С изложба за Радой Ралин, една от най-светлите фигури в нашата интелигенция през последния половин век, припомняме за 30-годишнината от падането на Берлинската стена и промените в България от 10 ноември 1989 г. Това заяви доц. д-р Михаил Груев, директор на ДА „Архиви“.
Архивът на прочутия български сатирик е предаден през 2014 г. Фондът е вече напълно обработен и достъпен за изследователите. Става дума за 12 линейни метра документи, които са с големината на 4-етажен блок.
„Голямата част от тях са неговите ръкописи с добавки и поправки върху тях. Не малка част представлява и неговата кореспонденция както със значими фигури от националната история и култура, а също така и писма от най-обикновени хора, от които струи любов към този чудак и едновременно с това изключително светъл образ“, заяви доц. Груев.
Радой Ралин с епиграми можеше да направи разликата между две важни събития в българската история като 9 септември 1944 и 10 ноември 1989 г. „Свободата – блян недостижим, на втория ден се превръща в режим“.
В друга своя епиграма той изразява своето отношение към нещата, които се случиха през последните 30 години: „Колко кратък промеждутък си свободице обожавана, появиш ли се и ти тутакси биваш унищожавана“.
„Историците могат да говорят много неща, но сатирикът с две строфи трябва да опише цяла епоха“, сподели Кин Стоянов, синът на Радой Ралин. „…и по този начин да обезсмисли работата на историците“, добави на свой ред доц. Груев, което беше посрещнато с бурно одобрение от събралите се да почетат паметта на големия български сатирик.
Гроздан Караджов разказа за вълнението, което е изпитвал по време на срещите си с Радой Ралин след 1989 г.
„Няма думи, с които мога да опиша своето вълнение и уважение към гения на Радой Ралин. Надсмивайки се и надскачайки огнетителите той успяваше да ги жегне по най-остър начин“, каза той.
Още на първия митинг след 10 ноември Радой Ралин се опита да ни каже какво ни очаква. „Какво би казал днес той за обществото, в което живеем: „Който постъпва честно не живее лесно“. Можем ли да отречем това. Или за тези, които ни управляват: „Че техният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния им цинизъм“. Или за отминалите избори: „Граждани качете се на тротоарите, за да не ви сгазят другарите“. Или за това, докога ще я караме все така: „Търпи народът наш, той има 500-годишен стаж“… Тези и много други неща звучат много актуално към днешна дата“, отбеляза Гроздан Караджов.
Той завърши с думите, че „и днес, и тогава се е изисквала особена смелост, за да говориш свободно и честно. Този, който говори честно трябва да понесе много несгоди за себе си и за близките си, а не всеки е готов да плати тази цена“.
