Само три дни преди ключовите парламентарни избори във Франция лидерката на крайната десница в страната Марин Льо Пен повдигна днес неудобния въпрос за това кой ще ръководи армията, ако нейната партия поеме управлението след втория тур на изборите, предадоха Асошиейтед прес и Франс прес.
Предсрочните избори отвеждат Франция в неизследвана територия, а политолозите се опитват да разтълкуват как точно президентът Еманюел Макрон и премиер, който е враждебно настроен към повечето от политиките му, ще си поделят властта, ако „Националният сбор“ на Марин Льо Пен спечели мнозинство в Националното събрание, долната камара на френския парламент.
Льо Пен многократно е заявявала, че Жордан Бардела, нейното протеже и звезден лидер на партията ѝ, ще оглави следващото правителство на Франция, ако тяхната все по-популярна партия спечели. В интервюто си тя казва, че Бардела, който е само на 28 години и няма управленски опит, ще поеме и поне някои решения относно отбраната на Франция и нейните въоръжени сили.
От втория мандат на Макрон остават още три години.
Постът главнокомандващ на въоръжените сили „е почетна титла за президента, тъй като всъщност премиерът е този, който дърпа конците“, каза Льо Пен в интервю за в. „Телеграм“, публикувано днес.
По време на дебата, излъчен по националната телевизия тази вечер, Бардела не пожела да отговори на многократните въпроси, в които го молеха да обясни изявлението на Льо Пен. „Конституцията, цялата Конституция и нищо друго освен Конституцията“, подчерта крайнодесният политик. „Президентът е ръководител на въоръжените сили, но премиерът е този, който определя например бюджета на тези въоръжени сили.“
Когато бе притиснат за повече подробности относно точните отговорности на френския президент по военните въпроси, Бардела се опита да смени темата, като вместо това повтори позицията си относно водената от Русия война в Украйна, отбелязва АП.
Френската конституция казва, че „президентът на републиката е ръководител на въоръжените сили“, а също така „председателства съветите и висшите комитети по национална отбрана“. Конституцията обаче казва също, че „премиерът отговаря за националната отбрана“.
Според конституционни експерти точната роля на министър-председателя във външната политика и отбраната изглежда подлежи на тълкуване. Това е въпрос с потенциално глобални последици: Франция разполага с ядрени оръжия, а нейни войски и военен персонал са разположени в много конфликтни зони по света, припомня АП.
Жордан Бардела подчерта, че няма да позволи на „руския империализъм да погълне съюзническа държава като Украйна“, като същевременно настоя, че ще откаже да изпрати френски войници в Украйна, ако стане премиер след изборите.
„Моята позиция по този конфликт е много проста. Тя никога не се е променяла. Тя е да подкрепим Украйна и да избегнем ескалация с Русия, която, напомням ви, е ядрена сила“, заяви той по време на телевизионен дебат с настоящия премиер Габриел Атал и кандидата на левицата Оливие Фор.
Бардела, чиято партия е сочена за фаворит на изборите на 30 юни и 7 юли, наблегна на факта, че изпращането на френски войски в Украйна би довело до риск от превръщане на Франция във воюваща страна, „а следователно и до риск от ескалация срещу ядрена сила“.
Според него тази позиция също така изолира Франция от европейските ѝ партньори. „Има много европейски държави, които изрично не желаят техни войници да бъдат изпращани в Украйна“, каза той. „Аз съм и против изпращането на ракети с далечен обсег, които биха могли, например, да ударят директно руска територия и да поставят Франция и французите в ситуация“ да бъдат страна участник в конфликта, продължи той.
От друга страна социалистът Оливие Фор заяви, че „подкрепя“ изпращането на ракети, „ако това са ракети, които могат да бъдат използвани за насочване към инфраструктура на руска територия, която се използва за бомбардиране на украинска територия“.
„Това не е въпрос само за украинците, а и за нас. Защото тези граници са границите на свободата, границите на Европа“, добави той.
От своя страна Габриел Атал, кандидат за президент от партията на Еманюел Макрон, отново подчерта, че трябва да подкрепим украинците а както „защото те защитават ценности, които са наши: демокрация, свобода“, така и „защото, подкрепяйки ги, ние защитаваме и французите и тяхното ежедневие“.
„Ако тази война приключи, защото Русия победи в Украйна, това ще бъде също толкова ужасно за всекидневния живот на французите“, предупреди той, посочвайки инфлацията, „която ще експлодира още повече“, и „много голяма миграционна вълна в Европа“.
Сегашният френски премиер напомни и забележките на Льо Пен, поставящи под въпрос статута на президента Макрон като ръководител на въоръжените сили.
„Посланието, изпратено от госпожа Льо Пен, е ясно: ако Националното събрание спечели тези избори, ще има някакъв спор между премиераи президента на републиката за това кой ще изпълнява ролята на ръководител на въоръжените сили“, каза той. „Това е послание, изпратено до световните сили, до целия свят, което е много сериозно послание за сигурността на френския народ и за неговото оцеляване“, подчерта Атал.
Освен това по време на разгорещения последен телевизионен дебат Атал обвини Бардела, че толерира расистки изявления сред поддръжниците си, отбелязва Ройтерс. Снощният сблъсък между Атал, Бардела и Фор беше последният преди първия тур на изборите, който ще се състои в неделя, като тримата представляват три коренно противоположни възгледа за бъдещето на Франция.
„Не можеш да изградиш мир и единство, когато представяш повече от сто кандидати, които са обвинени в расистки изказвания“, каза Атал на Бардела, като прочете съобщения в медиите за политици, използващи расови обиди. „Всеки един от нас трябва да бъде винаги безкомпромисен към езика на омразата, защото ако не сме безкомпромисни, в крайна сметка го легитимираме“, добави той.
От своя страна Бардела обяви тези обвинения за неверни и по-късно заяви, че те целят да свържат „псевдоклимат на омраза с електората на Националния сбор“.
Съобщенията за нападения в навечерието на изборите, мотивирани от раса, хомофобия и политическа лоялност, допринесоха за и без това напрегнатия социален климат във Франция по-малко от месец преди в Париж да започнат Олимпийските игри, припомня Ройтерс.
От своя страна Фор призова за промяна в разпределението на богатството. Позовавайки се на неотдавнашните протестни движения по въпроси, свързани с разходите за живот, като „жълтите жилетки“ и фермерите, както и на гнева от неотдавнашното повишаване на пенсионната възраст, той заяви, че възможно „да се отхвърли идеята, че има хора, които през всички кризи успяват да стават все по-богати, докато други се борят да свържат двата края.“
