След призовка за обвиняем бившият служебен министър на енергетиката Владимир Малинов не се е явил в българския офис на Европрокуратурата. Това съобщава NOVA, позовавайки се на свои източници.
Днес той е бил призован за привличането му като обвиняем, но адвокатът му е депозирал заявление, че клиентът му е в болница.
По неофициална информация призовката на Малинов е по делото на Европрокуратурата у нас, известно като „Чирен“.
През лятото от прокуратурата на Лаура Кьовеши обявиха, че водят разследване на възможни измами при възлагането на обществени поръчки, свързани с финансиран от ЕС проект за разширяване на подземното газово хранилище.
Европейската изпълнителна агенция по климат, инфраструктура и околна среда (CINEA) предостави на “Булгартрансгаз” грант от 78 млн. евро за безвъзмездното финансиране на разширението на “Чирен”. Търгът бе спечелен от Д33Д “Чирен Дрилинг 2022”, но обединението се отказа. След това поръчката бе поета от обединението “Екзало Дрилинг Чирен” с участници “Главболгарстрой” и “Газ Проджект Девелопмънт”. Цената бе 221 221 200 лева. Тоест, при проект за над 220 млн. лв. около 160 млн. са европейски средства.
В рамките на проекта трябва да бъде извършено модернизиране и разширяване на надземните съоръжения на хранилището, чрез изграждане на надземни съоръжения, сондажи и газопровод с дължина около 45 км. По този начин капацитетът за съхранение на природен газ в „Чирен“ ще бъде увеличен до 1 млрд. m3, а на дневните капацитети на добив и нагнетяване – до 8-10 млн. m3/ден.
Владимир Малинов бе начело на “Булгартрансгаз”, когато е подписван и променян договорът, но когато започна разследването той заяви, че не се притеснявал от Европрокуратурата. След края на служебното правителство „Главчев“ 2 Малинов дори отново се върна на стария си пост – изпълнителен директор на Упрaвителния съвет на държавната „Булгартрансгаз“.
ИСТОРИЯ НА ХРАНИЛИЩЕТО
Подземното газохранилище „Чирен“ е изградено на мястото на изтощеното газокондензатно находище, което е открито на 16 август 1963 г. край село Чирен, област Враца. По време на експлоатацията на находището са добити общо 2,8 млрд. m3 природен газ и 76 200 m3 газов кондензат.
Работата на газовото хранилище започва през август 1974 г. с трансформирането на изтощеното находище в газово хранилище и единственото на територията на България.
В газохранилището работят 24 експлоатационни сондажа, компресорна станция с обща инсталирана мощност 10 MW и технически съоръжения, необходими за осигуряване на нагнетяването, добива и качеството на съхранявания газ. Експлоатацията на газовото хранилище е циклична, като периодът за нагнетяване на природен газ е през месеците април – октомври, а периодът за добив е през месеците ноември – март.
През периода 1965 – 1967 г. е газифициран циментовият завод „Бели извор“, като за него са добивани ограничени количества газ от газокондензатното находище „Чирен“.
Първите количества газ за завода са подадени на 6 февруари 1965 г.
През 1967 г. е постигнат планираният проектен добив от находището, когато е завършено проучването му. Този добив продължава до 1974 г. След това започва изграждане на газохранилище „Чирен“ и експлоатация на газопроводните отклонения: Батулци – Чирен, Чирен – Циментов завод – Бели извор, Чирен – Химически комбинат – Враца, Чирен – Монтана.
„Чирен“ има основната роля в осигуряването на природен газ, в случай на недостиг от
входните точки на газопреносната мрежа в България. С други думи – останем ли без газ, ще черпим от „Чирен“.
ЕДИН ДЪЛГОГОДИШЕН ВЪПРОС
За разширението на газохранилището се говори от повече от 16 години.
Още през 2009 година тогавашният президент Георги Първанов съобщи, че България и Европейският съюз са постигнали консенсус в средносрочен план да се разшири газохранилището в Чирен. Тогава разговорите се наложиха по линия диверсификацията, след като газът за България, както и сега, беше спрян от Москва. Тогава Европейската комисия ни подтикна да работим срещу руската си енергийна зависимост.
По-късно през 2009 година медиите вече пишеха как модернизацията и разширението на газохранилището в Чирен едва ли ще започне през онази година. Беше уточнено обаче, че разширението ще струва 250 млн. евро. пари от ЕС.
През лятото на 2009 година на власт в България дойде първото правителство на Бойко Борисов. През 2012 година се говореше как разширението на газохранилището започва до месеци, а парите за това могат да дойдат под формата на кредит от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
Малко след това темата потъна от медийното пространство и така до края на управлението на първото правителство на ГЕРБ. За разширението се заговори отново през 2014 година, когато тогавашният министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев от БСП каза, че Азербайджан има интерес да инвестира в разширението на газохранилището в Чирен. Стойнев беше министър в краткото правителство на Пламен Орешарски, което назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а след това започнаха протестите „ДАНСwithme“.
През 2015 година второто правителство на Борисов и лично той говореха за превръщането на България в газов хъб за региона и за разширението на „Чирен“ като задължително условие за това. Пак през 2015 година „Булгартрансгаз“, която е оператор на хранилището, получи европейското финансиране от 3,9 млн. евро. за 3D-проучвания за разширението на газовото хранилище в Чирен.
През 2018 година – три години след началото на миражите как България ще стане газов хъб на Балканите, тогавашния министър на енергетиката Теменужка Петкова от ГЕРБ заяви, че до още една година – през 2019, ще приключи подготовката на проекта за разширението на газохранилището в Чирен. В този период Петкова дори заяви, че оператор имал интерес да изгради второ газохранилище у нас.
В началото на 2019 година Петкова каза, че през 2024 година разширението ще приключи. В края на 2021 година пък започна работата по Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) при разширението.
След това ГЕРБ сдаде властта, кабинетът „Петков“ опита да възложи обществените поръчки, но беше възпрепятстван от КЗК и така до средата на август 2022 г., когато повторният опит на Кирил Петков успя, а „Булгартрансгаз“ обяви нови обществени поръчки.
В момента капацитетът на хранилището е 550 млн. куб. м. Целта на разширяването е „Чирен“ да достигне 1 млрд. куб. м. в рамките на следващите около две години.
От 2013 г. насам разширението на „Чирен“ е със статут „проект от общ интерес“ и е част от всички списъци на проекти от общ интерес за Европейския съюз. Газохранилището, заедно с интерконектора в Гърция, са двата най-важни проекта за енергийната сигурност и независимост на България. И докато и двата бяха бавени с години, България, под ръководството на Бойко Борисов, изгради тръбата на „Балкански поток“ (а всъщност руски), само за краткия период между 2019 и 2020 година.
Въпреки дългогодишните планове и усилия, разширението на „Чирен“ продължава да бъде съпътствано от съмнения за злоупотреби и липса на прозрачност.
