Регионалният археологически музей в Пловдив (РАМ) обяви резултатите от завършения проект „Обновление на постоянната експозиция на РАМ – Пловдив и интегриране на съвременни технологии за работа с посетители“, реализиран с финансовата помощ на Министерството на културата.
„Основните направления са две – обновление на постоянната експозиция, след многобройни проучвания и находки от екипа през последните 15 години, и внедряване на нови технологии за взаимодействие с посетителите“, обясни д-р Аксиния Бутева, главен уредник на РАМ – Пловдив и ръководител на проекта. Тя подчерта важността на публиката като основен партньор и необходимостта от адаптиране към различни възрастови групи.
„Новият аудиогид предлага уникално преживяване в музея“, посочи тя и добави, че аудиогидът е пластмасова карта с QR-код, който посетителите могат да сканират с телефоните си, за да чуят интересни разкази, адаптирани за деца и възрастни. Текстът е наличен и на английски, както и с жестов превод за хора с увреден слух. „Картите се получават безплатно с входния билет. След посещението, хората ще могат отново да слушат съдържанието, което ги е заинтригувало“, уточни тя.
С проекта е стартирала и нова детска инициатива на тема „Професия археолог“. „Темата е свързана с новите находки в експозицията“, сподели главният уредник. Тя посочи, че за хора със зрителни проблеми са осигурени увеличителни лупи и комфортни мобилни столове. Конструкцията за достъп до раннохристиянската гробница е укрепена за по-лесно разглеждане. „Смятаме, че сме създали интересна и удобна среда за нашите гости и с нетърпение ги очакваме“, добави д-р Бутева.
„Постоянната експозиция е обогатена с нови 150 експоната. Убедена съм, че новите находки ще предоставят повече информация и яснота за историята на Филипопол и региона“, сподели директорът на РАМ-Пловдив, доц. д-р Костадин Кисьов, който изрази благодарността си към целия музей, ръководен от д-р Бутева.
Заместник-кметът по „Култура, археология и туризъм“ Пламен Панов подчерта, че тази седмица е важна за музеите в града. „Трябва да се гордеем, че в нашия град, може би единствен в България, се откриват няколко нови експозиции само в рамките на една седмица“, коментира той. „Сигурен съм, че това е рядкост в страната. Благодарение на младия и активен екип на Археологическия музей на Пловдив, под ръководството на доц. Кисьов, се въвеждат иновации, свързани с културното наследство на Пловдив. Истината е, че без този напредък и единството между общината и музеите, туристическият поток щеше да се свие значително“, заяви Панов и добави, че Пловдив е регистрирал 8% ръст в туристическите нощувки през първите девет месеца на годината. „Това е следствие от стремежа на града не само да съхранява историята си, но и да предлага нови преживявания на посетителите и гражданите“, подчерта той, отбелязвайки, че участието на общината е по-малко в сравнение с другите две културни институции. В заключение, той акцентира на позитивната природа на проекта с новите елементи, които подчертават богатото културно наследство на Пловдив.
В новата изложбена зала „Културата на траките през IV – I в. пр.Хр.“ посетителите могат да разгледат пет напълно пренаредени витрини, демонстриращи някои от най-ценните археологически находки от региона. Панагюрското златно съкровище е изложено в нова, специализирана витрина с висока защитна степен. Обновена е и витрината с находките от могила „Каменица“, разкрити преди повече от сто години. Сред тях е желязната маска-шлем със сребърно лице.
В друга витрина е представена колекция от сребърни погребални находки, включително сребърна фиала от Кукува могила и комплект сребърни съдове от Сърнегор, както и много ценни предмети. Специално внимание е отделено на витрината с конски амуниции, където посетителите могат да видят комплект сребърни апликации за конско оглавие от могила край село Черноземен, което представлява изключителен пример за тракийското изкуство.
В залата е добавена нова витрина с бронзови и теракотени статуетки и апликации, представящи гръко-римски божества, почитани във Филипопол и околностите през римската епоха. Общата визия на залата е допълнена със златни накити, открити в некрополите на града, демонстриращи изтънчения вкус и уменията на древните златари.
В експозиционна зала „Филипопол през римската епоха, I – VI в.“ е поставена обновена карта на античния Филипопол, обозначаваща най-значимите археологически обекти от древния град.
В залата са изложени две нови културни ценности: мраморната глава на градската богиня на Филипопол, открита при археологическите проучвания на Епископската базилика през 2024 г., и статуетка на богинята Кибела, седяща на трон, намерена на форума на Филипопол. Експонатите са подредени в една витрина и обогатяват представата за религиозния живот и художествените традиции на античния град. За да се създаде подходяща среда за разглеждане, стъклената фасада на залата е покрита с матиращо фолио.
Залата „Култура и религия през Късната античност и Средновековието, IV –XIV в.“ е напълно преаранжирана и включва нови експонати от последните проучвания в града. Текстовете и картата на средновековен Филипопол са актуализирани, а залата е обогатена с планове на Епископската базилика и Малката базилика.
Зала „Християнство и култура, XVII – XIX в.“ е новосъздадена и служи като продължение на постоянната експозиция. В две витрини са изложени църковна утвар и образци на скъпоценни ювелирни изделия. Всички експонати са изработени от сребро с позлата, с вградени емайли и с техника на ажурен филигран. Според концепцията на залата е отпечатана една от най-старите фотографии на Пловдив, заснета от Димитър Кавра през 70-те години на 19-ти век.
По време на събитието, д-р Аксиния Бутева представи подробна презентация с основните резултати от изпълнението на проекта на стойност 150 157 лв., в който са включени дейности, свързани с обновлението на част от постоянната експозиция и внедряването на съвременни технологии, улесняващи достъпа до културното наследство и осигуряващи равенство в комуникацията за хора с конкретни потребности.
