Страната стартира висок доход, казва Световната банка. Това съобщение се разпространи дори в парламента. Интересно новинарство разкрива, че реалното индивидуално потребление на граждани на България достига 73% от средното ниво за ЕС за 2023 година, изразено в стандарти на покупателна способност. Това е изключителен успех за страната, която се откъсна от последното място в ЕС.
Тези информации ударят главата на политическия хаос в България. Факторите, водещи до тези постижения, варират от различни управления и различна фискална политика, до корекция в броя и популацията, и влиянието на служебните правителства. Комплексността на тези фактори е голяма, както сме обсъждали многократно в нашите статии. И все пак, икономическият успех продължава да изпреварва политическите драми и корупцията.
Забележителният икономически прогрес на България през последните две десетилетия идва от устойчивия растеж и липсата на сериозни икономически провали, дори по време на кризи от различен характер. Дори по време на световни кризи като голямата финансова криза или пандемията, България се справи по-добре. Напротив, в някои случаи успя да навакса още по-бързо, защото икономиката беше подготвена за предизвикателствата. На този фон, има два въпроса, които заслужават внимание.
Каква е тайната, която позволява икономиката да се развива дори по време на политически кризи?
Изглежда, политиците биха желали да се хвалят със своите постижения, но на практика фундаменталните фактори остават стабилни в продължение на много години. Стабилни пари (с над 25 години история), стабилни публични финанси (с над 20 години история), ниски данъци (с над 15 години история) и свободен достъп до европейския пазар (вече 17 години). Тези фактори често биват подценявани, но всъщност те са ключът към трансформацията на българската икономика, която дългосрочно насочва растежа и довежда до прилагане на западен стандарт на живот.
През форума на ИПИ „Растеж в турбулентно време“, Румен Аврамов посочи, че мнозинството блокажи в обществото са институционални, включително липсата на правова държава и корупцията. Той говореше за култура на икономическо следване, която въпреки всичко довежда до растеж. В този парадокс лесно е да обясним провалите, но не и успехите. Фокусирането върху институционалната рамка и ключовите стълбове на растежа обаче ясно обясняват успешния напредък.
Какви фактори могат да обърнат дългосрочния растеж и да ни оттеглят от групата на богатите национални структури?
Историческите поуки и данните от други страни в региона ясно показват, че икономическото развитие и конвергенцията не са гарантирани. Ако приемем тезата за култура на икономическо следване, икономическият неуспех винаги може да се появи неочаквано. Реалната заплаха от продължаващата политическа криза се крие не в разходите за избори или липсата на ясна дългосрочна визия за управлението, което забавя инвестициите и стратегическите планове. Въпреки тези ограничения, които забавят растежа, дългосрочният тренд не се променя. По-сериозната заплаха е свързана с изчезването на демократичните структури и желанието за реформи в изборния процес и управленските модели.
В този случай, икономическият разказ не е достатъчен. Опасностите пред факторите на растежа са по-скоро политически и директно резултати от недостатъчната способност да се сформира западно ориентирано мнозинство, което същевременно да се бори с корупцията и институциите.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).