Президентът Румен Радев продължава системно да подкопава европейския път на България, прикривайки се зад популистки послания и псевдозагриженост за демократичните процеси. Последният му ход – намерението да сезира Конституционния съд заради отказа на председателя на Народното събрание да внесе неговото искане за референдум – е пореден епизод в поредицата действия, които на практика обслужват евроскептични и антисистемни позиции.
„Ще сезирам и КС за безпрецедентното нарушение на законността от НС в лицето на неговия председател“, заяви президентът Румен Радев на летище „Васил Левски“ – София преди да замине на официално посещение в Япония днес.
„Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите.“
„В политическите среди се режисират сценарии, които целят да задушат важните теми в обществото. Манипулациите, че предложеният от мен референдум е срещу еврото, са обида за интелекта на българите. Моята цел е ясна – всеки български гражданин да може да се произнесе за нашата готовност да приемем единната европейска валута през 2026 г. Най-сетне започнаха дебати за реалната ни готовност да приемем еврото, най-сетне господата Пеевски и Борисов чухме от тяхната уста думите „цени“ и „нужда от контрол“ – твърде късно и под натиск.“
Президентът напомни, че според данните на НСИ всеки трети българин е в риск от бедност.
„Пренебрегването на проблема, липсата на финансови буфери, на адекватни органи и навременни мерки от една страна и фактът, че всеки трети българин е в риск от бедност, а 1,3 млн. са под прага на бедност според НСИ генерира проблеми и рискове и ние не трябва да си затваряме очите за тях.“
Според думите му управляващите не са представили пакет от мерки за адаптиране на икономиката и обществото към еврото, когато са изпратили искане за конвергентен доклад.
„Предложих всенародно допитване за готовността ни като държава и като общество да приемем еврото през 2026 г., защото и ползите, и рисковете лягат върху хората и именно управляващите са тези, които трябва да ги информират откровено, да ги убедят и да потърсят тяхната подкрепа.“
„Загубим ли солидарността, обществената тъкан бързо се разпада. Пътят към валутата не минава през трупа на демокрацията и закона.“
Под лозунга за „всенародно допитване“ и загриженост за „готовността на обществото“, Румен Радев всъщност насочва институционалната енергия към подкопаване на европейските цели на страната. Вместо да укрепва доверието в общоевропейския проект и информираността за предстоящото въвеждане на еврото, президентът засилва страховете, внушава несигурност и отправя обвинения към управляващите, които работят за интеграцията ни. Така, вместо да бъде обединител, той заема ролята на генератор на съмнения и напрежение – все в посока, която отклонява България от нейния стратегически избор: пълноправно място в европейското семейство.
