Една снимка от вчерашната среща на държавните ръководители във Великобритания беше поразителна – Радев на маса в каре с Орбан, Вучич и Алиев: руското лоби в Европа (виж коментари).
Разбира се, на страницата си Радев е разводнил това събитие със снимки поотделно с тях, наред със снимки с много други държавни ръководители – обаче на крак и сякаш правени, за да бъде сниман с тях. Ерго, виждате ли ме – всички ме приемат и не съм изолиран.
Пиша това в контекста на неговия публичен “конфликт” с Пеевски. За Пеевски такъв конфликт е явно движен от PR срещу “руската заплаха Радев”, който трябва да бъде оценен от САЩ, защото е известно, че общественото мнение нито някога е интересувало Пеевски, нито е зависел от него. В момента за него е съдбоносно важно да остане дори формално като председател на ДПС, за да бъде институционален фактор.
И затова бърза за нови избори, докато има контрола върху апарата на партията, а Доган на практика има електорат, но при бързи избори ще трябва друга партия да регистрира.
Явно Пеевски има нужните гласове да блокира Централния съвет, който дори да го махне – това решение не може да влезе в сила без съдебна валидация, а в съда гo чака вероятно човек на Пеевски. Та причината за гнева на Пеевски е, че Радев бави изборите явно в полза на Доган.
Да не забравяме обаче, че Радев и Пеевски имат безшумно партньорство в почти всички власти:
(1) Изпълнителната – където министърът на правосъдието е човек на Радев, а вероятно и на земеделието след блокажа на Даниел Митов за външен министър.
(2) ДАНС – шефът е назначен от Радев, но заместниците от ББ/ДП.
(3) НСО – шефът е назначен от Радев, но от година охранява Пеевски (след Росенец бе със свалена охрана от НСО).
(4) Прокуратура – Сарафов може да е контролиран от ДП, но неговата заместничка е министър на правосъдието в почти всички служебни кабинети на Радев.
(5) СЕМ – представителят на ББ/ДП винаги гласува с хората на Радев и никога с ПП-ДБ.
Това показва две неща.
Първо, че зад Радев и Пеевски стоят различни властови лобита, но с общи интереси срещу правовата държава, макар с противоположен геополитически PR.
И второ, че в момента всичко, което движи нашите политически актьори е свързано с геополитика. Тя е причината техните действия да са насочени срещу рушене на демократичната система и насочени срещу ПП-ДБ, чиито предлагани антикорупционни реформи биха отслабили техните властови позиции (ГЕРБ и ДПС) или реформите биха били подкрепени срещу сдобиване с такива (Възраждане, БСП и ИТН).
Макар опитът с антикорупционната декларация да беше добра маркетинг инициатива на ПП-ДБ – в следващия парламент ще бъдат изправени пред тежка дилема. Вече обаче не дали ще бъдат опозиция – защото това предполага възможно друго мнозинство без тях, което геополитически сега не изглежда възможно.
А дали ще чакат да получат още по-голямо мнозинство през още избори, но така поемайки риска или от нови партии вляво (на Радев) и вдясно (на ДП/ББ), или по-лошо – допускане на авторитарно управление, заради блокаж на парламентарната република.
Или докато все още не са минали изборите в САЩ и путиноидите не са по-добре организирани – пак ще им се наложи да участват в единственото възможно мнозинство за излъчване на правителство: геополитическо с ГЕРБ и ДПС-Доган – под някаква форма със задача Еврозона и интеграция в НАТО, а антикорупцията на заден план.
Все пак всичко зависи най-вече от способността на ПП-ДБ да бъдат единна организация, с убедителни послания и силно лидерство – така ще останат безалтернативни за запазването на парламентарната република.
Коментарът е публикуван във Фейсбук профила на автора. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
