Европейският съюз в момента е на финалната права за въвеждане на Европейската цифрова самоличност (EUDI). Регламентът, който ще преразгледа eIDAS, се очаква да влезе в сила през май 2024 г. и ще задължи всяка държава членка да осигури на гражданите и бизнеса поне един вариант на цифровия портфейл за идентичност, наречен EUDI Wallet.
Срокът до 2026 г. е важен ориентир за различни отрасли като банкиране, телекомуникации и здравеопазване, тъй като портфейлът ще функционира като универсален инструмент за безопасна дистанционна идентификация и споделяне на цифрови удостоверения, каквито са шофьорската книжка, диплома, професионални сертификати, права по социално осигуряване и други важни данни.
Какви нововъведения носи eIDAS 2.0?
Новият регламент надгражда предходния модел, който позволявал на страните да удостоверяват своите национални електронни идентификационни системи от 2018 г., но нямал общо задължение за развитие на собствена електронна идентичност за всяка държава, както и недостатъчна оперативна съвместимост за широко приложение в частния сектор. Българската система за електронна идентификация, разработена от „Евротръст Технолъджис“ АД, е преминала проверки от други държави членки и е била публикувана в Официалния вестник на ЕС след одобрение от Министерството на електронното управление (МЕУ).
Новата платформа цели да минимизира фрагментацията чрез портфейл, който работи на единни стандарти в целия ЕС и е приемлив за достъп до услуги, необходими за надеждната идентификация – както в публичния, така и в частния сектор.
По същество, европейският цифров портфейл представлява приложение, което всяка държава членка на ЕС трябва да разработи до края на 2026 г. Гражданите ще могат да удостоверяват своята самоличност при достъп до онлайн услуги в публичния и частния сектор в целия ЕС. Портфейлът ще предлага възможности за съхранение и споделяне на важни цифрови документи и удостоверения, като потребителите ще имат пълен контрол над предоставянето на данни в конкретни ситуации. Освен това приложението ще осигури възможност за подписване на документи с квалифициран електронен подпис, а основните му предимства ще включват по-бърз достъп до услуги, намаляване на бюрокрацията, повишена сигурност и по-добра защита на личните данни.
Технологичната основа: Архитектура и референтна рамка (ARF)
Техническата инфраструктура на системата се основава на Архитектурата и референтната рамка (Architecture and Reference Framework, ARF) – документи, които описват компонентите на портфейла и начина на взаимодействие помежду им, с акцент върху сигурността и защитата на данните. Те се актуализират и обновяват редовно.
Пилотните проекти: Практични тестове
Европейската комисия е стартирала четири значими пилотни проекта, които събират обратна информация и тестват реални сценарии за употреба на портфейла – от държавни услуги и трансгранични административни процеси до банкови услуги, телекомуникации и здравеопазване.
Целта на събиране на практическа обратна информация е да се намали рискът от несъвместимости между националните реализации и да се ускори внедряването с хармонизирани правила и технически изисквания в целия ЕС.
С приближаването на 2026 г. вниманието се насочва от теоретични концепции към управленски и организационни въпроси: кой ще издава и поддържа портфейла, как ще се сертифицират решенията, как ще се организира приемането им от доставчиците на услуги и как ще се управлява екосистемата, в която съвместно ще оперират публични регистри, частни компании и доставчици на удостоверителни услуги.
Комисията подчертава значимостта на портфейла за улесняване на реални ситуации в живота – от откриване на банкова сметка и записване в университет в друга страна до достъп до здравни услуги и електронно подписване, като потребителят запазва контрол върху данните, които споделя.
Какви са следващите стъпки?
Планът на ЕС предвижда държавите членки да осигурят поне един вариант на Европейския портфейл за цифрова самоличност до 2026 г., а целта е той да се утвърди като широко използван инструмент за сигурна електронна идентификация в общността.
МЕУ също така засилва усилията си, като през януари тази година проведе две работни срещи с представители на ИТ сектора и всички доставчици на удостоверителни услуги в България. Основният акцент на срещите беше напредъкът в разработването на цифровия портфейл, като до средата на февруари се очаква начална версия на проекта.
