДДС, от осигуровки, от данъци и т.н.
Това са косвени ефекти, но те оказват директно влияние върху издръжката на бюджета и подобряват или влошават бюджетното салдо.
Другото, което е – минималната заплата дали ще е 610 или 620 евро, в крайна сметка ще се споразумее властта със синдикатите и ще се постигне съгласие. Въпросът е, че дори да е 620 евро, ние продължаваме да изоставаме с повече от 100 евро от държави като Унгария, с повече от 200 евро от Румъния, с повече от 400 евро от Гърция. Това е процес, който ще върви още дълго време, да наваксваме. С минималната пенсия е по същия начин. Ние искаме да ускорим и там нещата. Тези неща не могат да бъдат просто спрени. Това е уточнение, което го правя за мои колеги, които казват, е трябва да се спре увеличението на всички заплати и пенсиите. Няма как да се спрат.
България има ангажимент, и така е редно да бъде за всички граждани на България, да се актуализират и да се увеличават доходите, за да достигнем средноевропейските.
Тук веднага ще се поставят въпросите за това каква е ефективността на икономиката ни. Да, това има отношение, но и държавата има отношение, включително и по такъв административен начин да увеличава доходите.
– Когато говорим за големите предприятия у нас и инвестициите, които се правят, как би се отразила евентуалната продажба на „Лукойл“ у нас върху бъдещите финанси на държавата?
– Надявам се, както и да протече смяната на собствеността на „Лукойл“ генерално – не само за България, това да стане така, че нашата рафинерия да не спре да работи.
Защото има и доста примери на промяна на собственост по света, при които някои от активите спират да работят по някакви корпоративни съображения. Надявам се тази промяна да стане в такъв аспект, че рафинерията ще продължи да работи и да дава БВП, да плаща данъци, хората да получават заплати и да се внасят осигуровки. Това е нашият интерес – след тази сделка да няма преструктуриране, така че някои от активите да престанат да работят.
– В крайна сметка, ако се върнем на бюджета, вие сте на мнение, че има „вратички“, които въпреки всички опасения за бюджета, могат да окажат положително въздействие върху държавните финанси…
– Трябва да видим в края на тази година как ще завършим капиталовата програма – ще остане ли неусвоена част отново. Да, това подпомага влизането в норма на бюджетния дефицит, но пък, от друга страна, лишава като цяло икономиката от тези капиталовложения, които не са могли да бъдат реализирани.
В приходната част на бюджета, поне засега, е заявено, че не се залага на увеличение на данъци. Тоест, да не се увеличава ДДС, имаше и такива предложения, което в тази ситуация смятам, че не е уместно. Даже аз имам обратната теза – като антиинфлационна мярка за догодина може да се помисли да се намали ДДС за храни и лекарства, така както е във всички останали държави в еврозоната. Като влезем там и се огледаме, ще видим, че всички държави в еврозоната имат чувствително намалени ДДС ставки за храни и лекарства.
Това не е само социална мярка, това е също и антиинфлационна мярка – защото действа поне временно за задържане на темпото на увеличението на цените.
Когато влезем в еврозоната, ще видим, че ние ще сме единствената държава, която ще е там само с едно число за подоходно данъчно облагане и за корпоративно данъчно облагане – 10%. Никоя друга държава не е с толкова ниско число и второ, прави се аналогия с Естония, където плоският данък е 20% и освен това е комбиниран с твърде високо ниво на необлагаем минимум, за което трябва да се замислим и тук – поне да актуализираме малко нивото и да въведем необлагаем минимум.
Защото големият ни проблем тук е с т.нар. работещи бедни – това са хората, които, като нямат необлагаем минимум и им се обложи минималната заплата с 10% и осигуровките, които трябва да платят, те получават почти същото, което получават пенсионерите.
Това ни го налага компанията, в която ще се озовем, на другите държави от еврозоната. Противно на някои апокалиптични предсказания, аз не смятам, че положението с българския държавен бюджет е бедствено. Не е. Нито сме в състоянието на Румъния, нито сме в състоянието на Франция.
Ние имаме много благоприятна изходна точка и това е ниското ниво на задлъжнялост. Нека да се спре с това, че непрекъснато взимаме нови дългове. Това ще продължи, това е навсякъде в Европа, в САЩ, в големите икономика, в Япония. Навсякъде задлъжнялостта върви успоредно с икономиката. Защото една част от новите дългове изплащат стари. Така че и в България това ще продължи.
Въпросът е ние да запазим сравнително ниското си ниво на държавен дълг и да го увеличаваме от 25-30% бавно, а не да го форсираме бързо до позволените 60%. А пък има ред държави в еврозоната – Гърция, Франция, Италия, Испания, Португалия, напоследък и Белгия – които са с над 100 процента по този показател. Тоест, ние сме отличници по този показател и това трябва да го използваме като изгодна отправна точка.
– Въпросът е обаче тези заеми как се инвестират…
– Ако само ги взимаме тези дългове, за да плащаме повече заплати на повее държавна администрация или в социалните системи, без да ги инвестираме реално в икономиката, тогава ефектът няма да е дълготраен.
Да не изпадаме в излишна паника. Не е необходимо такъв финансов и икономически нихилизъм да си насаждаме. Защото, да, ако продължаваме с ускорено увеличение на разходите и на недостатъчно приходи… А и другото, което е, трябва още малко да поизсветлим икономиката си, защото по различни оценки, ни се дава, че ние имаме около 30% сива икономика. Когато се озовем в компанията на другите държави от еврозоната, ще сме с най-високата сива икономика спрямо БВП. Намалявайки я, през събираемост ще увеличаваме приходите в бюджета. Да си насочим усилията в правилните посоки и да не изпадаме в излишни притеснения.
