Когато федералното правителство миналия месец съобщи за рязък спад в наемането на работна ръка в страната, президентът Тръмп отхвърли данните и без да представи доказателства заяви, че са „нагласени“, а след това освободи от поста длъжностното лице, отговорно за изготвянето им.
Публикуването на втори пореден слаб доклад за работните места в петък потвърди реалността, която американският президент се опитва да избегне. Пазарът на труда буксува – а страната е изправена пред реални затруднения – под тежестта на неговата икономическа програма.
Осем месеца след началото на втория му мандат, комбинацията от високите мита на Тръмп и масовите депортации изглежда е създала осезаем натиск върху работодателите.
Икономиката е добавила само 22 000 работни места през август,
според последните данни на Бюрото по трудова статистика.
Безработицата се е повишила леко – до 4,3 процента, което е почти четиригодишен връх. А ревизираните данни показват, че през юни заетостта е намаляла с 13 000 души – първата нетна загуба на работни места след края на 2020 г., когато пандемията бушуваше.
Анализаторите предлагат различни обяснения за забавянето.
Митата на президента върху почти всички вносни стоки са повишили разходите на компаниите и цените за потребителите. Натискът, която президентската администрация оказва срещу имиграцията, е затруднил много бизнеси да намират работници, като същевременно са намалили и нуждата от тях, защото вече имат по-малко клиенти.
Несигурността, свързана с постоянно променящите се политики на Тръмп, е направила
корпоративните ръководители по-предпазливи при наемането и инвестициите.
Но всички тези обяснения в крайна сметка се свеждат до един ключов фактор – Тръмп, който си върна контрола върху Белия дом с обещания за по-бърз растеж и по-ниски цени, е наложил политики, които имат точно обратния ефект.
Данните за инфлацията, които се очаква да излязат следващата седмица, вероятно ще покажат, че потребителските цени са се повишили по-бързо през август, тъй като компаниите все по-често прехвърлят върху клиентите разходите от по-високите мита.
„Имаме частен сектор, който е притиснат между тези по-високи разходи и намаленото търсене“, казва Грегъри Дако, главен икономист в консултантската компания EY-Parthenon. „И двата показателя – инфлацията и заетостта – се движат в грешната посока. Те се насочват към стагфлационна среда“.
Дако и други икономисти изразиха подобни притеснения още преди месец, когато правителството съобщи, че ръстът на заетостта през пролетта и лятото е бил много по-слаб от предишните оценки.
Но вместо това Тръмп отдаде слабите резултати тогава на политическа пристрастност в Бюрото по трудова статистика, което изготвя докладите за заетостта. Той уволни началника на ведомството, одобрен от Сената – Ерика МакЕнтарфър, и номинира Е. Дж. Антони, консервативен икономист и политически съюзник, за поста.
Икономисти и бивши служители на Бюрото от целия политически спектър осъдиха тези действия и оспориха твърденията на Тръмп, че данните са били манипулирани, за да му навредят – твърдение, за което президентът и съветниците му не предоставиха доказателства. Те предупредиха, че политизирането на данните ще затрудни политиците, инвеститорите и бизнес лидерите да преценят реалното състояние на икономиката.
Все едно си избождаме очите“, каза Арън Соджърнър, икономист в Института за изследване на заетостта W.E. Upjohn. „Това ни пречи да виждаме какво се случва около нас и влошава решенията, които вземаме. Всичко това само защото новината е малко неудобна“
Добрата новина е, че петъчният доклад ясно показа, че Бюрото по трудова статистика все още е свободно от политически контрол. Дори Кевин Хасет, директор на Националния икономически съвет в Белия дом и неуморим защитник на постиженията на президента, трябваше да признае в интервю за CNBC, че числата са били „разочарование“.
Въпреки това Хасет омаловажи значението им. Той прогнозира, че служителите по труда ще ревизират числата по-късно, което ще покаже по-голям растеж на заетостта, докато се опитваше да представи икономиката като по-силна, отколкото изглежда.
Хасет посочи ангажиментите на големи технологични компании и производители
да инвестират повече в САЩ,
което той отдаде на програмата на президента, включително данъчните облекчения.
Това, добави той, е помогнало да се създадат условия икономиката да нарасне с близо 4 процента тази година, въпреки че икономисти извън Белия дом през последните седмици даваха далеч по-песимистични прогнози.
Всички индикатори показват, че нещата са наистина силни“, каза г-н Хасет по-късно в петък следобед на събитие в Овалния кабинет. И добави: „В момента сме озадачени от данните на Бюрото и очакваме ново ръководство там, за да станат числата по-надеждни“.
Още преди правителството да публикува последните си данни, Доналд Тръмп се опита да обясни забавянето на пазара на труда. На въпрос дали на икономическите данни може да се има доверие след уволнението на МакЕнтарфър, президентът каза пред журналисти в четвъртък вечерта, че „истинските числа“ ще се появят „след година“, когато компаниите започнат да инвестират повече в САЩ.
Някои икономисти наистина смятат, че през следващата година е вероятно да има скромно ускоряване на растежа, тъй като несигурността около митата ще намалее и тъй като данъчните облекчения, приети от Конгреса в началото на лятото, ще започнат да достигат до бизнеса и потребителите.
Очаква се също Федералният резерв да намали лихвените проценти
на заседанието си по-късно този месец и да ги понижи допълнително в следващите месеци, което би стимулирало наемането и инвестициите. Тръмп често е обвинявал ФЕД за всякакви сътресения в икономиката, въпреки че централната банка остави лихвите без промяна, притеснена, че политиките на президента могат да предизвикат ръст на цените.
Президентът направи същото и в петък, като нападна председателя на Фед Джером Х. Пауъл, че не намалява лихвите достатъчно бързо.
Просто трябва да преживеем следващите няколко месеца,“ каза Сара Хаус, икономист в Wells Fargo. „Ако успеем да преминем през това, тогава можем да получим ускорение на растежа през 2026 г.“
Проблемът за Тръмп е, че той не е водил кампания с лозунг „да изкараме някак си“.
Повечето икономисти вече не очакват рецесията, от която се страхуваха, когато Тръмп обяви мащабни мита миналата пролет – главно защото президентът бързо промени курса, след като финансовите пазари се разбунтуваха. Но те очакват продължителен период на по-бърза инфлация и по-бавен растеж, след като Белият дом започна да налага по-високи данъци върху вноса от над 90 държави.
И докато Тръмп и съюзниците му могат да атакуват агенциите, които изготвят данните, числата в голямата си част отразяват това, което американците вече знаят. Проучванията показват, че работниците се тревожат дали ще запазят работата си и са песимистично настроени за шансовете да намерят друга. Показателите за потребителските нагласи са отслабнали, отчасти защото хората очакват по-високи цени в резултат на митата.
„Засега данните остават в съответствие с виждането, че пазарът на труда се охлажда, но не се срива“, каза Джеймс Найтли, главен международен икономист в ING. Позовавайки се на едно от тези проучвания на Университета на Мичиган, което показва спад в доверието, Найтли добави: „Работниците със сигурност се притесняват.“
Текстът е публикуван в The New York Times. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
