Новата филмов премиера на Роман Полански във Венеция предизвика голям интерес, след като ожесточената критика срещу предизвикателния режисьор и яростта заради включването му във фестивала хвърли сянка върху звездното киносъбитие.
„An Officer and a Spy“ на Полански, исторически трилър за преследването на офицера от френската еврейска армия Алфред Драйфус, е част от критиките към филмовия фестивал, който вече втора година е център на спор за мястото на жените-кинорежисьори. 86-годишният режисьор, който избяга от САЩ, откакто беше осъден за доказаното изнасилване на 13-годишна през 1978 г., не се очаква да се появи на прожекцията на филма днес вечерта.
Организаторите на фестивала във Венеция бяха принудени да защитят решението да включат филма сред 21, избрани да се състезават за най-голямата награда. Само два филма в надпреварата са режисирани от жени. Критиците твърдят, че това е в разрез с ерата на движението #MeToo.
Но Полански, носител на „Оскар“ и режисьор на „Пианистът“ и „Чайнатаун“, отвърна на удара, пускайки интервю с френския писател Паскал Брукнер, в което той отхвърля новите искове за злоупотреба срещу него. Той твърди:
„Това са абсурдни истории на жени, които никога през живота си не съм виждал и които ме обвиняват в неща, които уж са се случили преди повече от половин век“.
Роденият в Полша режисьор на „Бебето на Розмари“ прави паралел между случая с филма си, който проследява историята на аферата Драйфус от края на 19 век – погрешната присъда на еврейски офицер на фона на върл антисемитизъм.
„В историята сякаш намирам моменти, които сам съм преживял. Виждам същата решителност за отричане на фактите и да бъда осъден за неща, които не съм направил. Повечето от хората, които ме тормозят, не ме познават и не знаят нищо за случая“, казва Полански.
Звездите на „An Officer and a Spy“ френският носител на „Оскар“ Жан Дюджарден, както и съпругата на Полански, Еманюел Сение, представят историята на офицера за контра шпионаж, която доказва, че Дрейфус е бил обвинен погрешно в шпиониране за германците.
Скандалът с Драйфус обхваща Франция, когато избухва с експлозивни разкрития на писателя Емил Зола, публикувани под заглавието „J’accuse“ („Обвинявам“), което е френското заглавие на филма.
Случаят разделя Франция в продължение на повече от десетилетие от 1894 г. и излага становище, пълно с предразсъдъци и провокиращо мисли за собствена защита за сметка на истината.
Сценарият е написан от британския романист Робърт Харис, който преди това е работил с Полански по критично приетия „The Ghost Writer“ през 2010 г. с участието на Юън Макгрегър.
В делото от 1977 г. Полански е обвинен в дрогиране на 13-годишно момиче, преди да я изнасили в къщата на филмовата звезда Джак Никълсън в Лос Анджелис.
Той прекара първоначално 42 дни в затвора, преди да излезе под гаранция преди процеса. Но през 1978 г., убеден, че съдията ще отхвърли споразумение с правно основание и ще го изпрати в затвора за десетилетия наред, той избяга във Франция и оттогава е беглец.
Случаят има нов отзвук след движението #MeToo.
Полански съди Академията за кино за лишаването му от членство.
Директорът на фестивала във Венеция Алберто Барбера защити включването на Полански в надпреварата, като го нарече „един от последните майстори, все още активни в европейското кино“, добавяйки: „трябва да правим разлика между изкуството и човека“.
Спорът обаче предизвика разгорещен дебат.
Аржентинската кинорежисьорка Лукресия Мартел, президент на съдийската комисия за тазгодишната голяма награда „Златен лъв“, заяви на встъпителната пресконференция на фестивала, че включването на Полански я е накарало да се чувства „некомфортно“. Но по-късно тя излезе с изявление, в което подчерта, че няма никакви „предразсъдъци“ към филма и ще го гледа по същия начин като останалите конкурсни участия.
Фестивалът също е изправен пред критики за представянето на нов филм в отделно събитие на режисьора Нейт Паркър, който е участвал в процес на изнасилване, докато все е бил в университета.
