Разкопките в района на село Велино за текущия археологически сезон се проведоха в продължение на 10 работни дни, съсредоточени в секция, където въздушната фотограметрия показа най-добри резултати, каза доц. Константин Константинов от Шуменския университет пред БТА. Процесът на разкопки се е осъществил между 17 и 27 юли и е бил подкрепен финансово от Националния исторически музей (НИМ).
„Тази година отбелязваме трета поредна година работа на този площад с помощта на директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова. Започнахме проучванията през 2022 г. с т.нар. недеструктивни археологически изследвания, използващи въздушна фотограметрия и геофизика. На базата на тези данни преминахме към инициали и последващи редовни археологически разкопки“, уточни доц. Константинов.
Археологът подчерта, че разкопките през тази година са концентрирани в зона, където миналата година въздушната фотограметрия е показала присъствието на зидове, а самите разкопки са го потвърдили. Обектът е внушителен по размер, достигащ между 120 и 140 декара. „Не можем да уверим, че е най-голямото извънстолично селище от Златния век, но определено е впечатляващо“, добави археологът.
„Районът на обекта е разположен в права линия между Плиска и Кабиюк. Датировката му може да се определи между втората половина на IX и втората половина на X век. Той съчетава както езически, така и християнски елементи. Разполагаме с варовикова плоча, на която са изобразени символи на християнството и езичеството. Има също и рунически знаци, които показват, че в началото е било доминирано от езичеството, а християнството по-късно е започнало да се утвърдява“, обясни доц. Константинов.
Според археолога, съществуват две основни теории относно характера на обекта – да е било голямо средновековно селище или манастирски комплекс. „Откриваме множество изображения на ботушчета, които символизират поклонничество, което предполага, че това е било място за поклонение. За трета година намираме над 10 нагръдни кръстчета, което подсказва за култов обект, но все още не можем да дадем категоричен отговор“, добави доц. Константинов.
Той заяви, че той и Ивайло Кънев, уредник в НИМ, са съвместни ръководители на разкопките, а Християн Узунов от Историческия музей в Исперих е втори ръководител. Разкрили сме четири сгради и четири гроба, два от които принадлежат на деца. Анализите показват, че единият е на 9 години, а другият на 13. Предполагаемото проучване на софийските колеги предполага, че вероятно те са били роднини. Възрастните индивиди в гробовете са на 40 и 50 години, но не можем да потвърдим дали това е родов некропол“, отбеляза доц. Константинов.
Археологът добави, че на мястото са открити три сгради с извити ъгли. „Миналата година намерихме две, а тази година и третата. Сградата не е кръгла, но има заоблени ъгли. За съжаление, тя все още не е разкопана, така че, когато получим финансиране, ще продължим работата“, обясни той. „Всяка година сме в напрежение, дали ще можем да продължим“, обобщи археологът.
„Обектът в близост до с. Велино е разпределен в две категории земи – част от него е общинска, а другата част са обработваеми терени. На много места около обекта са открити камъни от зидове с височина 3-4 метра, които вече се разрушават“, добави доц. Константинов.
Според информация от БТА, археолози са успели да разкриват най-голямото извънстолично селище от Златния век на България близо до село Велино. Сред находките е открита и сграда с извити ъгли – рядкост в средновековната ни архитектура. „Нашите екипи призовават за по-сериозна държавна подкрепа, за да продължи изследването на този обект, който се определя като ключов за българската идентичност,“ сочат от НИМ.
Оловен печат и две монети бяха открити от екипа, работещ този сезон на археологически обект № 41 във Външния град на Плиска, съобщи през август м.г. доц. Константин Константинов, ръководител на разкопките.
