Начало Интервю Репресии, ескалация на войната и разделение: До какво ще доведе нов президентски...

Репресии, ескалация на войната и разделение: До какво ще доведе нов президентски мандат на Путин?

149
Владимир Путин
Снимка: БТА

На президентските избори тази седмица Владимир Путин се готви да получи нов шестгодишен мандат, въпреки че руснаци загиват в Украйна в продължаващата вече трета година война, а страната му е по-изолирана от всякога от останалия свят, пише в свой анализ Асошиейтед прес.

Почти сигурният резултат се дължи на твърдия му контрол над Русия,

установен по време на 24-годишното му управление – най-дългият престой в Кремъл след този на съветския лидер Йосиф Сталин.

71-годишният Путин заглуши почти всяко инакомислие чрез нови строги закони, които налагат тежки глоби или затвор за независимите гласове.

Критиците или са умрели по необясними причини, или са избягали в чужбина.

В бюлетината са включени още трима символични кандидати, които публично подкрепят неговата политика.

В навечерието на президентските избори Путин отново заговори за използването на ядрено оръжие

Путин съсредоточи кампанията си върху обещанието да изпълни целите си в Украйна, описвайки конфликта като битка срещу Запада за самото оцеляване на Русия и нейното 146-милионно население.

В обръщение към народа за състоянието на страната миналия месец той обвини САЩ и съюзниците им от НАТО, че

„се нуждаят от зависимо, затихващо, умиращо пространство на мястото на Русия, за да могат да правят каквото си искат“.

Путин неведнъж е твърдял, че е изпратил войските през февруари 2022 г., за да защити рускоговорящите в Източна Украйна и да попречи на Киев да създаде сериозна заплаха за сигурността на Москва, като се присъедини към НАТО.

Украйна и нейните съюзници описват руското нахлуване – най-големия конфликт в Европа след Втората световна война –

като непровокиран акт на агресия от страна на голямата ядрена сила.

Той твърди, че руските сили имат преимущество след неуспеха на украинската контраофанзива през миналата година, посочвайки, че Украйна и Западът „рано или късно“ ще трябва да приемат споразумение при условията на Москва.

Путин похвали войските си, които се сражават в Украйна, и обеща да ги превърне в новия елит на Русия.

Обикновените руснаци знаят малко за многобройните неуспехи на своята армия във войната, тъй като жертвите не се виждат, а държавните медии разказват само за успехите на Москва.

Устойчивостта на икономиката пред лицето на унищожителните западни санкции е важен фактор за властта на Путин в Русия, която е основен играч в световния енергиен сектор.

Според Международния валутен фонд икономиката се очаква да нарасне с 2,6%

през тази година, в сравнение с прогнозираното в Европа нарастване от 0,9%.

Инфлацията се прогнозира да надхвърли 7%, но безработицата остава ниска.

Военната промишленост се превърна в основен двигател на растежа, като заводите за отбрана произвеждат ракети, танкове и боеприпаси. Големите плащания за стотици хиляди мъже, подписали договори с военните, спомогнаха за

увеличаване на потребителското търсене, което допринесе за икономическия растеж.

В предизборната си кампания Путин обеща да разшири обхвата на евтините ипотечни кредити, субсидирани от правителството, за да подпомогне младите семейства, особено тези с деца, като по този начин увеличи популярността си и даде тласък на процъфтяващия строителен сектор.

Той също така обеща да вложи повече държавни средства в здравеопазването, образованието, науката, културата и спорта, като същевременно продължи усилията за изкореняване на бедността.

Откакто стана президент през 2000 г., Путин методично затяга контрола върху руската политика, прокарвайки конституционни промени, които могат да го задържат на власт до 2036 г.

Репресиите на Кремъл срещу инакомислещите достигнаха безпрецедентни мащаби след нахлуването в Украйна, като превърнаха политическия пейзаж преди вота в приличащ на изпепелена земя.

Нов репресивен закон, който беше одобрен дни след началото на инвазията,

криминализира всяка публична критика на войната, а протестите станаха практически невъзможни, като полицията бързо разпръскваше неразрешените събрания.

Броят на арестите, наказателните дела и съдебните процеси рязко нарасна, а дългите присъди в затвора са все по-често срещани.

Хиляди излязоха за последно „Сбогом“, десетки са арестувани. Как Русия се прости с Навални (ОБЗОР)

Путин заклейми опозиционните активисти и критиците на войната като разглезени марионетки на Запада, като веднъж ги описва като

„пяна, отмита“ от неговата „специална военна операция“.

Най-големият му критик, Алексей Навални, излежаваше 19-годишна присъда по обвинения в екстремизъм, когато почина на 47-годишна възраст в арктическа наказателна колония.

Други водещи опозиционери също получиха дълги присъди, сравними с тези, давани на „враговете на народа“ по време на сталинските репресии.

Изтъкнатият противник на Кремъл Владимир Кара-Мурза получава най-тежката присъда от 25 години по обвинение в държавна измяна заради антивоенна реч.

Но дори и на дребните критици бяха наложени наказания. Художник от Санкт Петербург получи седем години за това, че е заменил етикетите на цените в супермаркетите с антивоенни лозунги, а московски поет беше осъден на седем години

за публично рецитиране на стихове срещу войната.

Повечето независими новинарски издания бяха закрити, а много от тях преместиха дейността си в чужбина, докато контролираните от държавата медии неуморно насаждаха тезите на Кремъл.

Путин вероятно ще използва своята предсказуема победа като доказателство за огромната обществена подкрепа за войната.

Много наблюдатели очакват той да затвърди курса си и да ескалира войната.

Някои казват, че Кремъл може да започне още един кръг от мобилизация на резервисти, за да увеличи редиците на армията и да се опита да разшири завоеванията си в нова голяма офанзива.

Кремъл ще засили военната си реторика, представяйки страната като обсадена крепост, изправена пред западната агресия.

Репресиите срещу опозиционни активисти и критици на войната вероятно ще се увеличат, като властите ще изоставят всякакво подобие на благоприличие в безмилостните си усилия да изкоренят признаците на несъгласие.

Външната политика на Москва вероятно ще стане още по-агресивна, а руските власти може да се опитват все повече да задълбочават разделението на Запад с помощта на дезинформация и пропаганда, както и да привличат консервативните кръгове на Запад, като утвърждават образа на Русия като крепост на традиционните ценности.

В отношенията на Москва с Китай, Индия и страните от Глобалния юг изборната победа на Путин ще спомогне за затвърждаване на съществуващите съюзи, като засили посланието за неговия твърд контрол върху руската политика.

Още анализи – четете тук