Канада и петте скандинавски държави обявиха, че са постигнали съгласие за по-задълбочено сътрудничество в областта на военната индустрия, с намерение да укрепят колективната защита, сигурността и устойчивостта, съобщиха Ройтерс и Франс прес.
По време на събрание в Осло, страните се ангажираха да продължат да предоставят икономическа, гражданска, военна и хуманитарна помощ на Украйна, както е посочено в общата декларация на Норвегия, Швеция, Дания, Финландия, Исландия и Канада.
„Старият световен ред вече е история и няма да се възстанови. Затова е необходимо да изградим нещо ново, основано на нашите ценности“, каза датският министър-председател Мете Фредериксен пред журналисти.
По-активното сътрудничество ще допринесе за подобряване на сигурността и ще създаде нови икономически възможности, сподели норвежкият премиер Юнас Гар Стьоре, който организира срещата.
Лидерите потвърдиха, че целта им е да укрепят колективната си отбрана, сигурност и устойчивост чрез съвместна работа в сферата на отбранителните доставки.
„Всички сме на едно мнение, че ако харчим тези средства поотделно или без координация, това няма да е в полза на данъкоплатците и нашата защита няма да е достатъчна“, подчерта Карни след срещата. „Продължавайки да работим много с САЩ, ние сега ще търсим и разширяване на партньорствата си“, добави той.
Това е нов опит на канадския премиер Марк Карни да формира нови международни алианси, показва Ройтерс. Неговата цел е да изгради по-близки връзки с Китай и страните от Близкия изток, както и с Индия и Европа, като се стреми да намали зависимостта на Канада от САЩ и да разработи търговска система, ръководена от „държави със средна мощ“.
Лидерите от Скандинавия и Канада посочиха Русия като основна заплаха в Арктика. „В дългосрочен план, и Китай може да представлява риск“, отбеляза норвежкият премиер.
Шестимата лидери подчертаха в декларацията си, че ценят сътрудничеството и международното право „в контекста на засилващото се геополитическо напрежение, войната и многобройните кризи“.
„С оглед на сегашната ситуация – войната в Украйна, различията в позициите на САЩ и конфликтите в Близкия изток – страните като нашите трябва да демонстрират солидарност“, каза Мете Фредериксен.
Регионът дотук е бил защитаван от концепцията за специфични правила за сътрудничество, далеч от стратегическите конфликти. Въпреки това, напрежението между Русия и Запада относно Арктика е нараснало след началото на войната в Украйна и поради амбициите на бившия американски президент Доналд Тръмп за Гренландия, отбеляза АФП.
Датският премиер изрази благодарност за подкрепата на Канада в контекста на „недопустимия натиск“ от страна на американския президент да поеме контрол над Гренландия, полуавтономна територия на Дания.
„Всички нации се сблъскват с нарастващ набор от предизвикателства: свързани със сигурността в Арктика, промените в характера на войната, както и новите технологии и конфликти, които засягат всеки от нас“, подчерта канадският премиер Марк Карни.
Срещата се провежда в момент, когато около 32 000 войници от 14 страни от НАТО, включително САЩ, провеждат учения в Норвегия и Финландия, с цел подготовка за боеви действия при тежки зимни условия. През февруари НАТО стартира мисията „Arctic Sentry“ за укрепване на сигурността в региона, за да успокои Доналд Тръмп, който проявява интерес към Гренландия, автономната територия на Дания, отнасяща се до националната сигурност.
Финландия не планира да разполага ядрени оръжия на своя територия, заяви финландският премиер Петери Орпо, присъединявайки се към позицията на съседните скандинавски държави.
Финландският президент Александър Стуб уточни, че страната, член на НАТО, не възнамерява да разполага ядрени оръжия в мирно време, според Ройтерс.
